Неоспоримо доказателство
Шрифт:
Беше необходима около минута, но излезе, че Тримейн Уилсън наскоро се е преместил при жената, с която Девън живял в продължение на две години и която била майка на детето му.
— Така, че Девън решил, че може да си опече работата, като прати Уилсън на топло за известно време и си върне дамата на сърцето обратно. Хитро, нали?
— Бая — Харди седеше зад бюрото на Глицки и се опитваше да върне доброто си настроение след караницата с Лок и Пулиъс. — Но се е оказало, че Уилсън го е направил?
—
— Значи Девън е обратно горе.
— Няма доказателства, няма сделка. Девън е сигурен, че Уилсън е стрелял — и вероятно е така. Важното е, че знаем един от стрелците. Искаш ли да опиташ и да пробуташ показанията на Девън на съдебните заседатели?
— Защо не се договориш с Девън, не го пуснеш обратно на улицата и не му върнеш пистолета? Той отива и застрелва Уилсън, после ние си го прибираме обратно.
Глицки се усмихна, белегът през устните му проблесна.
— Хубава идея — той я обмисли за миг. — А сега какво ще кажеш да ми станеш от стола?
Харди се изправи. Вдигна папката, която държеше и я стовари по средата на бюрото на Глицки.
— Е, засега ти връщаме нещата обратно — каза Харди.
Глицки разлисти папката и се извърна към него.
— Как си взел това?
— Имам по-добър въпрос — как Пулиъс го е взела?
— Аз й го дадох.
— Ти си й го дал?
— Разбира се. Непрекъснато го правя. Тя влиза и казва: „Здрасти, Ейб, какво имаш“, и аз й давам по някое убийство.
— А да ти е минавало през ум, че това можеше да е моето дело?
— Казах й, че работиш върху него, а тя ми отговори, че знаела и щяла да се погрижи за това.
— Е, направи го. Получи делото.
— А доколкото виждам, ти пък си получил папката.
— Да, ще трябва да бъде нейното момче за поръчки. Паж от свитата й.
Глицки се облегна назад, с крака върху бюрото си. Изрови един ментов бонбон от сакото си и го пъхна в устата си.
— Е, и какъв е проблемът?
Харди можеше да продължи да роптае за вътрешните борби в прокуратурата, но само щеше да си хаби думите на вятъра и той го знаеше. Най-добре беше да си върши работата и да чака нова възможност. Той се намести на ъгъла на бюрото на Ейб.
— Няма проблем — отвърна, — но прегледах рапорта и ти казваш, че си намерил пистолета в най-горното чекмедже на писалището с капака.
— Точно така.
— Най-горното дясно чекмедже? Карти и тем подобни?
— Точно така. Е, и?
— Ами аз погледнах в това чекмедже в сряда и вътре нямаше никакъв пистолет.
Глицки си пое въздух, сдъвка бонбона си, после свали крака от бюрото.
— Какво?
Харди му разказа за собствения си обиск на „Елоиз“.
— Но Уодъл, пазачът, е бил с теб, нали? Пришпорвал те е да бързаш?
— Малко, но проверих това чекмедже.
— Как?
— Отворих го, погледнах вътре. Какво повече искаш?
— Пистолетът беше заврян най-отзад, Диз. Колко навътре си погледнал?
Харди се върна мислено назад, спомни си настояванията на Том, пазача да престане да рови из нещата. Беше издърпал чекмеджето, бе видял картите. Сигурен беше почти напълно, че щеше да види пистолета. Но ако трябваше да бъде честен — не бе поглеждал или опипвал най-отзад.
— Значи не си го видял — отсъди Глицки. — Не бих се тревожил за това. Случва се. Точно поради тази причина цял екип отива и оглежда.
Телефонът на бюрото иззвъня. Харди се изправи, сграбчи папката и се приближи до прозореца отзад, който гледаше към изкопа за новия затвор и магистралата — горе-долу на нивото на четирите етажа на отдел „Убийства“. Движението, в южна посока бе спряно. Слънцето все още се издигаше по ясното небе — ден четвърти от топлата магия.
Глицки се приближи до него.
— Беше Кен Фарис — поясни той. — Сутринта, още щом дойдох, му пратих по факса копие от завещанието, предполагаемото завещание — двата милиона долара, сещаш се, нали? Реших, че той ще е най-бързия начин да се потвърди почерка.
— И?
— И той твърди, че наистина приличало на почерка на Неш, но не можело да е истинско. Неш не би направил подобно нещо.
— Защо?
— Каза просто, че не би го направил. Оставял Фарис да се занимава с всичките му правни неща.
— Но е неговият почерк?
— Прилича. Може и да е фалшифициран, разбира се. Засега не би могло да се каже. Обаче, ако е негово, е в напълно законосъобразна форма за завещание. Лист хартия, с дата и нищо друго. Но валидно или не, ще ти кажа нещо.
— И какво е то?
— Радвам се, че вкарах тази Шин зад решетките. За малко щеше да се измъкне.
Харди продължаваше да наблюдава спряното движение по магистралата, ослепителния блясък на отразените слънчеви лъчи. Почувства пронизваща болка в лявото си око и вдигна ръка да го разтърка.
— Да, за малко — каза той. — За малко.
20
Харди се почуди колко ли зает трябва да е бил Ейб. Нищо чудно, че беше работил и в събота, и в неделя; още по-малко чудно пък беше, че не бе изгарял от желание да арестува Мей без съдебно разпореждане или предявено обвинение. При един арест без съдебно разпореждане, какъвто беше случаят с Мей, полицаят, извършил ареста, имаше четирийсет и осем часа на разположение, за да предостави в писмена форма всички доказателства по случая на прокуратурата. Четирийсет и осем часа беше до неделя вечерта — до снощи. Дотогава трябваше да се е сдобил с иск, всички касаещи инцидента рапорти, разпити на свидетели, ако е възможно, медицинска и балистична експертиза — достатъчно доказателствен материал, за да не бъде отхвърлен иска от прокурора.