Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Unknown

— Не бях мислил за това — признах аз.

— Това се случва — обясни Трепе, — но странните места за среща и фактът, че тя не е сигурна за името му? — Той поклати глава и се намръщи. — Ако не друго, то това поне е доста неблагоприлично. Или този мъж се забавлява, като се представя за човек извън закона, или той наистина е подозрителен. — Трепе сякаш се замисли за момент, потропвайки с пръсти по бара. — Кажи на приятелката ти да внимава и да бъде нащрек. Когато някой покровител се възползва от жена, това е нещо ужасно. Същинско предателство.

Но познавам мъже, които само се преструваха на покровители, за да спечелят доверието на някоя жена. Това е още по-лошо.

* * *

Бях стигнал до средата на пътя за Университета и в далечината тъкмо се бе появил Каменният мост, когато започнах да усещам неприятно топло изтръпване нагоре по ръката. В началото помислих, че това е болката от зашиваните на два пъти порязвания на лакътя ми, защото те пареха и ме сърбяха цял ден.

Но вместо да отшуми, топлината продължи да се разпростира нагоре по ръката и по лявата страна на гърдите ми. Взех да се потя, сякаш внезапно ме е хванала треска.

Свалих плаща си, оставих студения въздух да ме охлади и разкопчах ризата си. Есенният вятър ми помогна и започнах да си вея с плаща. Но топлината ставаше все по-силна, дори болезнена, сякаш бях разлял вряла вода по гърдите си.

За щастие тази част от пътя минаваше успоредно на поток, който се вливаше в река Ометхи. Тъй като не можах да измисля по-добър план, свалих ботушите си и лютнята и скочих във водата.

От студенината на потока се задъхах и се разтреперих, но тя охлади изгарящата ми кожа. Останах във водата, като се опитах да не се чувствам като идиот, когато една млада двойка мина покрай мен и многозначително се обърна на другата страна.

Странната топлина се движеше в тялото ми така, сякаш беше огън вътре в мен, който се опитва да намери изход навън. Тръгна от лявата ми страна, след това се придвижи надолу по краката ми и се върна обратно към лявата ми ръка. Когато се отправи към главата ми, бързо се потопих под водата.

След няколко минути се изправих и излязох от потока. Треперейки, се увих в плаща си, доволен, че на пътя няма жива душа. След това, тъй като нямаше какво друго да направя, метнах калъфа с лютнята през рамо и закрачих по дългия път обратно към Университета. От мен капеше вода и се чувствах ужасно уплашен.

> 23.

> Принципи

— Наистина казах на Мола — рекох аз, докато разбърквах картите. — Тя отвърна, че си въобразявам и ме избута обратно през вратата.

— Само мога да предположа какво е усещането — горчиво отбеляза Сим.

Вдигнах поглед, изненадан от нетипичната острота в гласа му, но преди да успея да попитам какво се е случило, Уилем улови погледа ми и предупредително поклати глава. Доколкото познавах Сим, предположих, че става дума за поредния бърз и болезнен край на поредната му бърза и болезнена връзка.

Замълчах и раздадох поредната ръка от играта на дъх. Тримата си убивахме времето в очакване залата да се запълни, преди да започна да свиря за тълпата,

която се събираше в „При Анкер“ за нощта на фелинг.

— Каква според теб е причината? — попита Уилем.

Поколебах се, че ако изрека на глас страховете си, те по някакъв начин могат да се превърнат в реалност.

— Може да съм се изложил на нещо опасно в Рибарника.

— Като например? — настоя Уил.

— Някое от съединенията, които използваме — отвърнах аз. — Те могат да проникнат през кожата ти и да те убият по осемнайсет бавни начина.

Припомних си онзи ден, когато тентен стъклото ми се беше пукнало в Рибарника и за единствената капка транспортно вещество, попаднала върху ризата ми.

Беше съвсем малка капчица — малко по-голяма от главата на пирон. Бях напълно сигурен, че не е докоснала кожата ми.

— Надявам се да не е така, но не знам какво друго би могло да бъде.

— Може да е остатъчен ефект от „топката от сливи“ — мрачно предположи Сим. — Амброуз не е кой знае какъв алхимик. А доколкото знам, един от основните компоненти е оловото. Ако той самият е приготвял формулата. Може би организмът ти е повлиян от някои нейни латентни елементи. Днес яде ли или пи ли нещо различно?

Замислих се.

— Пийнах доста метеглин в „Еолиан“ — признах аз.

— Това би разболяло всеки — отбеляза Уил.

— Аз го харесвам — призна Сим, — но сам по себе си той е като пенкилер. В него има много различни тинктури. Няма нищо алхимично, но има мускатово орехче, бабина душица и карамфил, както и всякакви подправки. Може някое от тези неща да е задействало някакви свободни елементи, които все още се таят в организма ти.

— Чудесно, няма що — промърморих аз. — И как точно да се справя с това?

Сим безпомощно разтвори ръце.

— Така си и мислех — казах аз. — И все пак това звучи по-добре от отравяне с тежки метали.

Симон направи четири взятки подред, като хитро ни принуди да изиграем козовете си и до края на ръката вече се усмихваше отново. Мрачните му настроения никога не траеха прекалено дълго.

Уил подреди картите си, а аз дръпнах стола си от масата и се изправих.

— Изсвири онази за пияната крава и маслобойната — предложи Сим.

Не можах да сдържа усмивката си.

— Може би по-късно — уверих го аз, вдигнах калъфа на лютнята си, който изглеждаше все по-опърпан, и се отправих към камината, съпроводен от разпръснати и познати ръкопляскания.

Отне ми доста време да отворя калъфа, докато развъртя медната тел, която все още използвах на мястото на закопчалката.

Свирих през следващите два часа. Изпълних „Гърне с медно дъно“, „Люлякова клонка“ и „Банята на леля Еме“. Публиката се смееше, пляскаше и надаваше одобрителни възгласи. Докато пръстите ми изпълняваха песните, усетих как грижите ми постепенно се стопяват. Музиката винаги е била най-доброто лекарство за мрачните ми настроения. Докато пеех, дори и раните ме боляха по-малко.