Неоспоримо доказателство
Шрифт:
О: Горе-долу, може и повече, може и по-малко.
В: Виждали ли сте я някога на румпела на „Елоиз“?
О: Ами, разбира се. Винаги стоеше до г-н Неш.
В: Искам да кажа сама, сама да управлява яхтата.
(Пауза)
О: Не знам. Опитвам се да си спомня.
В: Не бързайте.
(Пауза)
О: Да, изкара я веднъж на мотор, поне до вълнолома. Но това са само около, да кажем, стотина метра.
В: Но г-н Неш не е бил на кормилото?
О: Не, спомням си. Той стоеше на бушприта и се смееше с цяло гърло.
В: И тя е била сама. Мей е била сама, сама я е управлявала?
О: Si.
В: А оттогава виждали ли сте я?
О: Да подкарва яхтата ли?
В: Не, изобщо.
О: Si.
В: Кога по-точно?
О: Не знам. Беше миналата седмица. Спомням си, защото, ами вашите момчета…
В: Точно така, но спомняте ли си кога? Какво правеше тя?
О: Не знам. Беше там, на улицата. Връщаше се към колата си, може би, не знам. Видях я да се отдалечава.
В: И сте сигурен, че е била Мей?
О: Si. Тя беше.
В: Можете ли да си спомните кой ден беше? Може да се окаже много важно.
(Пауза)
О: Мисля, че беше четвъртък. О, разбира се. Четвъртък е било Спомням си, Том ми бе оставил бележка, че е заключил яхтата, което е станало в сряда, нали? Така че отидох да проверя. Беше си още заключена. Четвъртък. Сигурен съм, si, четвъртък.
26
— Трябва да те видя.
Харди усети как дланите му се изпотяват. Облегна се назад. Несъзнателно се пресегна за преспапието и като закрепи телефонната слушалка на врата си, започна да си подхвърля нефрита от едната ръка в другата. Дрезгавият глас на Селин не можеше да се сбърка.
— Кен казва, че ти не мислиш, че Мей го е направила.
— Съжалявам, че съм оставил подобно впечатление у Кен. Напротив, смятам, че Мей го е направила. Просто ми се струва, че няма да е лесно да се докаже.
— От какво имаш нужда?
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, какво би могло да го направи по-явно?
— За мен може и да е достатъчно явно, Селин, но работата ни е да убедим съдебните заседатели…
— Твоята работа — отвърна рязко тя. — Не нашата работа. Това е твоята работа.
— Да, правилно.
Тя дишаше тежко, дори и по телефона. Все едно се намираше в стаята при него. Можеше още да е разстроена, току-що да е говорила с Фарис. Неизбежно беше, главните засегнати — кръгът около жертвата — винаги разговаряха помежду си.
— Какво още ти трябва? — повтори тя.
Харди печелеше време.
— Разполагаме с нови доказателства, откакто говорих с Кен. Пристигна балистичната експертиза. Убийството на баща ти наистина е било извършено с пистолета на Мей.
— Ами, естествено, че е било. През цялото време го знаехме.
Не виждаше как да й каже, че не са го знаели, а само са предполагали. Че предположението се е оказало вярно беше добре за тях, но с това версията не ставаше повече или по-малко вероятна, докато не се получеше балистичния доклад.
— И отпечатъците й са върху него. Няма други, освен нейните — мълчание. — Селин?
— Трябва да те видя. Нуждая се от помощта ти. Тревожа се. Страх ме е. Тя е пусната под гаранция. Ами ако се опита да убие и мен?
— Защо би го направила, Селин?
— Защо уби баща ми? За да не свидетелствам? Не знам, но може да го направи.
— Доколкото аз знам, Селин, няма да те караме да даваш показания, поне не затова.
— Но аз знам, че е била на яхтата.
— Откъде знаеш?
— Баща ми ми каза, че излиза с нея.
— Това не е доказателство.
Той я чу отново как си поема въздух, почти мъчително.
— Доказателство е, той ми го каза.
— Баща ти може да е имал намерение да излезе с яхтата в събота с Мей, но това не означава, че действително е бил с нея.
— Но той е бил.
Как да спориш с това? — помисли си той. Жената се мъчеше да преодолее мъката си, уплашена, отчаяна от мудната работа на системата — наистина не би могъл да очаква някой Декарт насреща си.
— Селин, чуй ме — запълни няколко минути с дългите перипетии на Глицки около Тримейн Уилсън, как първият свидетел знаел, че е бил в колата, с пистолет в ръка, че е стрелял с пистолета. Но в действителност не бил видял лицето му. Знаел, че е Тримейн, бил го разпознал, въпреки маската и всичко останало, но нямало начин дори да представят подобно доказателство пред съдебните заседатели, защото не било доказателство. Било предположение. И чак след като следващият свидетел се появил и свързал колата, оръжието, с което било извършено убийството с — вече без всякакво съмнение — Тримейн, те били в състояние да го арестуват. — И тук е горе-долу същото, Селин.
Не беше особено впечатлена от аналогията. Не искаше никакви аналогии.
— Трябва да те видя — заяви тя за трети път.
Беше му хвърлила око. Не се нуждаеше от това. Изобщо не се нуждаеше от подобни неща, колкото и грубо да звучеше. Реакцията му по отношение на нея беше прекалено непрофесионална. Може би, на определено равнище тя си даваше сметка за това, но реагираше, използваше го в собственото си отчаяние.
— Тук съм цял ден. Вратата ми винаги е отворена…
— Не в прокуратурата.
— Прокуратурата е мястото, където работя, Селин.
— Онзи бар, последния път, не беше работното ти място.
Харди започваше да разбира защо хората ставаха неотзивчиви. Наистина беше вярно, че ако дадеш на някого пръст, той ще ти отхапе ръката — направо очакваха ръката ти. Не им ли я подадеш, чувстваха се предадени.
Тонът й се смекчи, изведнъж без всякаква следа от настойчивост.
— Дизмъс, моля те. Би ли се срещнал с мен?
Той въздъхна. Може и да разбираше защо хората ставаха неотзивчиви, но това не означаваше, че и той иска да бъде такъв.