Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
история преследвах Фелуриан във Фае. Телата ни се преплитаха едно в друго на нейната
сумрачна поляна. След това, докато си почивахме, и свирех музика, която беше достатъчно
приятна, за да я накара да се смее, достатъчно мрачна, за да я уплаши, и достатъчно нежна,
за да я разплаче.
Но когато се опитвах да си тръгна от Фае, тя не ме пускаше. Беше твърде влюбена в
моя… талант.
Предполагам, че не бях особено сдържан. Намекнах доста силно, че Фелуриан
високо като любовник. Знам, че нямам друго извинение за това си поведение освен факта, че
тогава бях шестнайсетгодишен младеж, горд от наскоро придобитите си умения, на когото
не му беше чуждо малко самохвалство.
Казах им как Фелуриан се е опитала да ме хване в клопка във Фае и как сме се борили с
магия. За тази част заех малко от историята на Таборлин Великия. Разбира се, имаше огън и
светкавици.
Накрая бях победил Фелуриан, но бях пощадил живота и. От благодарност тя ми бе
ушила магическо наметало, беше ме научила на тайни магии и ми беше подарила сребърен
лист в знак на благоразположението и към мен. Разбира се, листът беше чиста измислица.
Но историята нямаше да звучи както трябва, ако тя не ми беше дала три подаръка.
Като цяло историята беше добра. И дори и да не беше напълно вярна… все пак в нея
имаше и известна истина. В своя защита ще кажа, че можеше да се отърва изцяло от
истината и да разкажа много по-добра история. Лъжите са по-прости и в повечето случаи са
и по-смислени.
Лоси ме наблюдаваше през цялото време и, изглежда, приемаше цялата история като
някакво предизвикателство към уменията на смъртните жени. Когато историята свърши, тя
изяви претенциите си към мен и ме отведе в малката си стая на най-горния етаж на „За
няколко пенита“.
В онази нощ почти не успях да мигна и Лоси май се доближи много повече до това да ме
убие от изтощение, отколкото някога го бе правила Фелуриан. Тя беше възхитителна
партньорка, точно толкова прекрасна колкото и Фелуриан.
Чувам ви да питате как е възможно това? Как която и да е смъртна жена би могла да се
сравнява с Фелуриан?
По-лесно е да го разберете, ако мислите за това като за музика. Понякога мъжът се
наслаждава на някоя симфония. А друг път някоя обикновена жига му допада повече.
Същото се отнася и до правенето на любов. Един вид любене е подходящ за меките
възглавници на някоя горска поляна, а друг е съвсем естествен за омачканите чаршафи на
тесните легла по горните етажи на странноприемниците. Всяка жена е като инструмент,
който очаква някой да го изучи, да го обича и да свири добре на него, за да може най-сетне
да създаде своята
Някои могат да се почувстват обидени от такова сравнение, защото не разбират какво
означава музиката за един член на трупа. Може да си помислят, че така унижавам жените.
Да ме сметнат за безчувствен, груб и недодялан.
Но тези хора не разбират любовта, музиката, нито мен самия.
108.
Бърз
Прекарахме няколко дни в „За няколко пенита“, където бяхме посрещнати сърдечно.
Имахме безплатни стаи и не давахме нищо за храна. Фактът, че имаше по-малко бандити,
означаваше, че пътищата ще са по-безопасни и ще идват повече клиенти, а и Пени знаеше, че
нашето присъствие в странноприемницата ще привлече повече посетители, отколкото
свиренето на цигулка всяка вечер.
Ние се възползвахме добре от престоя си там и се наслаждавахме на топлата храна и
меките легла. Всички имахме нужда от време, за да се възстановим. Хеспе продължаваше да
се грижи за простреляния и със стрела крак, а Дедан — за счупената си ръка. Собствените
ми дребни наранявания отдавна бяха изчезнали, но имах нови, най-вече драскотини по
гърба.
Научих Темпи на основните принципи на свиренето на лютня, а той продължи да ме
наставлява как да се бия. Обучението ми се състоеше от кратки, сбити обсъждания на
летхани и дълги, изморителни тренировки по кетан.
Освен това съчиних песен за преживяванията ми с Фелуриан. Първоначално я нарекох
„Стихове за полумрака“, което, трябва да признаете, не е особено добро заглавие. За щастие
името не се запомни и сега повечето хора я знаят като „Песента, изпята до средата“.
Не беше най-добрата ми творба, но се запомняше лесно. Клиентите на
странноприемницата, изглежда, я харесаха и когато чух Лоси да си я подсвирква, докато
сервираше напитки, разбрах, че тя ще се разпространи като огън във въглищен пласт.
Тъй като хората непрекъснато искаха да им разказвам истории, споделих с тях още
няколко интересни събития от живота ми. Разказах им как уредих приемането си в
Университета, когато бях едва петнайсетгодишен. Описах им и как ме приеха в Арканум
само за три дни. А също и как бях назовал името на вятъра, изпаднал в ярост, след като
Амброуз счупи лютнята ми.
За съжаление до третата вечер истинските ми истории се изчерпаха. И тъй като
публиката ми жадуваше за още, аз просто си присвоих една от историите на Илиен, като
сложих себе си на неговото място и между другото откраднах и някоя и друга история за