Патриотични игри
Шрифт:
— Защото не сме толкова откачени — отговори Мърфи.
Сервитьорът дойде и двамата направиха поръчките си. Ашли избра виното — многообещаващо бордо. Сметката влизаше в пътните му разноски. Само преди четиридесет минути беше слязъл от самолета от лондонското летище „Гатуик“. Преди зазоряване се бяха обадили по телефона до английския посланик в Дъблин и бяха поискали тази среща.
— Това истина ли е? — попита Ашли, след като сервитьорът се отдалечи. Погледът му беше вперен в студените сини очи от другата страна на масата.
— Кралското семейство определено е забранена зона. Каквато прекрасна политическа мишена са… — Мърфи се усмихна. — От доста време знаем,
— Така ли? — Ашли произнесе въпроса, както само един англичанин може да го направи. Мърфи почервеня от тази тънка обида.
— Мистър Ашли, ние сме врагове. По-скоро бих ви застрелял, вместо да седна да обядвам с вас. Но дори и враговете могат да преговарят, нали? А сега…
— Продължавайте.
— Нямаме нищо общо с това. Имате думата ми.
— Думата ви на марксист-ленинист? — попита Ашли с усмивка.
— Много добре умеете да провокирате хората, мистър Ашли — опита своята усмивка Мърфи. — Но не и днес. Аз съм тук с мисия, целяща мир и разбирателство.
Ашли почти се изсмя на глас, но се овладя и се ухили над чашата си.
— Мистър Мърфи, няма да пролея нито една сълза, ако моите момчета ви спипат, по мога да ви кажа, че вие сте достоен противник. И очарователен гад.
„О, английското чувство за честна игра — помисли си Мърфи. — Ето защо един ден ще победим, мистър Ашли.“
„Не, няма.“ Ашли и преди беше виждал този израз.
— Как мога да ви накарам да ми повярвате? — основателно попита Мърфи.
— С имена и адреси — тихо отговори Ашли.
— Не. Не можем да направим това и вие го знаете.
— Ако искате да основете някаква система на услуга срещу услуга, това е начинът.
Мърфи въздъхна.
— Разбира се, вие знаете каква е организацията ни. Мислите ли, че можем да натиснем копчето на някой компютър и да разпечатаме данните за хората си? Дори самите ние не сме напълно сигурни, че знаем кои са те. Някакви хора. Те просто изчезват. Много от тях отиват в южната част на страната и просто изчезват, като се боят повече от нас, отколкото от вас. И с право — добави Мърфи. — Оня, живия, когото държите при себе си — Шон Милър, — ние дори не сме чували името му.
— А Кевин О’Донъл?
— Да. Вероятно той е лидерът. Изчезна от лицето на земята преди четири години след… е, вие знаете тая история толкова добре, колкото и аз.
„Кевин Джоузеф О’Донъл — припомни си Ашли. — Сега е на тридесет и четири години, висок метър и осемдесет, седемдесет и два килограма, неженен — данните бяха стари и следователно съмнителни. Шампионът на «собствените цели» на всички времена от извънредната фракция. Кевин — най-безсърдечният началник на сигурността, който някога ИРА е имала, беше изхвърлен от нея, след като се разбра, че е използвал властта си като шеф на контраразузнаването, за да прави чистка в организацията срещу политическите елементи, които не одобряваше. Каква беше цифрата — десет, петнадесет стабилни членове, които беше убил или осакатил, преди да бъде разкрит от бригадния командир? Смайващото беше това, че изобщо бе успял да се измъкне жив.“ Но Мърфи грешеше в едно — Ашли не знаеше кой беше подсказал накрая на бригадния командир, че О’Донъл е извън закона.
— Не успявам да разбера защо изпитвате желание да защитавате него и групата му. — Ашли знаеше причината, но защо да не го подразни, след като му се удава възможност?
— Ако го натопим, какво ще стане с организацията? — попита Мърфи.
— Това не е мой проблем, мистър Мърфи, но ви разбирам. И все пак, ако искате да ви повярваме…
— Мистър Ашли, вие попадате в сърцевината на проблема. Ако вашата страна се беше отнасяла с чувство за взаимност и добра воля към Ирландия, ние сега нямаше да бъдем тук, нали?
Офицерът от разузнаването се замисли. Трябваха му само две секунди — толкова често беше изучавал причината за конфликта. Някои умишлени политически действия, примесени с исторически случайности — кой би могъл да знае, че началото на кризата, избухнала в Първата световна война, би предотвратила разрешаването на въпроса е хоум или роумправото*, че тогавашната консервативна партия би използвала този въпрос като коз, който евентуално да срази либералната партия, — и къде са виновните сега? Всичките бяха мъртви и забравени освен заклетите академици, които знаеха, че изследванията им не значат нищо. Твърде късно беше за тях. „Има ли изход от това кърваво блато?“ — питаше се той. Ашли поклати глава. Това не влизаше в обсега на нещата, за които беше инструктиран. Това беше тема за обсъждане от политици. Същите, подсети се той, които бяха изградили конфликта тухла по тухла.
[* Игра на думи (ирландско право, римско право). Самоуправление за Ирландия, което е било цел на ирландските националисти от около 1870 до 1920 г. — Б.пр.]
— Ще ви кажа само това, мистър Ашли… — Появи се сервитьорът с вечерята. Удивително беше колко бързо обслужваха тук. Сервитьорът отвори бутилката вино със замах, като позволи на Ашли да помирише тапата и да опита малко в чашата си. Англичанинът се изненада от качеството на избата на ресторанта.
— Ще ми кажете само това… — повтори Ашли, след като сервитьорът се оттегли.
— Сдобиват се с много добра информация. Толкова добра, че няма да повярвате. И тяхната информация пристига откъм вашата част от Ирландско море, мистър Ашли. Ние не знаем кой и как я предоставя. Човекът, който беше открил как, загина преди четири години. — Мърфи опита зелето. — Ето, нали ви казах, че зеленчуците са пресни.
— Четири години?
Мърфи вдигна поглед:
— Значи не знаете тази история? Това ме изненадва, мистър Ашли. Да. Името му е Мики Беърд. Той работеше с Кевин. Той е човекът, който…е, досещате се. Разговаряхме на чаша бира в Дери и той ми каза, че Кевин има адски ценен източник на информация. На следващия ден беше мъртъв. На по-следващия ден и Кевин успя да ни избяга, като ни изпревари с един час. Оттогава не сме го виждали. Ако намерим Кевин отново, мистър Ашли, ние ще свършим вашата работа и ще оставим тялото за вашите убийци от специалното поделение на военновъздушните сили. Това е честно, нали? Ние не можем да даваме сведения на враговете си, но той е включен и в нашия списък. Ако вие успеете да го намерите и не желаете да го арестувате сами, ние ще оправим тази работа вместо вас — като, разбира се, приемем, че няма да закачате момчетата, които ще я свършат. Можем ли да се споразумеем?
— Ще предам предложението — отговори Ашли. — Ако можех да го одобря сам, щях да го направя, мистър Мърфи. Мисля, че можем да ви вярваме.
— Благодаря, мистър Ашли. Не болеше чак толкова, нали?
Вечерята беше превъзходна.
4.
ИГРАЧИ
Райън примигваше и се опитваше да премахне сините точици, които кръжаха в очите му, докато екипите от телевизията разполагаха осветлението си. Не разбираше защо фотографите от вестниците не можеха да изчакат мощните телевизионни прожектори, но не си направи труд да попита. Всички бяха достатъчно любезни да се поинтересуват как се чувства, но от стаята можеше да ги разкара само ако спре да диша.