Шанхайска афера

Пиърсън Ридли

— Не смея да лъжа — отвърна той. — Истина е. Не ме наказвайте за това! — изплака мъжът. — Направих само това, което всеки би сторил!

— Заложниците отдавна ще са изчезнали оттам — разочаровано каза Нокс на английски и добави: — Ако въобще са все още живи…

— Ще ми се да му изпочупя и другите пръсти! — ядосано процеди през зъби Грейс, без да пуска ръката на мъжа. — Кой отвлече Лу Хао? Кои са хората, отвлекли братовчед ми? Хората, на които си го предал? — заплашително попита тя.

— Не ги познавам! На чужденците

казах същото! Знам само къде трябва да отида, да взема храната и да я доставя. Вземам я, доставям я, това е! А лицата им не ги познавам, за мен те са просто някакви хора.

— Не те бива в лъжите… — изрече Нокс на идеален мандарински. — Познавал си този човек на име Лу Хао. А и не си обикновен доставчик!

— Как те намериха северняците? — попита го Грейс.

— Нямам представа! Те се появиха след доставката до „Бертолд Груп“. Така и не разбрах откъде дойдоха.

Грейс погледна разтревожено към Нокс — дали северняците не наблюдаваха сградата на „Бертолд Груп“?

— Дадох ви адреса. Само това знам — въздъхна мъжът.

— Кои са помощниците ти? — попита Нокс. — Нали не смяташ отново да ни лъжеш?

— Лу Хао, Лу Хао, Лу Хао… — започна да повтаря мъжът като в транс, а гласът му звучеше така, сякаш призоваваше Лу на помощ.

— Помощниците ти! Кажи ги! — настоя Грейс.

Мъжът потръпна от страх и изпадна в безсъзнание. Нокс хвана брадичката му, разтърси го и попита:

— Кой ги познава?

— Ако сега си тръгнем оттук, никога повече няма да го видим — каза Грейс.

— А ако останем — допълни Нокс, — кой знае какви ли проблеми ще ни довлекат съседите… Този крещеше доста силно.

— Трябваше да му запуша устата — отвърна съвсем спокойно Грейс.

„Напомни ми никога да не ти ставам враг“, помисли си Нокс и добави на глас:

— Хайде да тръгваме.

— Той може да ни каже още нещо, чувствам го…

— Тези другите, монголците… Те са доста пред нас — отбеляза Нокс, — а аз мразя да догонвам когото и да било.

Грейс пусна ръката на мъжа и тя падна безжизнено на рогозката.

— Знаеш ли, по начина, по който се държа, приличаше на половин китаец — усмихна се тя на излизане.

— Обиждаш ме — отвърна той.

18:45 часа

квартал Чаннин

Шанхай

По обратния път Нокс взе мерки да затрудни максимално евентуалните си моторизирани преследвачи, като правеше неочаквани завои по страничните улички, бавеше се по кръстовищата или пък натискаше газта и сменяше посоката на движение. Грейс също се оглеждаше за преследвачи.

— Видя ли го? — попита тя, опряла брадичка на рамото му, а каските им се докоснаха. — С черна риза е и с бръсната глава.

— Да. И май е сам… — отвърна Нокс, опитвайки се

да надвика шума от мотора.

— Така е.

— Това не ти ли се струва малко странно? — отново попита той. Преследването на мотори обикновено се осъществяваше от поне двама-трима души.

— Необичайно е — съгласи се Грейс. — Може би хората им са малко.

— И скоро ще станат още по-малко. Можеш ли да караш това? — попита Нокс.

— Разбира се.

— Чакай малко тогава! — Той усети как ръцете й се обвиха по-плътно около него. Нокс сви вдясно и по следващата тясна уличка, наведе се на една страна и даде възможност на Грейс да хване лявата дръжка на кормилото, след което спусна крака и обувките му задраскаха по асфалта. Измъкна се ловко от скутера и притича няколко метра след него, за да запази равновесие. Малкият мотоциклет се люшна настрана, но Грейс успя да го задържи под контрол, натисна газта и продължи надолу по тясната улица. Нокс се скри в един от входовете и надзърна внимателно, за да огледа обстановката. Дишаше тежко, а адреналинът гореше в кръвта му.

Двойка възрастни китайци, хванати под ръка, минаха покрай него и продължиха нататък по тясната уличка. Грейс и скутерът вече се губеха в далечината.

Тогава се чу тихото боботене на мотора на малък мотоциклет. Приближаваше се. Нокс побърза да се вмъкне обратно във входа, намери метла с дълга бамбукова дръжка, взе я и зачака пърпоренето на двигателя да се приближи съвсем.

Мъжът беше едър, с остри черти на лицето и големи скули. Дали не беше друг монголец?

Нокс се хвърли изненадващо напред и заби дръжката на метлата между спиците на предното колело, замахна с ръка към водача и успя да го изблъска. Мъжът, който не носеше каска, се прекатури през кормилото на скутера и се пльосна на асфалта, а мотоциклетът връхлетя върху него.

Нокс скочи и изрита скутера настрана, извади деветмилиметров пистолет „Макаров“, затъкнат в колана на падналия, взе мобилния му телефон и забеляза, че беше същият модел като този на мъжа, който го бе нападнал на стълбището в жилищната сграда на Лу.

След това Нокс го обърна по гръб, притисна слабините му с коляно и видя как лицето му се сви от болка. В джоба на джинсите му намери лична карта и няколко юана, които задържа.

— Къде е заложникът? — попита Нокс на мандарински. — Къде е Лу Хао?

Празният поглед на поваления мъж му подсказа, че този или не разбира китайски, или никак не се интересува какво го питат. Нокс заби юмрук в лицето му.

— Лу Хао! — повтори високо той.

Мъжът заговори и този път изчезнаха всички съмнения на Нокс — не беше руснак, а монголец.

— Кой, по дяволите, си ти? — попита го Нокс на английски.

— Майната ти! — отвърна мъжът също на английски.

Звукът от удара на черепа му в асфалта бе леко неприятен. Монголецът изпадна в безсъзнание.