Неоспоримо доказателство
Шрифт:
Как можа Селин да не му спомене вчера, че днес ще дава свидетелски показания? Е, нямаха кой знае колко време, за да стане дума и за това, преди тя да му се нахвърли. Възможно бе първоначалната причина да му се обади, да е била притеснението във връзка с явяването й днес, за да свидетелства срещу Шин. Дори беше споменала нещо за това.
Харди набързо установи, че не се радва особено. Искаше му се да бе прегледал списъка със свидетелите, преди да бяха слезли тук — все още имаше какво да учи. Пулиъс си беше написала
После, на обяд, Пулиъс му каза, че искала той да поеме Селин Неш.
— Няма начин, Елизабет. Тя ми е сърдита — той й обясни и тя се замисли за миг, след което го отхвърли като аргумент.
— Не, по-добре е да си ти. Просто спечели отново доверието й.
— Ти вече си го спечелила.
— Не, не съм. Никога не съм се срещала лично с нея, но сержант Глицки ми каза, че е страхотна.
— Може да се каже.
Пулиъс поклати глава.
— Тогава няма да си подхождаме. Съдебните заседатели ще видят нещо нередно между нас. Може дори и да изникне.
— Какво ще видят? Какво ще търсят?
— Може и да прозвучи арогантно, но истината е, че хората не възприемат две привлекателни жени от една и съща страна. Засега съм спечелила заседателите на моя страна — наша страна. Но ако Селин се появи, човешката природа ще подскаже на заседателите, че ние — тя и аз — сме естествени врагове. Доверието към някоя от двете ще пострада. Независимо към коя, лошо е за нашата страна. Ако ти я разпиташ, няма никакъв конфликт. Съвсем естествено е, тя да иска да сътрудничи, особено днес, когато изглеждаш толкова изтупан.
Харди повдигна рамене.
Пулиъс лапна сламката си и дръпна малко студен чай.
— Повярвай ми, тези съдебни заседатели като цяло представляват доста добре средностатистическия мъж или жена. Хич не ми пука дали звуча нравоучително, либерално или каквото и да е там. Играя, за да спечеля и ти казвам, че ако аз разпитам Селин Неш, ще е слаб ход. Вероятно можем да си позволим един слаб ход, добре, но това е лоша тактика. Никога нищо не трябва да рискуваш. Дори и пред върховните съдебни заседатели. Всеки път винаги се възползваш от най-добрата възможност. А по отношение на Селин, ти си нашата най-добра възможност.
Прошепна, че съжалява — по-скоро само с устни, — още щом седна. Беше елегантно облечена в синьо. Сложила си бе доста грим и Харди се почуди дали изобщо беше спала снощи. Или бе плакала.
Нямаше да продължи дълго. Всичко, което се искаше от него, бе да уточни какво точно й е казал Оуен за това, че щял да излиза с Мей в деня, когато беше убит.
Станало предишния вторник — шестнайсети, сутринта. Била му се обадила в компанията. Възнамерявала да пътува в събота и искала да се увери, че баща й не я е включил в плановете си.
_„Не мислиш ли, че трийсет и девет са малко множко, за да бъдеш постоянно на негово разположение?“_
_„Не съм била постоянно на негово разположение. Баща ми не ме е контролирал!“_
Той го пропъди от съзнанието си. Онова беше снощи. Това беше днес. Имаше строго определена роля и беше по-добре да се придържа към нея.
— Г-це Неш, кажете ни какво точно ви каза баща ви относно въпросния ден, двайсети юни.
Тя непрекъснато се опитваше да улови погледа му, да го дари с обещаната прошка, но той се бе съсредоточил върху съдията, върху съдебните заседатели. Поглеждаше към нея само, когато отговаряше на въпросите.
— Каза, че възнамерявал да отиде до Фаралоните в събота с приятелката си, с Мей.
— Споделял ли е и друг път плановете си с вас?
— Да, непрекъснато.
— И от ваш личен опит, баща ви изпълняваше ли наистина нещата, които възнамеряваше да направи?
Това беше като да гърмиш по риба в кофа. Непрекъснато очакваше да чуе някой да протестира относно характера и насоката на въпросите му, но тъй като в стаята нямаше нито адвокат, нито председателстващ съдия, той можеше да си пита каквото си иска.
— Винаги. Ако татко кажеше, че ще прави нещо, той го правеше.
— Добре, но просто в полза на самия аргумент, ами, например, ако Мей Шин се беше разболяла в събота сутринта?
— Татко щеше да направи нещо друго. Нямаше да си загуби целия ден. В никакъв случай.
— Нямаше да излезе сам, след като вече е запланувал да го направи, така ли?
Селин се замисли за миг, като гризеше нокътя на палеца си.
— Не, не мисля. Той не обичаше да е сам. Освен това, ние знаем, че не е излязъл сам, нали?
— Права сте, г-це Неш, знаем. Наистина знаем.
Продължи до три и половина, но получиха правото за възбуждане на дело.
Суматохата нямаше да се усети веднага. Гаранцията все още действаше. Нямаше да последва незабавното арестуване на Мей Шин, но козина щеше да започне да хвърчи, още щом Дейвид Фримън научеше новината, което щеше да стане много скоро.
Междувременно, Харди си прибираше нещата в куфарчето, като се надяваше, че Селин Неш е решила да не чака заседателите да се оттеглят.
Селин изникна до него още на вратата.
— Съжалявам — каза тя. Промуши ръка през неговата и той усети топлината на тялото й, там, където кожата им се допираше.
— Няма нищо, всеки може да се разстрои. Случва се.
— Не знам какво ми стана. Не исках нищо подобно да се случва.
— Няма нищо, забрави го. Току-що се придвижихме към процес. Сега трябва да бързам.
Той беше спрял пред асансьорите. Тя стоеше прекалено близо и сърцето му биеше достатъчно силно, за да го усеща.