Неизбежно правосъдие
Шрифт:
Колко странно се завърта колелото, каза си Глицки… Лорета се омъжи за бял, почти напук на политическите си убеждения, за да се измъкне от гетото, за да е сигурна, че никога няма да се върне там. И сега се опитваше да изкупи греха, отъждествяваше се напълно с черния си цвят, придърпваше за ушите доводи, че само отчасти негърското потекло на Илейн я превръща в стопроцентова чернокожа. А Глицки (искрено вярваше в това) се ожени за бяла, просто защото се влюби в жена, която бездруго имаше този цвят на кожата.
Сега не си и задаваше въпроса дали
А какво ли щеше да стане, ако още отначало бяха останали заедно?
Прецени, че е по-добре, както си беше. Нямаше спор, че Фло му помогна да си намери мястото в живота, измъкна го от теченията, които можеха да го отнесат незнайно къде. И Лорета се пребори добре за себе си. За непредубедения човек тя бе изкачила върха на Американската мечта, преди недостижим за човек с нейния произход.
Но сега…
Е, сега бяха зрели хора, и двамата свободни. Бащата на Ейб също му каза, че е време да гледа напред. Лорета вече си бе научила втълпения от живота урок — всичко се състои само от случайности. Общо взето, никой не може да контролира събитията. И смъртта на Фло му напомни това, разтърси го, лиши го от постигнатото равновесие.
Може би той и Лорета, всеки по отделния си път, бяха стигнали накрая до една и съща точка. Може би той щеше да си върне спокойствието. Не знаеше. Току-виж и в това зависи от случайността.
Но трябваше да открие така ли е, да се опитва отново и отново, докато му се проясни пред очите.
Стаята си беше на мястото, пред очите му. Къде се зарея толкова време?
Сведе поглед към отворената папка… а, да, стенограмата от разпита на Лорета, сигурно тук бяха и заключенията на Страут, заедно с другите резултати от криминалистиката. Прелисти папката, набързо огледа напечатаните редове. Нямаше нужда да чете отново — сам чу историята от нея снощи. Утре би могъл да обсъди това-онова с Марсел Лание. Сега Лорета беше в Градската палата, бе го помолила да се отбие, когато се прибира. Дори да е за минутка.
Вдигна якето си от облегалката на стола, затвори папката и на излизане угаси лампата.
— Ей!
Спря. Ридли Бенкс седеше до бюрото си в здрача.
— Извинявай — каза Глицки. — Не усетих кога си влязъл.
— Ти се беше отнесъл. Не исках да те безпокоя.
Глицки отново включи осветлението.
— Как върви?
Бенкс се изпъна назад върху стола.
— Джейми О’Тул май започва да си припомня, че може да е имало цяла тълпа. Току-виж излезе, че познава някои от хората. Мисля, че съвсем скоро ще го споходи ясновидски сън или нещо подобно. Като го споменах… знаеш ли какви са последните думи на тия с червените вратове?
Глицки завъртя глава.
С пресилен селски акцент, Бенкс произнесе:
— Глей к’ва стана` тя!
И зачака.
Глицки си стоеше невъзмутимо до вратата.
— Това ли ти е майтапа?
— Страшно ми допада: „Глей к’ва стана` тя!“. Помисли и ще видиш колко е смешно.
— Непременно — озадачено се съгласи Глицки. — Между другото, какво стана с Мюлън и Макей?
— Ех, тези типове — Бенкс клатеше глава. — Прекалено хитреят.
Каза на Глицки за „грешката“ в разказа чия остъклена врата била потрошена.
— Вижте дали ще намерите лекарите, обработили раните им — предложи Глицки и обясни накратко как раните от нож се вместваха в картината. — Ако техните рани не са от счупено стъкло, значи са били съвсем близо до Артър Уейд и са си отнесли порцията от Ший. И ако е така, ще имаме достатъчно основания да ги придърпаме насам и да им треснем някакво обвинение. Днес ми споделиха доста убедително как е започнало всичко.
Недоумяващ поглед.
— А Кевин Ший?
— Очаквам скоро да се запознаем с Кевин Ший. Тези новости ги чух от неговия адвокат.
— Наел си е адвокат? И още е в града?
Глицки кимна.
— Интересно, нали? Човек започва да се чуди. Познай какво следва.
— Адвокатът твърди, че клиентът му е невинен?
— Ридли, понякога си като врачка, чак тръпки ме побиват. Да, точно това твърди. Ето ти и най-забавното — може да се окаже, че е вярно, поне донякъде.
Приседна в ъгъла на бюрото.
— Да не ми разправяш, че Ший изобщо не е бил замесен?
— Между нас да си остане, но дори това е възможно. Може да е бил от добрите, опитал да смъкне Уейд от въжето…
Бенкс мълчаливо предъвкваше чутото.
— Олеле… — изпъшка накрая.
— Знам какво ти е. Но все пак ще го приберем на топло и ще оставим нещата да си вървят по реда. Някой друг виждал ли си от нашите?
— Марсел си отиде вкъщи. Разправяше, че все някога се налагало човек да спи. Грифин не го знам къде е.
Поколеба се и Глицки забеляза.
— Какво?
— А, нищо.
Но Глицки знаеше какво гризе отвътре инспектора — Бенкс се изкушаваше да спомене още нещо от теорията си за „Пасифик Муун“, че е открил нова подробност или си е припомнил стара как Лорета Уейджър изпрала парите, които уж домъкнала незаконно от Колумбия през 78-ма. Бенкс впи поглед в своя лейтенант и му се стори, че долови безмълвното предупреждение да не рови. Не сега. Поне да отминат размириците в града.
Не казаха нищо повече. Глицки поспря до вратата и произнесе безизразно:
— Глей к’ва стана` тя!
И пак угаси лампата.
48.
Лорета Уейджър седеше в малкия си временен кабинет в Градската палата. На бюрото й бе разпъната карта на града. След като проследи с пръсти каквото търсеше, тя се облегна удобно, скръсти ръце на гърдите си и за миг си позволи да потъне в самодоволство. Гордееше се, че постигна толкова много за толкова кратко време.
И за да приключи всичко успешно, оставаше само да арестуват Кевин Ший, а Ейб Глицки я увери, че това може да се случи всеки момент. Вероятно вече бе станало, дори без участието на Ейб.