Остров Тамбукту
Шрифт:
– Бях я наближил доста, без да я забележа - разказваше капитанът, като смучеше дим от лулата си. - Тия опасни змии обикновено чакат мълчаливо, докато жертвата ги наближи, и тогава протягат шия и я налапват. И наистина питонът изведнъж засъска над главата ми, а зъбите му засвяткаха страшно. Отскочих настрана и дигнах пушката си към него, но той бързо се смъкна от дървото и се шмугна в гъстака...
– Оставете приключенията за друг път - прекъсна го плантаторът. - Сега има нещо много по-важно от питоните. И по-опасно, уверявам ви. Елате да седнем на онова хълмче, по-далеч от диваците.
Отидохме на едно малко възвишение, откъдето се виждаше цялата поляна и всичко, каквото ставаше на нея. Беше се стъмнило вече, но светлината на огъня осветяваше лицата ни и аз можех да наблюдавам плантатора. Той заговори веднага щом седнахме. Повтори това, което беше ми казал вече и което с капитана знаехме отдавна.
– Аз не питам кой от двама ви е бутнал дневника на яхтата под нара на Арики - завърши плантаторът дългата си тирада. - Но бих искал да зная какво представлява от себе си книгата на тайните. Да, аз трябва да зная това...
– Защо? - попита го капитанът.
– Много ясно защо. Ако тази проклета книга на тайните представлява някаква ценност, трябва да помислим как да я запазим. Ако не, трябва да я върнем на първожреца. Просто ще я бутнем под нара и ще вземем обратно дневника на яхтата. Това е, което исках да ви кажа.
Стерн ме погледна въпросително и аз прочетох в погледа му въпроса: "Знае ли Смит нещо за дневника на Магелан?" Аз не можех да му кажа направо, че нищо не съм признал пред плантатора и затова реших да му кажа това по заобиколен начин.
– Преди малко вие ми казахте - обърнах се аз към Смит, - че не сте виждали книгата на тайните и знаете за нейното съществуване само от Арики. А Арики е голям шарлатанин и не бива да вярваме на думите му. Той просто заблуждава туземците с някакви бели листа и се мъчи да внуши и на нас, че те съществуват...
– Това са ваши предположения - нервно каза Смит. - А аз съм убеден, че книгата на тайните съществува. Самият факт, че намерих дневника на моята яхта под нара на първожреца с подменени корици, показва...
– Този факт далеч не показва, че Арики е имал някаква книга - възразих аз. - Но и да е имал, откъде знаете, че тя е изчезнала?
Смит не отговори веднага. Лицето му, осветено от буйния огън, беше като изваяно от бронз. Тънките му устни не потрепваха. В това напрегнато мълчание ударите на бурума се чуваха още по-силно. Туземците продължаваха своя танц, наредени по двама в кръг. Най-после плантаторът врътна глава и ме погледна строго.
– Да продължим играта с открити карти - заяви той решително. - Аз лично видях тази книга. Това беше дневникът на Магелан. За него Британският музей би заплатил милиони. Видях го, но не се реших да го взема. Нямах вашата смелост, признавам. Но не бих казал, че ми липсваше това, което вие не притежавате: благоразумие.
Всичко беше ясно. Смит знаеше за съществуването на Магелановия дневник и не се съмняваше, че ние с капитана сме го взели. Имаше ли смисъл да продължаваме играта на криеница? Обърнах се към Стерн и го попитах:
– Какво ще кажете, капитане?
– Ще кажа само едно: дневникът на Магелан в никакъв случай не бива отново да попадне в ръцете на първожреца. Това е много важен и ценен исторически документ...
– За който Британският музей би заплатил милиони - повтори Смит. - Аз казах това преди малко, повтарям го и сега. Продължавайте, Стерн... Извинете, че си позволих да ви прекъсна.
– Това е важен документ - продължи Стерн, - който трябва да бъде запазен за историята. Разбира се, милионите също имат значение. Ако един ден успеем да напуснем тоя остров, аз не бих се отказал от своя дял. Какво да правим? Кажете вие - обърна се той към Смит.
Плантаторът изведнъж се оживи:
– Трябва да го заключим в моята огнеупорна касетка. Вие я знаете, Стерн. Не я лови нито огън, нито ръжда. В нея дневникът ще бъде на сигурно място. Целият остров да изгори заедно с нас, дневникът ще остане невредим. Право ли казвам, Стерн?
– Да - веднага се съгласи капитанът. - Идеята не е лоша. Ще скрием дневника във вашата касетка, но с едно условие.
– Предварително съм съгласен с всички условия - побърза да каже Смит, но веднага добави: - Ако касетката остане в нашата колиба.
– Защо непременно във вашата колиба? - попитах го аз.
– Защо ли? - погледна ме Смит. - Защото съм заключил в касетката скъпоценностите си: златния часовник, брилянтните ми пръстени и няколко хиляди лири... Ако мистър Антон мисли, че той трябва да пази моите скъпоценности и пари в своята колиба...
– Добре - кимна с глава Стерн. - Касетката ще остане в нашата колиба, но с едно условие...
– Какво условие, Стерн?
– Мистър Антон да има право да проверява във всяко време на денонощието дали дневникът на Магелан е в касетката. Съгласен ли сте?
Плантаторът веднага се съгласи.
– А вие? - обърна се към мене капитанът.
– И аз съм съгласен. Но с това въпросът не се изчерпва. Мистър Смит ми каза одеве, че първожрецът положително ще разбере измамата и него ще държи отговорен. Не бих искал той да пострада...
– О, бъдете спокоен! - възкликна Плантаторът, като махна с ръка. - Оставете тая грижа на мене. Лесно ще се справя с Арики. Една бутилка коняк повече - голяма работа!
– Но преди малко вие казахте съвсем друго. Тогава представяхте работите тъй, като че ли се намирахте пред бесилката.
– Е, да... Но въжето на бесилката го дърпа първожрецът, нали така? - самодоволно се усмихна Плантаторът. - А той ми е приятел, нали така?
III