Неоспоримо доказателство
Шрифт:
Плюс електричката, беше страхотно да се качваш и да слизаш, без да плащаш. И всичките тези възвишения за скейтборд, за каквито не можеш и да мечтаеш дори, без нито едно проклето палмово дърво. Всъщност, без никакви дървета.
И най-накрая остъклената куличка в най-горния ъгъл, отпред към фасадата на сградата, която беше част от спалнята им, на тях двамата с Алекс, когато пристигнаха на гости в събота. И този път, след като бяха постоянно с майка си и постоянно на училище, после в Европа и всичко останало, щяха да останат тук цели три седмици.
Така
А откакто бяха дошли тук, все нея наблюдаваха.
Алекс пръв я беше видял — от отсрещната страна на улицата, на последния етаж точно като тях, вероятно си мислеше, че никой не може да я види. Наистина си струваха петдесетте цента, които Ник трябваше да плати за първото поглеждане — чудеше се какъв е този китайски обичай да се разхождаш из къщи чисто гола, но не се оплакваше. Освен мама (а тя не се броеше), никога не бе виждал гола жена. Дори и „Плейбой“ беше трудно да се намери, когато си на единайсет.
А той си мислеше, че тази жена изглеждаше толкова добре — поне колкото коя да е от „Плейбой“, с изключение на по-малките цици. И това, че беше китайка, първоначално бе малко необичайно. Някак си му се искаше да беше обикновена американка — чудеше се дали наистина се брои за виждане на гола жена, ако е китайка, но той попита Алекс и Алекс каза, че за него със сигурност се брояло, а той беше на тринайсет, така че трябваше да знае.
Нямаше я в продължение на два-три дена, последният път беше преди няколко вечери. Почти наближаваше единайсет. Не можеше да накара дребосъка си да спадне и не можеше да заспи. Също така не искаше да загуби нито миг, когато лампите й светнеха. Той залепи око за телескопа. Изглеждаше така, сякаш правеше някакво упражнение, сваляше от полиците, протягаше се, после се навеждаше. Извърна се към него, лицето й му се видя толкова наблизо, че за малко не отскочи назад. Изглежда плачеше и това го накара да се почувства виновен, затова че я шпионира и въобще.
— Виждаш ли нещо? — прошепна Алекс. Той бързо метна едно одеяло върху твърдото си малко пишле. Погледна за последно, като си мислеше как циците променят формата си, когато жените се движат, навеждат се, протягат се. Брат му все му се подиграваше, че си падал по цици. Е, предполагаше, че е така, щом като толкова го интересуваха и носеше това откритие като орден за специални заслуги. Мъж, а не момче.
Дръпна завесите пред телескопа. Щеше да запази сълзите в тайна между него и нея.
— Не — каза на Алекс, — мисля, че си е легнала.
Дейвид Фримън, Ник, Алекс и техният баща прекосяваха всекидневната, г-н Строс се извини за езика на синовете си, явно имаше предвид това, че Ник бе нарекъл Алекс тъпанар. Майка им не ги държала много изкъсо, а не било възможно езикът да се оправи за шест седмици, за колкото ги вземал всяка година. Трябвало да си избираш на какво да наблегнеш.
Фримън видя телескопа, още щом влезе в стаята и се приближи до него.
— Доста си го бива — каза той. — Прилича на истински телескоп.
— Това е истински телескоп — отвърна Алекс.
Фримън приближи око до окуляра.
— Какво може да се види през него?
Онова, което виждаше, онова, към което беше обърнат, бе еркера от другата страна на улицата, стаята отсреща. Видя Мей до кухненската й маса, пиеше нещо, беше толкова близо, че може и да види парата, която се издигаше от чашата й.
Знаеше как да придаде нотка на закачка в погледа си, да прозвучи съзаклятнически и приятелски.
— Шпионирате ли хората понякога?
Алекс отговори бързо, прекалено бързо.
— Никога.
— Ами ти, Ник?
Ник се скри още повече зад халата на баща си. Големият Ник се намеси:
— Какво целите да докажете?
— Погледнете.
Фримън се отдръпна и Големият Ник се приближи и наведе око към окуляра. Постоя така в продължение на минута.
— Това е тя — обясни Фримън, — клиентката ми.
Големият Ник беше ядосан, обърна се към синовете си.
— Вие, деца, трябва да бъдете…
— Г-н Строс, моля ви. Минутка само — гръмовитият глас сепна всички. Момчетата стояха като заковани, Фримън го сниши, седна на леглото и им пусна „Внимателно“ и „Спокойно“. — Момчета, няма от какво да се страхувате. Гарантирам ви.
После обясни каква е ситуацията, бавно, спокойно, без излишни коментари. Предаде им какво му бе казал баща им за съботата, когато за пръв път дошли тук, че само се били преоблекли и хапнали, а после ги нямало цял ден. Просто искал да разбере, това ли било всичко, което са правили и дали били напълно уверени? Не искал да ги подвежда.
Двете момчета се спогледаха.
— Мисля, че да — отвърна Ник.
— Алекс?
Очите му се върнаха към брат му, към баща му.
— Няма страшно, Алекс, просто кажи истината.
— Ами, нали разбирате, телескопът беше сложен, така че аз започнах да оглеждам малко наоколо, просто разглеждах нещата.
— И видя ли нещо? Нещо интересно или необичайно, може би там, отсреща?
Алекс погледна към Ник, повдигна рамене и изплю камъчето.
— Беше чисто гола. Разхождаше се чисто гола.
— Кога беше това, Алекс?
— Точно преди да излезем, когато татко ни извика, точно преди обяд.
— И си сигурен, че е било денят, първият ден, когато сте пристигнали тук, в събота?
Момчетата още веднъж се спогледаха. И двете кимнаха и казаха да, точно така.
33
Харди се добра до телефона на стената в кухнята на третото позвъняване. Бяха го вдигнали от сън, от топлото легло.
— Дизмъс, обажда се Анди Фаулър. Събудих ли те?
Часовникът в кухнята показваше 10:45.
— Няма нищо, Анди.
— Току-що получих съобщението ти. Какво е толкова спешно?
Харди започваше да се разсънва, но не се бе събудил достатъчно, за да увърта.