Остров Тамбукту
Шрифт:
– А какво го очаква, ако се предаде? - попитах го аз.
– Вие обръщате всичко наопаки! - разлюти се Смит. - Но знайте, че ще отговаряте!
– Пред вас ли!
– Може би и пред мене!
Обърнах му гръб и казах на Арики:
– Тоя пакеги не знае какво говори...
– И аз не зная какво говори той, но чуй какво ще ти каже Арики. - Той притвори клепки, наведе глава и като помисли, продължи с глух глас: - Пакегите ще изгорят острова и ще ни избият. Ще превърнат колибите ни в прах и пепел. Кой ще отговаря? Ти и Боамбо! Да, вие ще отговаряте с главите си! Анге бу!
Той каза това, което беше му внушил Смит. Макар плантаторът да не знаеше добре езика на племето, с Арики те се разбираха с половин дума, с един жест или само с един поглед. Едничкото желание на Смит беше да се махне от острова, макар и като пленник на японците. Но Боамбо не допусна японците на брега и тази възможност се изплъзваше от плантатора. Това го ядосваше най-много.
– Какво да кажа на тана Боамбо? - попитах първожреца.
– Това, което ти казах: да остави пакегите да излязат на брега. Шамит казва, че те не са лоши хора...
– Добре, ще му кажа.
Тръгнах да си отивам, но Смит ме спря.
– Къде е Стерн? - попита ме той.
– На брега, при стрелците.
– И той ли стреля срещу японците?
– Да, и той.
– Аз го смятах за умен човек...
– Той е не само умен, но и честен - казах аз и си излязох.
През целия ден японците не правиха нов опит да дебаркират войски, а вечерта дигнаха котва и подводницата потъна в тъмната нощ.
– Отидоха си! - с облекчение въздъхна Боамбо. - Сега можем да запушим спокойно.
И той наистина запуши, за пръв път през целия ден. Но не беше спокоен: често обикаляше постовете, дълго гледаше към океана от някоя скала и нито веднъж не седна да си почине. Едва към полунощ се поуспокои и полегна направо на тревата, а аз си отидох в колибата.
Бях много уморен, но дълго не можах да заспя. "Жалко - мислех си аз, - открит е и последният неизвестен и от никого незаграбен остров. Японците няма така лесно да се откажат от намеренията си. Рано или късно те ще се върнат може би не с една, а с няколко подводници и с бойни кораби. И защо не? Те нахлуха в необятната китайска земя, с нечувана самонадеяност се опълчиха срещу най-многобройния народ в света, окупираха много острови в Тихия океан, навлязоха и в Индийския океан... Защо да не дойдат и на остров Тамбукту? Кой ще ги спре?"
Втора глава. Сражението. Решението на Смит и Арики. Пленници на японците. Капитан Сигемицу "Пожелавам ви успех, съюзнико". Първожрецът в клопка. Отново при племето занго. Заслужено наказание
I
Те наистина дойдоха. Още не беше се съмнало, когато се събудих от силна пукотевица. Бързо излязох от колибата и в здрача на настъпващия ден видях две подводници, закотвени близо до брега. Оттам бляскаха чести светкавици - оръдията бълваха огън, а от двете страни на селището се чуваше трясък на автомати и картечници. Всичко ми стана ясно - през нощта японците бяха стоварили войски на острова далеч от селището и сега настъпваха от две страни. В самото селище се чуваше трясъкът на избухващите снаряди и писъците на жени и деца, които бяха се върнали от планината, след като подводницата изчезна снощи. А пожарите, които през нощта бяха угаснали, сега отново бушуваха и осветяваха тъмните води на океана с кървав блясък.
Боамбо беше разделил стрелците си на два отряда: единият се сражаваше на източния край на селището, а другият - на западния. Сражението не трая дълго: туземците бяха принудени да отстъпват пред по-силния враг. Наистина те се биеха храбро и отстъпваха крачка по крачка, но все пак отстъпваха, а на разсъмване се изтеглиха в планината.
И аз мислех да избягам с тях, но преди това реших да отида в колибата на Смит. Там беше скрита касетката с дневника на Магелан. Японците сигурно щяха да претършуват колибата и да открият касетката. Дневникът щеше да попадне в ръцете им. При тая мисъл аз забравих за опасността, която ме заплашваше, и хукнах към колибата на плантатора. Но колибата не съществуваше вече. От нея беше останала само купчина пепел... Спомних си, че никакъв пожар не би могъл да унищожи огнеупорната касетка, но нямах време да се ровя из горещата пепел. Японците всеки миг можеха да дойдат. Тичешком отидох в колибата на Арики. Там заварих първожреца и Смит.
– Вашата колиба е изгоряла! - казах аз на плантатора. Той скочи от нара и ме загледа уплашено.
– Изгоряла? Истина ли?
– Да, от нея е останала само купчина пепел.
– О, значи, аз съм последен сиромах! - хвана се Смит за главата. - Чувате ли, сър? Последен сиромах!
– Но касетката не е изгоряла, нали? - попитах го аз.
– О, сър! - възкликна плантаторът и очите му изведнъж засвяткаха радостно. - Вие сте напълно прав! Касетката е здрава! Никакъв пожар не би могъл да я унищожи, уверявам ви! А в нея са моите скъпоценности и чековата ми книжка!
– И дневникът на Магелан - прибавих аз.
– Да, и дневникът на Магелан. Всичко е наред, сър... Ние ще намерим касетката и ще я скрием от японците.
– Да, но аз не мисля да оставам при японците.
– Нима? Значи, докрай верен на племето?
– Да.
– Ваша воля - погледна ме Смит със съжаление.
– Вие ще намерите касетката, нали? - попитах го аз.
– Положително ще я намеря и ще я скрия.
– Добре. Но помнете, че дневникът на Магелан не е само ваш.
– Защо ми напомняте това, сър? - обидено каза Смит. - Нима мислите, че ще злоупотребя с доверието, което ми оказахте със Стерн? Да, а къде е той? Къде е моят капитан?
– Не зная.
– Да не би да е убит? - разтревожи се Смит.
– Не вярвам. А какво мисли да прави Арики? И той ли ще остане при японците?
Смит утвърдително кимна с глава.
– Вярно ли е това? - обърнах се към първожреца. - И ти ли оставаш при пакегите, които изгориха колибите на племето и убиха много жени и деца?
Арики се почесваше по гърдите и гледаше към земята. Той разбираше много добре какво върши и не смееше да ме погледне в очите.
– Да - каза той най-после и като посочи с ръка Смит, додаде тихо: - Той казва, че пакегите са добри хора и нищо лошо няма да направят на Арики. Пакегите ще уважават Арики повече от тебе...
Махнах с ръка и излязох. Аз разбирах Смит, макар че не го оправдавах. Той предпочиташе пленничеството пред остров Тамбукту, защото искаше на всяка цена да се върне в Англия при своето богатство. Но защо Арики остава при враговете на своето племе?