Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2

Ротфус Патрик

лицето си с ръце. Когато вдигнах поглед, видях Мартен на съседната маса. Той докосна с

пръсти челото си и кимна, за да ме поздрави. В отговор направих лек поклон, както си седях.

Винаги е приятно да имаш публика, която те оценява.

78.

Различен път и различна гора

На следващата сутрин изпитах известно злорадство, като видях страдащият от тежък

махмурлук Дедан да се готви за път, преди още слънцето

да е изгряло. Едрият мъж

внимаваше как се движи, но трябва да призная, че не се оплака нито веднъж, освен ако не се

броят леките пъшкания, които издаваше от време на време.

Сега, когато се вгледах по-внимателно, забелязах признаците, че Дедан е влюбен.

Начинът, по който произнасяше името на Хеспе. Недодяланите шеги, които си правеше,

когато говореше с нея. И как на всеки няколко минути намираше извинение да погледне към

нея. Винаги имаше някакъв предлог — да се протегне, да хвърли равнодушен поглед към

пътя или да посочи дърветата наоколо.

Въпреки това той не осъзнаваше, че Хеспе на свой ред също го ухажва от време на време.

Понякога беше доста забавно да ги наблюдавам, сякаш гледах някоя добре режисирана

модеганска трагедия. А на моменти ми се искаше да ги удуша и двамата.

Темпи крачеше между нас безмълвно като нямо и добре възпитано кученце.

Наблюдаваше всичко — дърветата, пътя, облаците. Ако не беше безспорно интелигентният

поглед в очите му, човек можеше да го помисли за бавноразвиващ се. На няколкото въпроса,

които му зададох, отвръщаше с все така смутени и нервни движения на ръцете, с кимване,

със свиване на рамене или с поклащане на глава.

През цялото това време ме измъчваше любопитство. Знаех, че летхани е просто

измислица от приказките, но част от мен не спираше да се чуди дали това е така. Дали

наистина пазеше думите си? Дали можеше да използва мълчанието си като броня? Или да се

движи бързо като змия? Истината бе, че след като имах бегла представа какво могат да

сторят Елкса Дал и Фела, като призоват имената на огъня и на камъка, мисълта, че някой

може да събира думите си, за да ги използва като гориво, изобщо не ми изглеждаше толкова

глупава колкото преди.

* * *

Петимата се опознахме много добре и свикнахме с чудатостите си. Дедан внимателно

подготвяше мястото, където щеше да спи, като не само махаше клонките и камъните, но

стъпкваше и всяка туфа трева или бучка пръст.

Хеспе подсвиркваше фалшиво, когато си мислеше, че никой не я чува, и чоплеше зъбите

си методично след всяко ядене. Мартен не ядеше месо, ако то имаше

дори и съвсем слаб

розов оттенък, и не пиеше вода, която не е била кипната или смесена с вино. Поне два пъти

дневно ни повтаряше, че сме глупаци, щом не правим същото.

Но по отношение на странностите в поведението Темпи биеше всички останали. Не ме

поглеждаше в очите. Не се усмихваше. Не се мръщеше. Не говореше.

Откакто бяхме напуснали „За няколко пенита“, той бе направил само един коментар по

собствено желание. „Дъждът направи този път и гората различни.“ Изрече всяка от думите

отчетливо, сякаш цял ден бе обмислял това твърдение. И доколкото го познавах, сигурно

беше така.

Адемецът се миеше до вманиачаване. Останалите се възползвахме от възможността да се

изкъпем всеки път, когато се отбиехме в някоя странноприемница, но той се миеше

ежедневно. Ако наблизо имаше поток, се изкъпваше вечер и сутрин. Иначе се измиваше с

кърпа и с част от водата за пиене, която носеше.

Освен това всеки ден неотклонно извършваше сложен ритуал от разтягания, като ръцете

му старателно описваха във въздуха разни фигури. Напомняха ми за бавните дворцови танци,

които се танцуваха в Модег.

Очевидно така поддържаше гъвкавостта на тялото си, но беше доста странно да го

наблюдаваш. Хеспе се шегуваше, че ако бандитите ни поканят на танци, нашият приятно

ухаещ наемник ще ни е от голяма полза. Но казваше това тихо, когато Темпи не можеше да я

чуе.

Като говорим за странности, предполагам, че не съм човекът, който би могъл да се

присмива на другите. Повечето вечери свирех на лютнята си, когато не бях твърде уморен от

ходенето. Вероятно това едва ли е подобрило мнението на останалите за мен като техен

тактически предводител и арканист.

Колкото повече наближавахме целта на пътуването си, толкова по-неспокоен ставах.

Мартен беше единственият от нас, който беше истински подходящ за тази работа. Дедан и

Хеспе щяха да се справят добре с битките, но с тях трудно се работеше. Дедан обичаше да

спори и беше голям инат. Хеспе пък беше мързелива. Тя рядко помагаше за приготвянето на

вечерята или за почистването след това, освен ако някой не я помолеше, и дори тогава го

правеше с такова нежелание, че беше за предпочитане да не искаш помощ от нея.

Оставаше Темпи — наемен убиец, който не смееше да ме погледне в очите или да ме

заговори. Наемникът, за когото бях твърдо убеден, че би могъл да направи кариера в