Неоспоримо доказателство
Шрифт:
Някой почука, вратата се отвори и Пулиъс влезе, видя го как се прицелва със стреличка в ръка, готов да я хвърли. Тя се ухили със съблазнителната си, очароваща усмивка тип „хей, аз съм най-добрият ти приятел“ и се облегна на касата на вратата.
— Преглеждаш делото „Шин“ ли? — попита тя.
На Харди му се искаше да й прати една стреличка в слепоочието, но реши, че доста ще се озори да пледира нещастен случай. Това беше едно от неудобствата на таланта.
— В интерес на истината, да — отвърна той. Запрати стреличката и седна.
— Бесен си ми. — Направи се, че се
— Не си падам много по игричките, Елизабет. Как искаш да играем тази?
Тя се настани удобно, котенцето изчезна веднага, щом видя, че няма да го погалят.
— Хайде, Дизмъс, от един отбор сме.
— Така казва и Лок, така че сигурно е вярно.
— Виж, знам как се чувстваш.
— Добре — отвърна той. — Камък ми падна от сърцето. Лошото е, че аз не знам ти какво изпитваш. Например, не съм наясно защо ме остави да се гърча над този случай в продължение на повече от седмица, преди да покажеш някакъв интерес към него, освен дето ме окуражи да се боря за правата си и да победя бюрокрацията.
— Бях съвсем искрена.
Харди изучаваше лицето й. Елизабет Пулиъс, постепенно щеше да разбере той, имаше дарба да изглежда искрена. Вероятно й служеше добре пред съдебните заседатели.
— Но тогава беше „черепно“ дело, а сега е на първа страница.
— Не, това е убийство, а аз водя делата за убийство. С много труд съм си пробила пътя дотук.
Харди погледна с копнеж към стреличките си, забити в мишената на отсрещната стена. Вместо тях, той вдигна преспапието си и се облегна назад, като го запрехвърля от ръка на ръка. Може и да не беше честно, може и да вонеше, но сделката бе приключила, и той не желаеше да я обсъжда повече.
— Фарис казва, че почеркът бил на Неш — заяви той.
Пулиъс също смени темата.
— Сигурно ли е?
— Докато не намерим експерт, не, но изглежда, че иначе да.
— Страхотно, точно от това имахме нужда.
— От какво сме имали нужда?
— Дяволски добър мотив е, не мислиш ли? Два милиона долара?
Харди не можа да се въздържи. Нещата просто се нагласяваха прекалено лесно. Щом като Пулиъс искаше това дело, трябваше малко да се потруди, за да го получи.
— На мен ми се струва — каза той, — че ако Мей е искала да прибере парите след смъртта на Неш, нямало е да го хвърли в океана.
— Нямало ли?
— Искам да кажа, че си е чист късмет, дето беше изхвърлен на брега. Как е можела да знае, че ще стане така?
— Е, та?
— Ами, ако ще убиваш някого за два милиона долара, няма ли да искаш да си сигурен, че ще открият тялото? Няма да получиш парите, докато не се докаже, че е мъртъв, нали? А не може да се докаже, че е мъртъв, докато не се намери трупа, освен ако не искаш да чакаш седем години или повече.
— Но трупа се намери.
— Само че тя е нямало как да го знае.
Забавляваше се, като я гледаше как се връзва, но това не продължи дълго.
— Ще се подготвя за този аргумент — отвърна. — Добре е, че го повдигна. Страхотното е мотивът с парите.
— Страхотното ли?
— Убийство с користна цел. За това може да се иска смъртна присъда.
— Смъртна присъда ли?
— Абсолютно — заяви Пулиъс. — Ще поискаме от щата Калифорния да осъди Мей Шин на смърт.
21
Харди седеше до Пулиъс в съдебната зала, случайно избрана по компютърен път да бъде номер единайсет в Общинския съд, където се гледаха обвиненията при арест без съдебно разпореждане.
Глицки беше тук, седеше до Джеф Елиът в полупразната галерия. Дейвид Фримън, още по-опърпан на вид, отколкото изглеждаше в събота, влезе през ниската врата и стисна сърдечно ръцете и на Пулиъс, и на Харди, което беше доста изненадващо. Харди откри, че го харесва и се предупреди да внимава. Щом като го биваше в съда, определено беше — подобно на Пулиъс — добър актьор. Можеш да се възхищаваш от техниката на изпълнение, но трябва да се пазиш от човека.
Съдия беше Майкъл Барзоти, възрастен и посивял — облеченото в тога невъзмутимо вечно присъствие зад банката. Барзоти беше в общинския съд от цяла вечност и не се славеше с това да придвижва нещата нататък.
Съдебният стенограф седеше отдясно на Харди, по средата между подиума на подсъдимия и съдията. Всевъзможни служители се въртяха наоколо — двама или трима съдебни пристава, преводачи, обществени защитници, които чакаха да им бъдат назначени клиенти.
Харди се наведе над масата да подреди папката си, не знаеше каква щеше да бъде — ако имаше такава — неговата роля. Оказа се неподготвен, когато зърна Мей Шин.
Изглеждаше толкова по-дребна, направо смалена. Жълтият затворнически комбинезон висеше като на закачалка. Предположи, че и в събота е била облечена със затворническите си дрехи, но главното за него тогава беше да говори с нея, очи в очи, съсредоточавайки се единствено върху лицето й.
Тя се приближи, придружена от пристава, с ръце в белезници и застана на подиума до Пулиъс, без изобщо да даде вид, че някога преди е виждала Харди или който и да било друг.
Сериозността на делото за убийство беше подчертано от встъпителните думи на съдията. Дори и Барзоти придоби известен авторитет, отърси се от отегчението си, завладян от драмата по официалното предявяване на обвинението и залата постепенно утихна.
— Мей Шинтака — произнесе напевно съдия Барзоти — обвинена сте от приложения тук иск в углавно престъпление, а именно, нарушаване на параграф 187 от Наказателния кодекс, заради това, което сте извършили в Сан Франциско, щата Калифорния, на или около двайсети юни 1992 г., а именно преднамерено, противозаконно и предумишлено сте отнели живота на Оуен Симпсън Неш. — Какво ще пледирате — попита.
— Невинна, Ваша светлост — каза Фримън, вместо Мей. След гръмогласната оратория в стаята за разпити в събота, Харди беше поразен от модулацията на гласа му. Говореше делово, съвсем нормално. Но под ръкавицата се криеше юмрук. Изведнъж той възприе съдебния си тон. — Ваша светлост, преди да продължим с тази шарада, бих искал да предявя иск за свалянето на всички обвинения, отправени към клиентката ми поради процедурна грешка.
— При дело за убийство, г-н Фримън? Вече?
— Г-н Харди от прокуратурата е разпитвал клиентката ми в събота сутринта, без да я уведоми…