Неизбежно правосъдие
Шрифт:
Изведнъж и Алиси Тобейн пристъпи напред, внушителната й фигура сякаш накара кмета да се смали.
— Сър — започна тя тихо, — назначението на господин Рестън в такъв момент ще бъде нещо повече от един жест. Ще има смисъл. Ще покаже, че градската управа наистина е с нас. И аз съм сигурна, че нашата общност ще отвърне по съответен начин.
Нямаше нужда да произнася думата „избиратели“, Ейкън схвана посланието.
Но той в никакъв случай не беше тъпак — разбираше, че ако угаждаш прекалено на някой, настройваш враждебно всички останали. Не знаеше точно какво е влиянието на тази жена над Мохандас, но
— Струва ми се, че за съжаление не ви познавам.
Тя му протегна дългите си фини пръсти.
— Казвам се Алиси Тобейн, сър. — Изви очи към Мохандас. — Филип, моля за извинение, че си позволих да се намеся.
Но кметът си каза, че нейната роля очевидно е била обсъдена, ако не и репетирана.
Мохандас също се засмя.
— Алиси и Джонъс — включи с жест и мъжа, — ми помагат да държа ръката си върху пулса на живота.
Лицето на Н’дум остана каменно, но Алиси се изчерви от похвалата.
Ейкън заговори направо на нея.
— Естествено, слушал съм достатъчно за Рестън. Но назначението му не би могло да означава, че Джеръм Рийз ще бъде незабавно освободен.
Мохандас стрелна с поглед Тобейн — одобрение ли търсеше или намек? Тя кимна почти незабележимо.
— Разбира се, решението по случая ще вземе самият районен прокурор — каза той.
Но Ейкън нямаше да се съгласи без по-твърди гаранции.
— Да, след като бъде назначен на тази длъжност. Но на когото и да се спра, ще трябва да работи съвместно с господин Драйсдейл.
Мохандас кимна.
— Познавам Алън Рестън и съм убеден, че ще работи за доброто на града.
И кметът наклони глава.
— Бих искал да чуя какви са плановете му.
Алиси Тобейн пристъпи още по-наблизо.
— Сър, мога ли да използвам вашия телефон? Знам къде е Рестън в момента.
38.
Лорета Уейджър беше сама в дома си.
След вчерашните събития щеше да е неподходящо да се показва на улиците. Освен това, искаше да е на разположение на Ейб Глицки — по работа или лично. Не беше време точно сега да губи от поглед главните си цели.
Още подмятанията, които чу навсякъде първия ден, бяха я убедили, че постъпи правилно, като не взе със себе си тук никой от личния си екип. Имаха важна работа във Вашингтон, а тя можеше и сама да направи тук немалко — един от добрите моменти, когато не се налагаше да си помага с „побутване“ на нещата.
Вършеше, каквото трябваше.
Събуди се рано, с Ейб Глицки в мислите си. Искаше… жадуваше да му се обади, преди да е тръгнал към службата си. После побърза да се свърже по един от телефоните си със своята вашингтонска канцелария. А по частната линия не секваше потокът от други обаждания. Първо Доналд от кабинета на кмета. Разни журналисти от телевизионните канали. Алън Рестън и Филип Мохандас. Сякаш целият свят имаше нужда от нея. Е, щяха да почакат. На свой ред и тя почака, докато й се стори вероятно да открие Илейн в прокуратурата. Чак тогава я потърси.
Горкичката й дъщеря страдаше тежко, но и това щеше да отмине. Мъката се забравя — знаеше от собствен опит. Много й се искаше да каже на Илейн (но никога не би посмяла), че така е по-добре за нея в крайна сметка, че Крис Лок не е и помислял да напусне жена си и децата си, никога… дори заради Илейн, въобще заради която и да било. Лорета неуморно се грижеше да е добре осведомена и този факт за Лок й бе известен.
А стигнеше ли се до такава развръзка, нейната Илейн, единственото скъпоценно същество в света на Лорета, нейната прекрасна и чувствителна дъщеря Илейн щеше да бъде сломена. Би заприличала на майка си.
Господ й е свидетел, Лорета бе допускала твърде много компромиси в живота си, но едно си оставаше неизменно — да опази у Илейн… коя ли е точната дума — невинността? Идеализма?
Все едно. Лорета съзнаваше, че отдавна се е простила с това достойнство, може би още преди онези четири дни в колумбийската джунгла, когато си мислеше дали няма да остане там цяла вечност и стискаше куфарче, пълно с долари. Колумбиецът бизнесмен го бе внесъл в самолетчето като ръчен багаж. Тя бе размишлявала колко безполезни са й тези пари в момента, сред гущерите, безбройните буболечки. И до разлагащите се трупове. Сега вече беше прагматик, имаше значение само онова, което вършеше работа. Беше жена с положение, със значителни постижения в живота си, но идеалистката, за каквато се смяташе отдавна — може би в онези студентски времена, с Ейб Глицки — си отиде завинаги. По дяволите, липсваше й! Как мечтаеше да се върне в миналото. Разбира се, такъв е животът, нали? Поемеш ли по един път, отрязваш си всички останали…
Е, сега Илейн отчасти беше предпазена от подобни сътресения. Поне нямаше да й се случи заради Крис Лок. Твърде жалко, че трябваше да стане по този начин, но с това нямаше да настъпи краят на света — дъщеря й ще превъзмогне мъката, уверяваше се Лорета.
Казваше си, че би било редно повече да скърби за Лок, влиятелния чернокож водач, загинал в разцвета на силите си. Но от друга страна, бе поживял достатъчно, а неговата смърт спаси дъщеря й от непоносим удар, независимо дали Илейн разбираше това или не.
Отначало се съмняваше, че Мохандас излишно пилее сили за напрежението около Джеръм Рийз. Но след по-трезви разсъждения разбра, че Илейн неволно им даде в ръцете силен коз, сега го държеше Мохандас. Лошото беше, че не можеше да е сигурна знае ли той как да го изиграе. Значи се налагаше да направи това вместо него и после да му обясни подбудите си, но не веднага. Всичко е за добро. Разбира се, не безвъзмездно…
Ами да, винаги става така — и на Филип ще му се наложи да проумее, че също трябва да даде нещо.
Увеличената награда за залавянето на Кевин Ший беше знак, че всичко тръгва в желаната от нея посока. Разлее ли се реката, вече е трудно да я преградиш. Още по-насърчаващ беше фактът, че кметът започна да възприема Филип като символ на разгневената чернокожа общност. С нейна помощ. Филип участваше в нейната партия шах.
Но все си напомняше да не подценява човека. Той не беше пешка. Досещаше се, че в по-спокойни времена Филип би могъл да разчита на сравнително слаба подкрепа. Но стигнеше ли се до сътресения, когато се натрапваше общото схващане, че самият живот на черните американци е застрашен от бялото мнозинство, дори умерените афроамериканци (нейният твърд електорат) се стичаха под неговите знамена.