Пророчеството Венеция
Шрифт:
Напряга слуха си за движение или гласове в гората. Не чува нищо.
В безопасност е.
Сяда, разхвърля избелелите кости около себе си и си поема въздух.
Почти истерично заравя пръсти в косата си, разчесва покритата си с гадини глава, изтръсква се ожесточено.
Сърцето бие толкова силно, че се страхува да не се пръсне.
Танина вижда лагуната и се приисква да хукне натам. Вместо това се насилва да се върне в гроба и да потърси изгубената плочка.
Намира я точно на дъното на рова, сред скелетите на безброй покойни венецианци.
Цялата е в пот. Кожата е възпалена от ухапванията и мръсотията. Въпреки всичко трите плочки са при нея. Това напомня заръката на
Така да бъде.
Веднага щом избяга, ще ги скрие. Някъде, където никой няма да ги намери. Някъде далеч от това място.
Оглежда се. Има вода, но няма лодка, а знае, че не може да рискува да търси. Не може и да се върне във Венеция. Тя събира гнили дъски около гроба, намира още дървен материал на брега.
Бързо навлиза в тъмната лагуна, потапя главата си под студената вода. Показва се и изтръсква косата си, доволна, че поне за момент се е отървала от пръстта и сърбежа. Започва да къса ивици от мократа си рокля, за да закрепи една за друга дъските в паянтов сал. Завързва плочките за най-голямата дъска с няколко ивици плат.
Внимателно влиза отново във водата. Приспособлението плува и изглежда стабилно.
Тя отправя кратка молитва към Бог – отчасти за майка си, но главно за брат си, който, макар да не се познаваха, жертва живота си за нея.
Поема си дълбоко въздух и се отблъсква от брега.
Ако стигне до другата страна, ще тръгне на юг. Може би към Рим. Ще започне нов живот на място, където никой няма да може да я открие.
ШЕСТА ЧАСТ
70
6 ЮНИ
УЧАСТЪКЪТ НА КАРАБИНЕРИТЕ, ВЕНЕЦИЯ
Последната картина на Ларс Бейл се оказва най-объркващата и сложна творба на серийния убиец.
На зазоряване Вито се отказва да гадае значението и заповядва на хората си да открият експерт.
Намират го в лицето на четирийсет и две годишната Глория Кучи, бивш декан на художествения факултет в университета „Ка’ Фоскари“ във Венеция, а сега – собственик на реномираната галерия „Кучи“.
– Картината наистина е много сложна – казва тя, като обикаля около голямата цветна репродукция на безименната рисунка, поставена върху дълга стъклена маса. – Аз лично считам, че е ужасна, абсолютна миазма. В безобразността обаче има истинска красота и гениални хрумвания, напомнящи за Пикасо и Пикабия. – Почуква с пръст върху разпечатката. – Тези груби кубове символизират сила. Изобразяват широкоплещести мъжаги, които вдигат някакви неща, може би титани на промишлеността, финансите или търговията, строящи град. – Вдига ръбчето на листа с формат А4 и се усмихва. – Тази ъглеста камея тук е удивителна. Прилича на водопад в Големия канал, но художникът я е нарисувал да излива кръв, не вода. Колко провокативно! – Дръпва се назад, поглежда от друга перспектива, отърсва се от предположенията и предразсъдъците си и се приближава отново. – Като се вгледаш по-внимателно, личат заемки от стила и същината на много художници. Със сигурност от Дали, в смисъл че има многобройни огледални образи и варварски сюрреализъм. Със сигурност и от Пикабия – има лица, които се въртят като демони в мъгла. – Навежда се над масата като дълговрата птица, канеща се да клъвне някое зрънце. – Но зад всичко това най-силно се усеща влиянието на Джовани Канал. – Усмихва се самодоволно. – По-известен като Каналето. Баща му, Бернардо, също бил художник, оттам и прякорът Каналето – малкият Канал. Сега, ако дойдете от другата страна, ще видите нещата малко по-ясно.
Валентина и Вито я следват, като се чудят защо просто
– Трябва да се вгледате зад най-изпъкналите образи и да видите фона. Първото, което художникът е нарисувал на платното, е копие на „Канале гранде и църквата Салуте“ на Джовани от 1730 г. Това е може би най-известната му творба – нейни репродукции на снимки и пощенски картички могат да се намерят навсякъде по света.
Глория Кучи се навежда ниско като инспектор, проверяващ измервателен уред.
– Много добро. Всъщност отлично копие. – Прокарва пръст по разпечатката. – Вижте – това е устието на канала, на преден план се виждат гондоли, но ако се вгледате внимателно в тях, ще забележите, че са образувани от почернели трупове. Без съмнение това е алюзия за чумата. Отдясно се виждат къщите покрай канала, отляво е куполът на „Салуте“ – като очертание на бледа женска гърда, може би умиращата Майка Венеция.
На Вито това сравнение не му харесва. Иска му се жената да не беше толкова безгрижна и неделикатна.
– Ами тези неща? – пита той. – Какво означават всички тези кубове и правоъгълници, надраскани върху всичко?
– Насилие. Страст. Агресия. Това означават. Някаква експлозия, освобождаване на напрежение и гняв. От тази картина направо се излива сила.
Валентина си спомня част от продължителната консултация, която получиха от ФБР.
– Тези фигури имат ли нещо общо с Да Винчи и... – Замълчава за миг от страх да не прозвучи глупаво. – ... златните сечения и златни правоъгълници?
Глория я поглежда впечатлено. Накланя глава ту напред, ту назад, за да огледа внимателно картината. Отново проследява някакви очертания с пръст, но толкова бързо, че никой от присъстващите не успява да различи какви.
– Абсолютно сте права. Колко находчиво. – Хваща Валентина за ръката и използва пръста като показалка. – Вижте тук! – Бавно проследява един профил на мъжко лице. – Това е знаменитата черно-бяла илюстрация на Да Винчи от „Божествената пропорция“ – заради представеното тук наслагване на правоъгълници, показващо симетрията на лицето, учените предполагат, че омагьосващата сила на „Мона Лиза“ се дължи именно на използваните от Леонардо златни пропорции. – Глория поглежда обърканите детективи, като се надява да са разбрали достатъчно от наблюденията , за да им бъдат от полза. – Дали със сигурност ги е използвал във всичките си картини, особено в „Тайнството на тайната вечеря“, и ако се вгледате тук, ще видите елементи и от тази творба.
Вито и Валентина отново се напрягат да видят какво има предвид. Глория поставя пръста на лейтенантката върху мястото.
– Тук, точно в средата, виждаме протегнатите ръце и гърдите на мъж, който се носи във въздуха над пейзажа на Каналето, сякаш слиза от небето. Тази божествена фигура е от „Тайната вечеря“. – Издърпва ръката на Валентина от левия до десния край на картината. – А тук и тук виждате фигури, напомнящи обърнати пентаграми; те също са от фона на „Вечерята“.
Глория се вглежда и вижда нещо ново. Лицето грейва като на дете, което е открило последния подарък, скрит под елхата.
– О, колко находчиво! Умно и в същото време ужасно недодялано. – Обръща се към Вито. – Вашият художник е очертал тънка златна рамка по ръба на платното. Не се вижда добре на разпечатката, но съм сигурна, че в оригинала се набива на очи. Това е не особено деликатно заявление, че цялата картина е идеален правоъгълник – златен правоъгълник, както спомена лейтенантката ви.