Остров Тамбукту
Шрифт:
– Благодаря - каза Смит поуспокоен. - Не е зле да занесете на главатаря и на първожреца по една бутилка коняк. Какво ще кажете?
– Първият подкуп? - усмихнах се аз.
Стерн ни извика в столовата. На масата димеше яденето, което капитанът беше сготвил от консервирано месо и ямс. Беше нарязал и един едър пъпеш. Като узна, че Смит иска да живее на острова, Стерн саркастично се усмихна:
– А не е ли опасно, сър? Аз например предпочитам да си спя в яхтата, отколкото на коравия нар в някоя колиба.
– И аз бих предпочел същото, ако всеки ден излизах на острова като вас - тъжно каза Смит.
– Че кой ви спира, сър? Идете още днес.
– Не ми мислите доброто, Стерн - упрекна го плантаторът. - Нали знаете, че нямам право да излизам на острова. Не забравяйте, че аз не умея да плувам.
Сега усмивката на капитана беше снизходително-доброжелателна.
– Не се тревожете - каза той, - туземците никога няма да могат да ни разпознаят. Те винаги ще ни бъркат един с друг. Само ако и тримата се явим едновременно на острова, те ще разберат, че някой от нас е нов човек за тях. Но и това лесно може да се уреди. Ще им кажем, че и третият бял човек се е спасил...
– Искате да кажете, че...
– Искам да кажа - продължи Стерн, - че ще минете за Грей. Разбира се, ако се съгласите да играете ролята на готвача...
Смит неспокойно се раздвижи на стола.
– Приемам, сър! С най-голямо удоволствие! Но те ще разберат измамата.
– Как? - попита Стерн.
– Грей беше много пълен и нисък, а аз съм много висок и слаб. Не бива да разчитаме на късата им памет...
– Те няма да се ровят в такива дреболии - засмя се Стерн.
Наистина и това беше идея. Дали Смит не би могъл да мине за Грей? Ако главатарят и Арики са забравили пълния готвач и ако приемат, че Смит е същият трети пакеги, когото те бяха хвърлили в океана, в такъв случай плантаторът спокойно може да излезе на острова...
II
Щом се нахранихме, аз отидох в селището да потърся Боамбо. Той спеше на хладина в своята колиба, а старата Дугао и Зинга бяха седнали на сянка под едно сенчесто дърво пред колибата. Не исках да будя Боамбо и отидох при тях. Зинга си плетеше нова саронга от ликото на някакви кори от дърво. Тя очукваше корите с дървена бухалка върху гладък камък, след това отделяше жилавите нишки от вътрешността на кората, усукваше ги като канап и ги боядисваше - едните с червена, другите с черна боя. Боите, направени от някакви варени листа, бяха в кокосови черупки. Плетката на саронгата беше доста красива, на червени и черни ивици. Като я изплете, Зинга ще прикачи гъсти шарени ресни към нея и ще й наниже пъстри раковини. Тогава саронгата ще стане много красива. А старата Дугао плетеше голяма торба от същото лико. В нея тя ще носи таро, ямс и батати от градините.
Боамбо се събуди и дойде при нас. Подадох му цигара и щракнах запалката. Той се подвоуми, погледна към огнището пред колибата, което беше угаснало, и едва тогава запали от запалката.
– Умни хора са пакегите - промълви той. Аз не исках да го лъжа и му казах, че в голямата лодка има трети пакеги, който не смее да излезе на острова, защото се страхува да не го хвърлят в океана.
– Трети пакеги? - учуди се Боамбо. - Вие бяхте трима, нали?
– Не, бяхме четирима. Единият се удави, останахме трима. Третият живее в голямата лодка.
– Уин-уин - въздъхна Боамбо. - Ако третият пакеги излезе на брега, Арики ще каже да му вържем камък на краката и да го хвърлим в Голямата вода.
– А ти какво ще кажеш? - попитах го аз. Боамбо помисли и каза тихо:
– Аз ще кажа да не го хвърляме, но Арики няма да ме послуша.
Ето че работата опря пак до Арики. Един човешки живот зависеше пак от първожреца. Аз си спомних думите, които ми каза у тях: "Боамбо е тана, пръв главатар на племето, но неговата власт е по-малка от моята..." Той излезе прав.
– Какво да правим? - попитах аз.
– Ще поговоря с Арики - отговори Боамбо и стана.
– Още сега ли?
– Още сега.
– А не може ли да му кажеш, че третият пакеги е същият, който се удави в Голямата вода?
– Не може! - отсече Боамбо. - Аз съм тана, аз никога не лъжа.
Той забърза към колибата на Арики. Старата Дугао каза:
– Арики уин биля. Арики ще нареди да хвърлят пакеги в Голямата вода.
– Но пакеги ще се защити - казах аз. - Пакеги има стрела, която пуска гръмотевици. Пакеги ще убие Арики.
– Може ли да го убие? - попита Зинга.
– Може.
– Мълчете! - тихо каза старата Дугао. - Арики ще ни чуе.
– Той не е тук, как ще ни чуе? - попитах я аз.
– Белите листа ще му кажат.
Аз се усмихнах на нейния отговор и попитах:
– Какво ще стане, ако пакеги наистина убие Арики?
– Много лошо ще стане - отвърна Дугао.
– Какво?
– Не зная.
– Нищо лошо няма да стане - уверено казах аз. - Биляр занго ще се отърве от тоя злодей и ще благодари на този, който го е убил.
– Ако пакеги убие Арики - прошепна Зинга, - биляр занго ще убие всички пакеги. И тебе ще убие.
– И мене ли?
Зинга кимна с глава.
– И тебе. - И като помълча малко, попита:
– Ти ходи при Арики. Какво ти каза?
– Каза ми да не ходя по селата и да не давам на хората нанай кобрай. Арики иска хората да умират от лоши болести.
Зинга тъжно поклати глава, но нищо не каза. Боамбо се върна мрачен. Като чул, че в голямата лодка имало и трети пакеги, Арики се разтреперал от гняв, развикал се тъй, че цялото селище се събрало. Какво не наговорил той против нас. "Трябва да се отървем от пакегите! Трябва пак да ги хвърлим в Голямата вода!"
– Кажи на третия пакеги да не излиза на острова - посъветва ме Боамбо.
Върнах се на яхтата разстроен. Смит ме посрещна на палубата - той ме чакал през всичкото време под лъчите на палещото слънце - и още отдалеч ме попита какво съм направил.
– Първожрецът не е съгласен, сър - казах аз. - Заканил се сам със собствените си ръце да ви върже камък на краката и да ви хвърли в океана.
Лицето на Смит потъмня. Той избърса потта от шията си и промълви сподавено: