Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
Шрифт:
Таборлин.
Не се гордея с това и в своя защита бих искал да кажа, че доста си бях пийнал, а и в
публиката имаше няколко красиви жени. Има нещо много примамливо в развълнуваните очи
на млада жена. Те могат да накарат един неразумен млад мъж да извърши всякакви глупости
и аз не бях изключение от това правило.
Междувременно Дедан и Хеспе живееха в малкия, специален свят, който наскоро
влюбените си създават. Беше удоволствие човек да ги наблюдава.
тих, а лицето на Хеспе загуби доста от строгостта си. Прекарваха много време в стаята си.
Несъмнено, за да си наваксат недоспиването.
Мартен флиртуваше безсрамно с Пени толкова пиян, че можеше да удави и риба, и като
цяло се забавляваше за трима.
Напуснахме „За няколко пенита“ след три дни, защото не искахме да прекаляваме с
гостоприемството на домакините. За себе си мога да кажа, че бях доволен, че си тръгваме.
Бях напълно изтощен, разкъсван между обучението на Темпи и вниманието, което ми
оказваше Лоси.
* * *
Връщането ни до Северин беше бавно. Донякъде това се дължеше на безпокойството ни
за ранения крак на Хеспе, но донякъде, защото знаехме, че времето, което сме прекарали
заедно, наближава своя край. Въпреки трудностите се бяхме сближили, а такива неща трудно
се забравят.
Новините за нашите приключения ни бяха изпреварили по пътя. Така че когато спирахме
да нощуваме, получавахме без проблем храна и легла, а понякога и не плащахме за тях.
На третия ден, след като напуснахме „За няколко пенита“, срещнахме малка трупа
изпълнители. Не бяха от Едема Рух и изглеждаха доста бедни. Бяха само четирима — един
по-възрастен мъж, двама около двайсетгодишни мъже и момче на осем-девет години. Тъкмо
товареха разхлопаната си каруца, когато спряхме, за да дадем малко почивка на крака на
Хеспе.
— Поздрави на трупата — извиках аз.
Те вдигнаха разтревожени погледи, но се успокоиха, когато забелязаха лютнята на гърба
ми.
— Поздрави на барда.
— Не съм бард, а само малко си падам певец — засмях се аз и стиснах ръцете им.
— Въпреки това здравей — усмихна се по-възрастният мъж. — Накъде сте тръгнали?
— От север на юг. А вие?
Те се успокоиха още повече, когато разбраха, че съм се насочил в друга посока.
— От изток на запад — отвърна мъжът.
— Имахте ли късмет?
— Напоследък не особено — сви рамене той. — Но чухме да се говори за лейди Чолкър,
която живее на два дни път от тук. Казват, че никога не връщала човек, който може да свири
поне малко или да изиграе някоя пиеса. Надяваме се да изкараме едно-две
— Нещата бяха по-добре, когато имахме мечка — намеси се единият от по-младите
мъже. — Хората са готови да платят, за да видят насъскване на кучета срещу мечка.
— Разболя се, когато я ухапа едно куче — обясни ми другият младеж. — Умря преди
близо година.
— Жалко — рекох аз. — Трудно се намира мечка. — Те кимнаха в мълчаливо съгласие, а
аз добавих: — Имам нова песен за вас. Какво ще ми дадете за нея?
Единият младеж ме погледна предпазливо.
— Виж сега, нова за теб не означава, че ще е нова и за нас — изтъкна той. — А и нова
песен не означава непременно добра песен, ако разбираш какво искам да кажа.
— Ще те оставя да прецениш сам — казах аз и извадих лютнята от калъфа.
Бях написал песента така, че да е лесна за запомняне и проста за пеене, но въпреки това
трябваше да я повторя два пъти, преди той да успее да я запомни цялата. Както казах, те не
бяха Едема Рух.
— Доста добра песен — неохотно призна той. — Всеки харесва Фелуриан, но не знам
какво можем да ти предложим в замяна за нея.
— Направих един нов куплет на „Калайджията Тенер“ — обади се момчето.
Другите се опитаха да го накарат да замълчи, но аз се усмихнах.
— Много бих искал да го чуя — казах.
Момчето се наду от гордост и запя с пронизителен глас:
Видях една фермерска дъщеря веднъж
на речния бряг, далеч от всеки мъж.
Тя къпеше се, когато я съзрях.
И оплака се, че ще бъде грях,
ако някой мъж я забележи.
Затова бавно и отново
тя сапуниса тялото си голо.
Засмях се.
— Бива си го — похвалих го аз, — но какво ще кажеш за това?
Видях една фермерска дъщеря веднъж
на речния бряг, далеч от всеки мъж.
Когато я хванах, тя призна ми,
че се чувства омърсена,
ако банята и е смутена.
Затова изми още веднъж
тялото, което видял бе мъж.
Момчето се замисли.
— Моят ми харесва повече — рече то накрая.
Потупах го по гърба.
— Добър мъж е този, който държи на собствените си стихове — рекох аз и се обърнах
отново към водача на малката трупа. — Някакви клюки?
Той се замисли за момент.
— На север от тук, в Елд, имало бандити.
Кимнах и отбелязах:
— Чух, че вече са им видели сметката.
Той се замисли отново.
— Алверон ще се жени за онази жена от рода Лаклес.
— Знам поема за Лаклес! — намеси се отново момчето и започна:
Седем са нещата