Патриотични игри
Шрифт:
— Нали сте само историк, доктор Райън? — попита Ашли.
— В морската пехота ни учеха да правим засади. Ако искаш да направиш засада на определена цел…първо, трябва да разполагаш с разузнавателна информация, второ, трябва да си избереш терена, трето, изпращаш свои хора разузнавачи, за да ти кажат кога идва целта — това са най-основните изисквания. Защо тук — защо в парка „Сейнт Джеймс“, защо на улицата към двореца?
„Терористът е политическо същество. Целта и мястото се избират заради политическия ефект“ — каза си Райън.
— Не отговорихте на предишния ми въпрос. Това
— Не сме напълно сигурни — отговори Оуенс.
Райън огледа гостите си. Току-що се беше докоснал до открит нерв.
„Обездвижиха колата с противотанкова граната, изстреляна от автомат, а и двамата имаха в себе си и ръчни гранати. Ако просто са искали да убият…гранатите биха разбили всяка броня на лека кола, защо изобщо трябва да използват автомати? Не, ако това беше чист опит за убийство, те нямаше да се бавят толкова време. Вие току-що ме избудалкахте, мистър Оуенс. Това съвсем определено си беше опит за отвличане и вие го знаете“
— А защо сте имали само един човек от охраната в колата? Трябва да пазите хората си по-добре.
„Какво каза Тони? Неофициално пътуване ли? Първото изискване за успешна засада е доброто разузнаване… Идиот такъв, не можеш да упорстваш за това!“
Полковникът разреши проблема вместо Джек.
— Е, вярвам, че огледахме нещата от всички страни. Вероятно ще се върнем утре сутринта — каза Оуенс.
— Как са терористите? Имам предвид оня, когото раних.
— Не желае да ни сътрудничи кой знае колко. Изобщо не говори с нас дори и за да ни каже името си. Позната история — винаги се повтаря, когато се занимаваме с такива като него. Успяхме да го идентифицираме преди няколко часа. Досега няма криминално досие. Фигурира като вероятен участник в два по-дребни случая, но нищо друго. Възстановява се доста бързо и след около три седмици — студено каза Тейлър — ще бъде изправен да отговаря и пред съд от дванадесет добри и верни мъже, ще бъде осъден и изпратен да прекара остатъка от живота си в затвор с максимално строг режим.
— Само три седмици ли? — попита Райън.
— Случаят е съвсем ясен — отговори Оуенс. — Имаме три снимки от нашия японски приятел, които показват как този момък държи пистолета си зад колата, а имаме и девет свидетели. Изобщо няма да се мотаем с него.
— И аз ще мога да присъствам, за да видя всичко — каза Райън.
— Разбира се. Вие ще бъдете най-важният ни свидетел, докторе. Чиста формалност, по е необходима. И нашият човек не се прави на луд, както оня, дето се опита да убие президента ви. Завършил с университет с отличие и е от добро семейство.
Райън поклати глава.
— Адска история, пали? Но повечето истински лоши типове са като него, нали?
— Запознат ли сте с тероризма? — попита Ашли.
— Просто съм чел някои неща — бързо отговори Райън.
„Сбърка. Джек. Прикрий грешката си.“
— Уилсън каза, че АОЪ са маоисти.
— Вярно с — потвърди Тейлър.
— Това наистина е шантава работа. По дяволите, дори китайците вече не са маоисти. Или поне не бяха, когато проверих за последен път. О, ами какво става със семейството ми?
Ашли се засмя.
— Време беше да попитате, докторе. Не можехме да ги оставим в хотела, нали? Разпоредено е да бъдат настанени на много сигурно място.
— Не се тревожете за тях — съгласи се Оуенс. — Те са в пълна безопасност. Имате думата ми.
— И къде точно се намират? — настоя да узнае Райън.
— Боя се, че това е въпрос, който има връзка с безопасността им — отговори Ашли. Тримата полицаи си размениха развеселени погледи. Оуенс погледна часовника си и се обърна към останалите.
— Е — каза той, като изключи касетофона, — повече не бива да ви притесняваме един ден след операцията. Вероятно ще се върнем да проверим някои подробности. За момента приемете благодарностите на Скотланд Ярд за това, че свършихте нашата работа.
— Мистър Уилсън докога ще бъде тук?
— За неопределено време. АОЪ вероятно ще се разсърдят. — каза Оуенс. — И за пас ще бъде много неприятно, ако се опитат ла посегнат на живота ви и ви заварят незащитен. Не е сигурно, но човек трябва да внимава.
— Ще свикна с това — съгласи се Райън. „Страхотна мишена съм тук, нали? Един третокласник може да ме убие с клечки от захарно петле.“
— Представители на пресата искат да се срещнат с вас — каза Тейлър.
— Възхитен съм. — „Само това ми липсва“, помисли си Райън. — Можете ли да ги задържите за малко?
— Лесна работа — обясни Оуенс. — Здравословното ви състояние не позволява среща. Но трябва да свикнете с тази мисъл. Сега сте известна личност.
— По дяволите! — изгрухтя Райън. — Обичам да съм незабележим.
„В такъв случай да си беше седял зад дървото, задника! Виж в какво се забърка!“
— Не можете безкрайно да отказвате срещата е тях тихо каза Тейлър.
Джек изпусна дълга въздишка.
— Прав сте, разбира се. Но не днес. И утре е ден.
„Нека шумотевицата заглъхне малко“ — тъпо си помисли Райън.
— Човек не може винаги да бъде в сянка, доктор Райън — заяви Ашли, като се изправи. Останалите го последваха.
Полицаите и Ашли — Райън реши, че той е някакъв шпионин, разузнавач или контраразузнавач — се сбогуваха. Уилсън влезе в стаята, последван от Китиуейк.
— Измориха ли ви? — попита сестрата.
— Мисля, че ще оцелея — позволи си да се пошегува Райън. Китиуейк пъхна термометър в устата му, за да бъде сигурна.
Четиридесет минути след като полицаите си бяха тръгнали, Райън щастлив пишеше на компютъра си, като преглеждаше бележките си и приготвяше нов екземпляр. Често съпругата му го обвиняваше, че когато чете, а още по-лошо, когато питие, той не забелязва нищо дори и светът да загива. Това не беше съвсем вярно. С края на очите си Джек забеляза как Уилсън скочи и застана „мирно“, но продължи, докато не дописа абзаца. Когато вдигна поглед, видя, че новите му посетители са Нейно величество кралицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и съпругът й, Единбургският херцог. Първото свързано нещо, което премина през съзнанието му, беше една мислена ругатня, защото никой не го беше предупредил. Втората мисъл — че сигурно изглежда доста смешен с позейналата си уста.