Неоспоримо доказателство
Шрифт:
Джеф се отпусна в креслото.
— Къде се губиш напоследък? Не изглеждаш много добре.
— Просто ново лечение. Затова съм подпухнал и ме дразни светлината. „Преднизон“.
— Стероиди ли?
Джеф се усмихна.
— Това използват. Няма страшно. Така и така няма да ходя на олимпиадата.
Харди го харесваше, не усукваше.
— Добре, та какво е неофициалното? — Той вдигна пръст. — И това е неофициално.
Спомнял ли си Харди миналата седмица след отправянето на обвинението в Общинския
— Естествено. Е, и? Открил ли си нещо?
Репортерът поклати глава.
— Не, не още, може би. Но вие двамата казахте, че имало начин да се изискат полиците.
Харди поклати глава.
— Не и в този случай. Само ако смятаме, че парите за гаранцията идват от престъпна дейност.
— Добре, а как Мей Шин е намерила половин милион долара?
— Какъв половин милион? Трябват й само петдесет хиляди за такса.
Джеф Елиът поклати глава.
— И аз първоначално си мислех така. Но на нея й трябва и гаранция за заема.
Харди кимна.
— Да, нали говорихме вече за това — той отново го предъвка. — Не знам, спестявания? Може да го е наследила? Не разполагаме с данни за нищо нередно. Наркотици или нещо подобно.
— Ами проституцията? Тя е незаконна, нали?
Това беше нещо, върху което можеше да се помисли, но и него вече бяха обсъждали.
— Може би. Технически. Но нито един съдия няма да ни даде разрешение да конфискуваме полиците въз основа на това — той повдигна рамене. — Може би завещанието на Оуен Неш е било прието като гаранция по кредита.
— Дори и ако го е убила? И тогава ли ще ги наследи?
— Това — отвърна Харди — е друга правна битка. За щастие не е моя. Независимо накъде отидат нещата, дори и да получи всичките два милиона, по-голяма част от сумата ще хвръкне по адвокати. Какво толкова имаше неофициално?
Елиът се наведе напред и свали слънчевите си очила. Имаше нещо явно нефокусирано в погледа му, тъмните кръгове около очните ябълки изпъкваха още повече от подпухването. Харди не можа да скрие реакцията си и прекъсна Джеф.
— Сигурен ли си, че си добре?
Джеф се усмихна и торбичките като че ли се повдигнаха малко.
— Изглежда по-страшно отколкото е. Всъщност се чувствам много по-добре — той отново си сложи слънчевите очила. — Хамстерските бузи спадат след известно време.
— Спиш ли изобщо?
Сега усмивката беше широка.
— Не достатъчно — после, със спотаена гордост. — Имам си някого. За пръв път — той присви рамене с преувеличено равнодушие. — Сънят не е чак толкова важен.
— Ах, ти, пес такъв!
— Да, виж… — изведнъж на Джеф му се отщя да говори за това, да го омаловажава, да се фука, като че ли беше някаква обикновена победа. Не бе просто завоевание, беше Дороти. — Както и да е, относно гаранцията, още не разполагам с имена, нищо, което да мога да публикувам, но преди да предприема каквото и да било, искам да защитя източника си.
— И как ще го направиш?
— Измислям правдоподобно обяснение как случайно съм попаднал на някакви полици. Може би не трябваше да ти казвам това?
Харди не му обърна внимание.
— Виждал ли си някакви полици?
— Не — Джеф се приведе напред. Харди реши, че ако си свали очилата, значи лъже. Но той не си ги свали. — Наистина не съм.
— Добре. И искаш аз да съм източника, така ли?
— Анонимно, разбира се. Неофициално.
Харди откри, че си припомня съвета на Фримън в съдебната зала, категоричността на Пулиъс, че не съществуват никакви правила. Това беше покер с големи залози и ако Джеф можеше да предостави на Харди — ох, на обвинението — източника на гаранцията на Мей, това само щеше да спомогне на неговата, на тяхната, кауза.
— Ако нещо от това излезе наяве и аз не мога да обясня как съм се сдобил с информацията си, източникът ми ще си загуби работата, така че си помислих предварително да си осигуря прикритие.
— Но ние няма да конфискуваме полиците.
— Знам, но това няма значение. Просто имам нужда от отговор, ако се повдигне въпроса.
— Не ти давам никакъв отговор, Джеф. Просто ти казвам каква е процедурата, разбираш ли? Начина, по който прокуратурата би го извършила, ако имаше налице известни основания, с каквито не разполагаме.
— Разбрах.
— Напълно?
— Съвсем.
Харди събра цяла купчинка сини боклучета и ги изхвърли в кошчето.
— Добре тогава.
Харди си помисли, че се превръща в параноик, но въпреки това си взе папката вкъщи. В нея беше събрано всичко, с което разполагаха досега, включително и извлеченията от телефонните разговори на Мей Шин. Той спря на „Аргуело“ и „Гиъри“ и изгуби четирийсет и пет минути, за да си извади копия. Не можеше да каже защо идеята му се бе сторила толкова добра — възможно беше Пулиъс да му ги вземе или пък искаше да може да ги преглежда на спокойствие в кабинета си.
А може би се опитваше да защити Анди Фаулър.
Не. Имаше огромна разлика между забиването на нож в гърба, психическия натиск и лицемерието, които явно влизаха в правилата, и чисто неетичното поведение. Щеше да открие каква беше връзката между Анди Фаулър и Мей Шин. После щеше да реши какво да прави. Така поне си мислеше.
Това първо, а междувременно, не искаше някой следовател подтикнат от ревностното усърдие на Пулиъс да открие тази явна връзка и да съсипе живота на Анди. А и всъщност можеше да няма и никаква връзка или да беше съвсем невинна. Въпреки че Харди не можеше да си представи каква ли би могла да е.