Обикновен гений
Шрифт:
Шон я вдигна и внимателно я опря в стената под капака. Явно Хайнрих Фукс е бил не по-малко педантичен от Мънк Тюринг. Най-горното стъпало легна стабилно върху дървеното трупче, вкопано в земята точно за тази цел. Той преметна раницата на гърба си и се покатери. Отмести капака, излезе на повърхността и издърпа стълбата след себе си. После изведнъж спря. Стълбата вероятно щеше да трябва и на Мишел, в случай че не беше успяла да се измъкне от базата с онзи камион. Но от тунела долетя шум, който бързо прогони тази мисъл от главата му. Вътре вече имаше хора, което означаваше, че партньорката му няма как да го използва. Захвърли стълбата в шубраците, обърна се и започна
Няколко секунди по-късно мъжът спря на сантиметри от него. В ръцете си държеше готова за стрелба автоматична карабина МР5, лицето му беше почернено с маскировъчна боя, очите му внимателно опипваха земята. Без да губи време в безполезно изчакване, Шон се прицели и натисна спусъка. Мъжът бавно се свлече на земята. Шон прибра пистолета със зашеметяващи патрони, изтича към жертвата си и сръчно разкопча колана му. На него бяха окачени револвер, белезници, палка и най-главното — две бойни гранати. Той ги отдели, пъхна останалото в раницата си и потъна в гората.
Пое надясно, за да прибере екипировката си. Но за нещастие шумът идваше именно от тази посока. Спря, издърпа щифта на една от гранатите и с всичка сила я метна наляво. После се просна по корем и затисна ушите си с длани. Пет секунди по-късно Кемп Пиъри се разтърси от оглушителна експлозия.
Разнесоха се викове и тропот на бягащи крака, но Шон продължаваше да лежи на земята. Десет секунди, двайсет секунди, минута. Скочи и забравил всякаква предпазливост, хукна в избраната посока.
Две минути по-късно се промуши през дупката в оградата и бързо откри уредите за придвижване под вода. Взе само единия, а другия остави на място — ако все пак потрябва на Мишел.
От юг долетя бръмченето на извънбордов мотор, включен на максимални обороти. Без да се бави повече, Шон нахлузи кислородната маска и се потопи в реката. Гмурна се на недостижима за витлото на лодката дълбочина и се насочи към отсрещния бряг. Стигна до него за броени минути, изскочи на повърхността и се огледа. Намираше се на около двеста метра от хангара за лодки на Бабидж Таун. Беше задъхан от бързото плуване, но нямаше време за почивка. Изскочи от водата и хукна към близката горичка. Там разрови изсъхналата шума и измъкна скритата предварително раница. Свали леководолазния костюм и се преоблече в обикновени дрехи, после прибра екипировката в раницата и я засипа с изсъхнали листа. Забави се колкото да прехвърли записа от видеокамерата на външен носител, след което хукна към Бабидж Таун. Неизвестно защо имаше чувството, че трябва да е там, колкото по-скоро — толкова по-добре. Чувстваше, че трябва да открие Мишел, преди да е станало късно.
83
Товарът на камиона беше прехвърлен в малкия самолет, чиито седалки бяха свалени, за да се отвори повече място. Чамп Полиън влезе в кабината и се приготви за отлитане. Беше спокоен, че ще спази графика въпреки вятъра и усилващия се дъжд. Мъжете приключиха с товаренето, но няколко от балите останаха в каросерията на камиона, скрити от погледа на Чамп. Моторът изрева и камионът изчезна в нощта.
Чамп отмести списъка с необходимите проверки преди полета и щракна прекъсвача над главата си. Моторът се включи, витлото се завъртя. В същия момент главата на Мишел надникна през отворената врата на кабината.
— Хей, Чамп, ще ти се намери ли едно
Главата му се извъртя, в очите му се появи дълбоко недоумение. После ръката му се плъзна към колана, но Мишел беше по-бърза. Силният удар изхвърли учения от пилотското място, от носа му рукна кръв. В следващия миг се осъзна, прескочи съседната седалка и се втурна навън. Мишел се стрелна след него.
Чамп се претърколи на бетона, а Мишел се стовари отгоре му с цялата тежест. В следващия миг кракът й го улучи в слепоочието със зашеметяваща сила, тялото му отлетя встрани. Понесена от инерцията, Мишел се препъна в крака му и тежко се блъсна във вибриращия корпус на чесната.
Възползвайки се от паузата, Чамп успя да измъкне пистолета си, но тя го изби с нов светкавичен ритник. Юмрукът му потъна в ребрата й, агонизираща болка прониза цялото й тяло. Атаката продължи с добре премерен ритник и тя най-после си даде сметка, че насреща й стои човек, който владее бойните изкуства не по-зле от нея. Падна на земята, претърколи и моментално скочи на крака.
— Какво търсиш тук, да те вземат дяволите? — изкрещя извън себе си Чамп.
— Възнамерявам да извърша официален арест — процеди тя, докато търсеше слабо място в бойната му стойка.
— Имаш ли представа какво правиш?
— Имам и още как! Но продължавам да се питам как един световноизвестен физик се е превърнал в наркотрафикант на ЦРУ!
— Мишел, ти изобщо нямаш представа какво става!
— Защо не ме осведомиш?
— Не мога. Не искам да те нараня.
— Не искаш да ме нараниш ли? А какво ще кажеш за Мънк Тюринг и Лен Райвест?
— Върша си работата, нищо повече. Трябва да ми повярваш.
— Съжалявам, Чамп, но доверието ми току-що се изчерпи. — Докато си разменяха тези реплики, тя бавно скъсяваше разстоянието помежду им. После кракът й се стрелна към главата му. Макар и улучен тежко, той се съвзе с изненадваща лекота и премина в контраатака. Мишел получи силен удар в рамото и падна по гръб. Извъртя се като котка в мига, в който той връхлетя върху нея, и успя да контрира с ритник в бъбреците. Но за нейно огромно учудване мъжът срещу нея не падна, а само политна назад. Дишаше тежко, но стойката му остана непроменена.
— Добър си! — изкрещя тя, опитвайки се да надвика грохота на самолетния двигател.
— Но не колкото теб — поклати глава той, огледа се за миг и добави: — Трябва да изчезваш оттук, Мишел!
— За да излетиш с дрогата, така ли?
— Не върша нищо незаконно, повярвай ми.
— Вече ти казах, че доверието ми се изчерпи.
Едновременно с тези думи тялото й се стрелна напред, кракът й се заби в гърдите на Чамп. Той рухна по гръб на бетона, но за нещастие на сантиметри от пистолета си. Грабна го с едно светкавично движение, прицели се и…
С дълъг, почти акробатичен скок Мишел се хвърли обратно в кабината и затръшна вратичката след себе си. В следващия миг куршумът проби кръгла дупка в дебелото стъкло. Тя седна на пилотското място и трескаво огледа контролните уреди. По време на първата въздушна разходка бе наблюдавала действията на учения зад щурвала и вече познаваше част от стартовите процедури. Освободи крачната спирачка, бутна лоста в предно положение и чесната се стрелна напред.
Вторият куршум проби илюминатора и този път Мишел не успя да го избегне. Оловото парна ръката й, оставяйки кървава следа, и излетя през страничното прозорче. Тя натисна газта докрай и самолетът с грохот се насочи към пистата за излитане. Чамп хукна след нея с пистолет в ръка. Този път стреля по опашката, но не улучи.