Обикновен гений
Шрифт:
— Разбира се, че можете да останете — запелтечи той и с препъване се втурна да й стисне ръката.
— Най-добре първо да хапнем и после ще обсъдим случая — каза Шон.
— Добре — кимна Мишел и се извърна към Чамп. — Благодаря ви, мистър Полиън.
— Моля, наричайте ме Чамп.
Шон се обърна към замечтания учен, който не откъсваше очи от стройната фигура на Мишел.
Само в съня ти, приятел,мислено го посъветва той.
Насочи Мишел към главната сграда, обяснявайки защо
— След като хапнем, ще отидем там. И без това всички вече са си легнали.
Ресторантът беше празен, но тъй като работеше денонощно и без почивен дом, дежурните готвачи явно се отнасяха съвестно към задълженията си и след по-малко от петнайсет минути на масата им се появи топла храна и кафе.
Шон запозна накратко Мишел с информацията, с която разполагаше до момента, за опита за покушение срещу него и за версията му за смъртта на Райвест. Разказа й и за кратката си среща с Валъри Месълайн. В отговор тя пък му съобщи какво бе научила от приятелката си от Националния разузнавателен център.
— Всъщност чух да се приземява самолет някъде наблизо към два часа през нощта, и то без светлини.
— Приятелката ми от Центъра също спомена, че най-добре е човек да не се изпречва на пътя на Иън Уитфийлд.
— О, аз вече успях да се убедя в това.
— Значи си партнираш с шериф Хейс?
— Неофициално — кимна Шон, докато разбъркваше захарта в кафето си. — Стори ми се разумно, в случай че някой реши да ни изтегли от разследването.
— А твоята Джоун няма нищо против, така ли?
— МоятаДжоун не знае, защото не отговарям на обажданията й.
— Знаех си, че има за какво да те обичам!
— Спести си сарказма, защото на даден етап ще трябва да я информирам за развоя на събитията.
— А Хейс? Що за човек е той?
— Солиден, но е малко нервен. Смята, че изобщо не трябва да се доближавам до съпругата на Уитфийлд.
— Е, по този въпрос сме на едно мнение.
— Но ако Мънк е бил убит от хората на ЦРУ единствено тя може да ни отведе до тях.
— Но от това, което ми каза за малкия им семеен скандал, разбирам, че Уитфийлд едва ли я информира ежедневно за развоя на събитията.
— Което не пречи да е подочула нещо. Дамата съвсем не е глупава и определено не изглежда доволна от половинката си.
— Добре, да приемем, че Уитфийлд е ликвидирал Мънк. Но защо?
— Може би защото е видял нещо, което не е трябвало. Свързано с тайните нощни полети например. В базата определено стават нередни неща. Някой оттам стреля по мен. Каквото и да се говори за ЦРУ, те не убиват американски граждани без основателни причини.
— Може би е станал свидетел на изтезания, а дори и на убийства — добави Мишел.
— Тук се приема тезата, че Тюринг е умрял веднага след като се е прехвърлил през оградата. Ами ако не е така? Ако е навлязъл много навътре в
— Нали казваш, че всички доказателства подкрепят версията за самоубийство?
— Че кой друг може да ги манипулира в тази посока по-добре от ЦРУ?
— Нещо не ми е ясно, Шон — въздъхна Мишел. — Защо човек като Мънк Тюринг ще се промъква в забранен периметър?
— Според Уитфийлд и ФБР Мънк е решил да се самоубие там, за да злепостави ЦРУ или просто за да предизвика интереса на медиите.
— Но ти не вярваш на подобни щуротии, нали?
— Не, но нека допуснем, че е проявил интерес към полетите и е решил да провери какво става. Гениите често са много любопитни.
— И този генийне е могъл да прецени, че подобна постъпка е равносилна на самоубийство? — скептично попита тя.
— Наистина трябва да има и друга причина. Например шпионаж. Тюринг изнася секретна информация от Бабидж Таун и я предлага на онзи, който плаща най-добре. Райвест допускаше, че тук има шпиони. И Тюринг е пътувал в чужбина.
— Това не обяснява защо е умрял на територията на ЦРУ. И най-вероятно изобщо не е шпионирал.
— Защо мислиш така? — любопитно я погледна Шон.
— С какво всъщност се занимават хората в Бабидж Таун? Доколкото разбрах, част от тях си играят с числа, а други се опитват да създадат супермалък компютър, нали така? — Мишел понижи глас и продължи: — Не допускаш ли, че мястото може да се окаже шпионска централа? В съседство, отвъд реката, е разположена свръхсекретна база на ЦРУ. Може би тези „научни“ изследвания са само прикритие за истинската им дейност: шпионаж срещу държавата.
— Блестяща хипотеза — усмихна се Шон. — Знаех си, че има причина да ми липсваш толкова много!
— На това му се вика партньорство.
— Добре де, но защо ни изпращат тук, ако Бабидж Таун действително е шпионска централа?
— По настояване на Райвест. Най-вероятно той не е бил сред посветените. Не напразно те е предупредил, че собствениците имат тайни намерения.
— Когато набера смелост да говоря с Джоун, непременно ще поискам допълнителни сведения по въпроса. Включително задълбочена проверка на миналото на Чамп Полиън, Алиша Чадуик и Мънк Тюринг.
— Квантови компютри казваш?
— Според теб има ли връзка между смъртта на Лен Райвест и на Мънк Тюринг?
— Ако няма, то със сигурност има връзка с Бабидж Таун. След като ми обеща да ми разкаже всичко за това място, той влязъл в банята и се удавил във ваната.
— ФБР държи на версията за нещастен случай, така ли?
— Разследването им се ръководи от тип на име Вентрис. Нямам представа какво мисли по въпроса. Знам само, че ако се изпреча на пътя му, ще ме смачка като буболечка.