Пророчеството Венеция
Шрифт:
– Но това е бърза и безболезнена смърт, нали? – намесва се Вито, опитвайки се да намали ефекта от това образно описание върху младата лейтенантка.
– Боя се, че не – равнодушно отговаря Монтезано. – Смъртта далеч не е мигновена. Може да настъпи за няколко минути.
Валентина е пребледняла като платно, но успява да зададе въпроса, който е намислила:
– Убиецът нормален нож ли е използвал?
Монтезано отново посочва гърлото на момичето.
– Зависи какво приемате за нормално. Оръжието на убийството е имало здраво, късо острие, като професионален макетен нож. Смъртоносният
Вито имитира движение с нож над главата на Моника, като отбелязва:
– Значи вероятно е била вързана на земята под него. И ако разрезът преминава от дясно наляво, има всички основания да приемем, че убиецът е левичар, нали?
Монтезано го поглежда развеселено:
– Майоре, достатъчно отдавна сте в полицията, за да знаете, че не трябва да приемаме нищо.
– Добре, поправям се. – Вито се усмихва и се обръща към лейтенантите си: – Без да приемаме нищо, нека просто да го вземем предвид, а също и факта, че 87% от населението е света си служи по-добре с дясната ръка. Ако се появи някой левичар, не е зле да го проверим.
Монтезано използва случая, за да добави:
– Имайте предвид също, че левичарството е по-разпространено при мъжете – особено при еднояйчните близнаци – и при хората с неврологични разстройства.
– Кои например? – пита Антонио.
– Епилепсия, синдром на Даун, аутизъм, умствено изоставане и дори дислексия.
– Ще го имаме предвид – казва Вито. – Благодаря.
– За мен е удоволствие.
Нетърпелив да насочи разговора към област, която разбира повече, майорът пита:
– Професоре, открихте ли нещо, което да подсказва къде е била жертвата, когато е умряла?
– Да. Стомашното съдържимо показва, че последно е яла пица с морски дарове – много доматено пюре и малко дарове. Сигурно е някоя евтина туристическа закусвалня. Бих казал, че храната е била консумирана около два часа преди настъпването на смъртта.
– Да се провери – нарежда Вито на Валентина.
Тя вдига вежди. Списъкът с неща, които трябва да провери, скоро ще бъде по-дълъг от Големия канал.
Антонио свива ръката на фуния и прошепва в ухото :
– Аз мога да свърша тази работа. Новата задача започва чак утре на обед. – Обръща се към патолога. – Можете ли да ни кажете приблизителния час на смъртта?
Монтезано го поглежда раздразнено:
– Младежо, гледате прекалено много филми или четете прекалено много евтини трилъри. Патологът не може да определи момента на смъртта само като погледне трупа, както циганките гледат на чаени листа. В такива случаи е изключително трудно да се установи с точност часът на смъртта.
Вито спестява по-нататъшните унижения на Антонио, като се обръща към Валентина и пита:
– В колко часа я е намерил пенсионерът?
– Около 5,30.
– Това е отправна точка, по която можем да започнем да възстановяваме събитията във времето. Антонио, намери къде е яла пица, провери пак показанията на бащата за часа, в който са се разделили, и ще получиш времевия прозорец, в който е настъпила смъртта. – Вито отново се обръща към професора: – Казахте, че в този случай има две странно необичайни особености. Коя е втората?
Монтезано почесва носа си под
– Черният дроб липсва.
– Какво?
Патологът повтаря изречението по-бавно:
– Черният – – дроб – липсва.
– Сигурен ли сте.
– Майоре, разбира се, че съм сигурен. – Патологът поглежда Вито с най-оскърбеното изражение на света. – Много добре знам как изглежда черният дроб и ви уверявам, че няма грешка – няма го. Изваден е.
6 Патоанатомия. Лаборатория за анализи. Морга – б. пр.
13
ХОТЕЛ „ЛУНА БАЛИОНИ“, ВЕНЕЦИЯ
От прекалено многото вино на Том му се вие свят и крайниците му са приятно омекнали. Напрежението от последните дванайсет часа бързо се разсейва, както и съмненията, ако е имал такива, за мястото, където се намира – легнал по гръб на легло, по-голямо, по-меко и по-скъпо от всяко, което е виждал досега.
В стаята ухае на цветя. От двете страни на огромното легло са поставени малки вази с лилии. Отнякъде се чува шуртене на вода. Не от чешма, а от душ. Пуснат е силно и струята шумно се стича по мраморните стени на душ кабината. Когато шуртенето спира, Том сяда в леглото и вижда Тина да се приближава към него в хавлия, която изглежда твърде голяма за нея. Тя тръсва русата си коса, за да я освободи от кърпата, с която я е вързала, и става още по-прекрасна. Очите са изпълнени с нежност, която стопява всичките му задръжки.
– Хайде! Ела да те изтъркаме.
Тя го дръпва за ръката и го повежда към банята. Стаята като че ли се разклаща. Светлината е прекалено ярка. Тина сръчно натиска ключа и изгася лампите на тавана; оставя само мекото сияние на електрическите свещи над умивалника. Том започва да разкопчава ризата си. Тина го целува по врата и бутва ръцете му встрани. Разкопчава копчетата и дрехата пада от раменете му. Устните докосват неговите. Том усеща как ръцете разкопчават катарамата на колана му и панталонът се свлича по стегнатите му бедра. Ръката се плъзга по краката му и мускулите му се стягат и потрепват като змии под коприна. Сърцето на Том бие силно, сякаш изстрелва нетърпението му към нейното тяло. Тя пъха палци под ластика на боксерките му. Ръцете му разтварят хавлията . Ароматът, топлината и докосването на кожата го наелектризират. Тина се дръпва и го целува. Кратки страстни целувки, които възпламеняват устните му. Задържа го на разстояние – така, че зърната съблазнително да го докосват. Том хваща гърдите , задържа ги в дланите си, сякаш му е дала нещо свещено. Не разбира тези нови усещания – не иска да ги разбере. Дори кожата го обърква – нежна, но и стегната. Всичко е водовъртеж на противоречия. Нерепетиран танц.
Тина оставя хавлията да се свлече на земята и го прегръща, докато той се освобождава от оплетените панталон, бельо, чорапи и обувки. Двамата влизат в изпълнената с пара кабина. Горещата вода облива косата и кожата му.
Том понечва да каже нещо, но тя поставя пръст на устните му и го кара да замълчи. Отново го целува. Този път по-страстно.
Танцът се забързва. С непознато за него темпо. Такт, който Том не може – и няма – да забави.
Тя протяга ръка между краката му и го гали.