Патриотични игри
Шрифт:
— Имах възможността да се запозная със съпругата ви и дъщеря ви вчера, когато бяхте в безсъзнание. Разбрах, че съпругата ви е отличен лекар. А малката ви дъщеричка просто е прекрасна.
— Благодаря. Харесва ли ви да бъдете татко?
— Първия път, когато човек държи новороденото си дете…
— Да — каза Джек. — Това е то, сър. — Рязко спря да говори.
„Хоп — помисли си Райън. — Бебе на четири месеца. Ако отвлекат принца и принцесата, е, никое правителство няма да се огъне пред терористите. Политиците и полицията трябва да имат план за действие в подобна ситуация, нали?
— Копелета… — промълви на себе си Райън. Уилсън пребледня, но принцът разбираше какво мисли Джек.
— Моля?
— Те не се опитваха да ви убият. По дяволите, обзалагам се, че вие дори не сте били реалната цел… — Райън бавно поклати глава. Започна да напряга паметта си, за да си припомни данни за АОЪ. Нямаше много информация — във всеки случай тази група не беше в центъра на вниманието му — няколко откъслечни парчета съмнителни доклади от разузнаването, примесени е голяма доза чисти предположения. — Обзалагам се, че изобщо не са искали да ви убият. И когато сте покрили е тяло жена си и детето, сте провалили плана им…може би или може би вие просто… да, може би сте им поставили пречка, която малко ги е задържала.
— Какво искате да кажете? — попита принцът.
— Проклетите лекарства забавят мозъка — каза Райън най-вече на себе си. — Полицията каза ли ви какво са целели терористите?
Негово височество се надигна:
— Не мога…
— И не е необходимо — прекъсна го Райън. — Казаха ли ви, че това, което направихте, определено — определено — спаси живота на всички вас?
— Не, но…
— Тони?
— Казаха ми, че си много умен човек, Джек — отговори Уилсън. — Боя се, че не мога да коментирам повече. Ваше кралско височество, доктор Райън може би е прав в оценката си.
— Каква оценка? — озадачен попита принцът.
Райън обясни. Трябваха му само няколко минути. — Как стигна до това заключение, Джек?
Мисълта на Райън все още беше заета с хипотезата.
— Сър, аз съм историк. Моята работа е да разбирам нещата. Преди това бях борсов посредник и правех същото. Не е толкова трудно, след като се размисли човек. Човек търси очевидните нелогичности и след това се опитва да разбере защо всъщност не са нелогични — заключи той. — Това са просто мои разсъждения, но мога да се обзаложа, че колегите на Тони работят в същата посока.
Уилсън не каза нищо. Прокашля се, което беше достатъчен отговор.
Принцът погледна в чашката си за кафе. Лицето му беше като на човек, който се е избавил от изпитван страх и срам. Сега обмисляше гневно онова, което би могло да стане.
— Е, имаха възможност, нали?
— Да, сър. Предполагам, че ако се опитат отново, ще им бъде много no-трудно. Нали, Тони?
— Сериозно се съмнявам, че ще опитат отново — отговори Уилсън. — Ние би трябвало да получим доста добра разузнавателна информация от този случай. АОЪ прекрачиха една невидима линия. От политическа гледна точка успехът можеше да затвърди позициите им, но не успяха, нали? Това ще им навреди. Ще навреди на подкрепата от обществеността. Някои от хората, които ги познават, ще решат да проговорят. Не пряко на нас, разбира се, но част от думите им ще стигнат и до нас. Бяха измет преди, сега ще бъдат още повече.
„Дали ще си вземат поука? — почуди се Райън. — Ако е така, какво ще е това, което са научили? Ето ти въпрос.“ Джек знаеше, че има само два възможни отговора на този въпрос и те бяха диаметрално противоположни. Отбеляза си, че когато се прибере у дома, ще следи какво става по този въпрос. Това не беше просто академично упражнение. Доказваше го дупката в рамото му.
Принцът стана.
— Трябва да ме извиниш, Джек. Боя се, че ми предстои доста тежък ден.
— Отново навън, а?
— Ако се скрия, значи онези са победили. Сега разбирам това по-добре, отколкото преди да вляза тук. Това е още нещо, за което имам да ти благодаря.
— Рано или късно щяхте да го проумеете и сам. По-добре рано, нали?
— Ние трябва да се виждаме по-често.
— Ще се радвам, сър. След като прекарам известно време тук, разбира се.
— Скоро излизаме от страната — вдругиден. Официално посещение на Нова Зеландия и Соломоновите острови. Може и да сте си отишли, докато се върнем.
— Жена ви може ли да пътува, ваше височество?
— Така мисля. Лекарят каза, че най-доброто за нея е промяна на обстановката. Преживя голяма неприятност — завърши с усмивка той, — но смятам, че на мен ми беше по-тежко.
„Вярвам, че е така — помисли си Райън. — Тя е млада и ще се възстанови бързо, но поне ще запомни и нещо добро. Да застанеш срещу куршумите, за да защитиш семейството си — това заздравява взаимоотношенията.“
— Дявол да го вземе, сър, съвсем сигурно тя знае, че я обичате.
— Аз наистина я обичам — сериозно отговори принцът.
— Това често е причината хората да се женят, сър — отговори Джек. — Дори и обикновените хора като нас.
— Ти си нахален човек, Джек.
— Простете ми — ухили се Райън. Принцът също.
— Не, не си такъв. — Негово височество протегна ръка. — Благодаря за всичко, сър Джон.
Райън го изгледа как излиза с пъргави стъпки и изправен гръб.
— Тони, знаеш ли каква е разликата между него и мен? Аз мога да кажа, че съм бил морски пехотинец, и толкова. А бедният принц трябва да доказва това всеки ден на всеки срещнат. Предполагам, че човек трябва да прави точно това, когато през цялото време е център на общественото внимание. — Джек поклати глава. — Никакви пари не са в състояние да ме накарат да върша неговата работа.
— Той е роден за нея — каза Уилсън.
Райън се размисли.
— Ето една голяма разлика между моята и твоята страна. Вие мислите, че хората са родени за нещо. Ние знаем, че те трябва да узреят за това нещо. Има разлика, Тони.
— Е, Джек, сега ти си част от всичко тук.
— Мисля, че трябва да тръгвам. — Дейвид Ашли погледна телекса в ръката си. Беше притеснен от това, че се обръщаха към него по име. ИРА знаеше кой е той, знаеше, че е изпълнителният офицер от службата за сигурност, натоварен със случая. „По дяволите, как разбраха това?“