Пророчеството Венеция

Крайстър Сам

– Какво каза той? – пита Том, след като тя затваря телефона.

– Нищо особено. Получил е някои резултати от криминалистите – той винаги се впечатлява от това. За него, когато става дума за разследвания на убийства, науката стои над всичко. След един час ще има брифинг. Иска и ние да сме там.

Том допълва чашата . Тя се усмихва при спомена за последния път, когато даде вода.

– Имаш ли роднини, при които можеш да отидеш тази нощ? – пита той. – Ще ти се отрази добре, ако имаш компания.

– Родителите и сестра ми са в Рим. Но ще се

справя. Снощи емоциите просто ми дойдоха в повече. След като бяхме на онзи остров, след като пресякох участъка от лагуната, в който е бил убит Антонио... А после срещата с всички онези непознати хора, когато се питах дали някой от тях не е убиецът... Всичко това ми опъна нервите.

– Внимавай. Излагаш се на невъобразимо силен стрес. – Том замълчава, преди да добави това, за което си мисли. – Сигурен съм, че майор Карвальо и колегите ти ще разберат, ако си вземеш няколко дни отпуск. Трябва да си починеш.

Суровият поглед му дава да разбере, че това няма да се случи. Валентина се усмихва пресилено и отива на касата да плати.

Вървят към участъка, без да бързат, и разговарят за всичко друго освен за Антонио и разследването. Валентина живо се интересува от живота на Том и това, което го е накарало да стане свещеник. Той няма желание да обсъжда лични въпроси, но все пак споделя някои подробности за миналото си:

– Още при първото ми посещение на литургия нямах усещането, че съм в църква. Почувствах се като в собствения си дом – сякаш това бе мястото, където можех да се отпусна и да бъда себе си.

Ако имаха време, Валентина би му задала още много въпроси. Може би дори би го попитала за Тина Ричи и за това какво смята да прави по-нататък. Без да усетят обаче, стигат до участъка на карабинерите.

Заседателната зала мирише на кафе и е огласена от оживени разговори. Валентина и Том влизат заедно, но се разделят и сядат далеч един от друг – несъзнателна реакция и при двамата. Психологическа необходимост да се дистанцират и да възстановят личното си пространство. Вито Карвальо го забелязва, но вероятно е единственият, на когото прави впечатление. Поглежда Валентина и вижда, че е напрегната, на ръба на криза, но все още се държи. Скоро от двете страни сядат Роко Балдони и едно от новите попълнения – лейтенант Франческа Тоти от отряда за работа под прикритие на майор Кастели.

Осветлението намалява и Вито кани криминалистката Изабела Ломбардели да започне брифинга. На екрана пред тях се появява първият диапозитив – от вътрешността на „Санта Мария дела Салуте“. Ломбардели съобщава последното си шокиращо откритие:

– Кръвта, използвана за начертаването на този странен символ върху пода при олтара, е от Моника Видич.

Замълчава, за да им даде време да обмислят значението на този факт.

Вито е първият, който осъзнава какво означава това. Убиецът е по-методичен, по-привързан към ритуала и по-опасен, отколкото са си представяли. Планирал е убийствата с много време напред и е пазил кръвта на жертвите, подготвяйки се за нещо. По-мащабен план или ритуал, който

все още не се е състоял.

На екрана се появява вторият диапозитив. Показва две хоризонтални ивици, напомнящи баркодове. Изабела обяснява какво означават:

– Пуснахме ДНК профил. Горната ивица е контролна проба от кръвта на жертвата. Долната е от кръвта в „Салуте“. Както виждате, съвпадението е сто процента. Кръвта в църквата безспорно е от Моника.

Сменя диапозитивите.

– Една лоша новина: резачката, която намерихме в хангара за лодки, не отговаря на раните на никоя от жертвите и по нея няма кръв, нито микрочастици.

Искрата на оптимизма изчезва от очите на Вито.

– Дали не са сменили веригата? – пита той.

Изабела показва контурите на триона.

– Размерът е друг. Само трийсет сантиметра. – Увеличава снимката. – Освен това този модел не е достатъчно мощен. Това е „Ефко“, добра италианска марка, но само 30 кубика. Съжалявам.

Вито поклаща глава. Една стъпка напред, една назад, така се случва при всяко разследване.

– А другите кръвни проби?

Изабела показва друг диапозитив.

– В хангара има някои следи. – Поглежда майора. – Бих се учудила, ако нямаше. Това е място за поддръжка, което означава ожулвания, остри предмети и трудови злополуки. Никоя от пробите обаче няма съвпадение с Моника Видич или с двамата мъже, които извадихме от лагуната.

Вито прелиства една страница на бележника и се обръща към колегите си:

– Рано тази сутрин се получи обаждане от отдела за издирване на изчезнали. По снимките, кръвните проби и резултатите от ДНК най-сетне са открили име. По-възрастната жертва е французинът Натаниел Лашкар, седемдесет и две годишен вдовец. За първи път от десет години отива на екскурзия в чужбина. Изглежда, че преди половин век се е оженил във Венеция и е решил да дойде да я види още веднъж, преди да умре.

– Нещо за по-младия мъж? – пита Валентина.

– Още не. Но предполагам, че и той ще се окаже случайна жертва.

– Случайна жертва?

Майорът я поглежда изненадано:

– Така ли казах? Имах предвид чуждестранна жертва, не случайна.

– Така и аз си помислих. Затова ми направи впечатление. Ти винаги си казвал, че няма такова нещо като случайни жертви. Винаги има причина убиецът да избере някого.

Вито не разбира много добре какво има предвид лейтенант Мораси:

– И какво?

– Църквата. Може би тя е общата. Натаниел е дошъл да види църквата, в която се е оженил. Моника Видич и баща са отишли да разгледат някаква църква, преди да вечерят и да се скарат. Може би убиецът избира жертвите си около една или две конкретни църкви.

Роко продължава в същия ход на мисли:

– Седнал в църквата, серийният убиец има достатъчно време да избере своята жертва. Освен това така можем да обясним и оскверняването на „Салуте“.

Вито кимва предпазливо: