Шанхайска афера
Шрифт:
След като напусна къщата за гости през предния вход, Ейми мина през вратата откъм задната уличка и се качи направо в стаята на Нокс. Влезе при него, без да каже нищо, и двамата се вплетоха в гореща, потна и атлетична авантюра, чиято кулминация настъпи, когато краката й се обвиха около кръста му, а погледите им се срещнаха. Ритъмът на възбудените им тела ги доведе до общ екстаз.
— Понякога ми се иска все още да пушех — каза тя, отпускайки се уморено по гръб.
— О, ти и сега пушиш — пошегува се Нокс, а тя го удари по рамото.
Той
— Ако едно тяло можеше да се опише с думи — прошепна той, — твоето би било истинска поезия.
— Сребърен език, но ледено сърце — отвърна тя и се усмихна още по-широко.
Той взе ръката й и я постави на гърдите си.
— Студено ли ти се струва?
Все още усмихната, тя поклати глава и се загледа в мудното движение на вентилатора над главите им.
— Това е само израз — каза тя, а след кратко колебание добави: — Тревожа се за теб.
Той включи телевизора и усили звука. Вярваше, че Фей не би сложила подслушватели в стаята му, но предпочиташе да вземе предпазни мерки.
— Няма нужда да се тревожиш — прошепна й той.
Айфонът му иззвъня. Нокс се пресегна да го вземе и първоначално реши да не отговаря, но не можа да се сдържи.
— Ти за какъв се мислиш? — изненада го гласът на Грейс от другия край на линията и го накара да отмести телефона далеч от ухото си. Стана от леглото и се престори на учуден. — Знаеш ли какъв си — крадец! — продължи да крещи Грейс. — Лъжец! Измамник! А най-лошото е, че се доказа като човек, на когото не може да се вярва.
— Чуй ме за момент — помоли Нокс.
— Джипиесът е ключът към успеха ни. Ние сме партньори и въпреки това ти си позволяваш да крадеш от мен! Да крадеш! — не спираше Грейс. — Само бавиш общите ни усилия. Знаеш ли как се притесних, когато не можах да го намеря? Как смееш да се отнасяш към мен с такова неуважение?
— Ако само ме изслушаш… — опита се да се вмести между тирадата й Нокс.
Линията прекъсна.
— В какво си се забъркал? — попита Ейми.
— Работа с един недоволен клиент — отговори той.
— Виждаш ли? И ти си имаш проблеми с клиенти.
— Така е. — Нокс познаваше Ейми от достатъчно много време, за да й се довери, въпреки че за него доверието бе по-скоро само идея, отколкото реалност. Двамата с нея бяха заобиколили достатъчно международни търговски норми, за да има нужда да се надлъгват.
Нокс нежно стисна със зъби ухото й и тя се засмя.
— Оох, харесва ми… — прошепна Ейми.
Телевизорът продължи да бърбори, прикривайки звуците, които вече не намекваха за конспирации и конфликт на интереси, а бяха само израз на нежни докосвания, въздишки и забързани движения, на прошепнати молби и женски стонове, заглушени във възглавницата, и мъжко учестено дишане… Телата им се сливаха в едно под шума от уличния трафик. Споделеният им смях говореше, че те знаят, че никой от двамата не заслужава нещо толкова хубаво.
Когато
Последва обаждането, което не му се искаше да направи. Използва айфона, като реши, че Дулич може да плати и за това — знаеше, че така няма да го подслушват.
Томи отговори на третото позвъняване, а гласът му от Детройт звучеше тъй ясно, сякаш брат му се намираше в съседната стая.
— Здрасти, братле! — поздрави Нокс.
— Джони! — зарадва се Томи.
Брат му беше единственият човек, на когото бе позволено да го нарича така. Гласът му прозвуча толкова радостно, сякаш камион със сладолед току-що бе спрял пред къщата им.
С правилните лекарства, специализирано наблюдение и спазване на стриктен учебен режим Томи се справяше доста добре. Можеше успешно да поеме отговорностите на съвместната им работа. Брат му истински се наслаждаваше на видеоигри и до голяма степен се беше научил да ползва градския транспорт съвсем самостоятелно. Живееше сносен живот. За щастие, не му хрумваше да търси несъществуващи чудовища, скрити зад завесите, а Нокс се стараеше да е близо до него колкото може повече.
Пропуснатото плащане към Ейми бе сигнална лампичка. Нокс не искаше да влиза в онлайн сметките им от Китай, не би желал да дава на китайските интернет следователи да душат наоколо.
— Как е? — попита Нокс.
— Всичко е наред — каза Томи.
— Върви ли бизнесът?
— Не може да е по-добре.
— Тук има малък проблем — рече Нокс.
— Къде?
— В Шанхай. Ейми не си е получила банковото плащане.
Последва тишина.
— Перлената дама — напомни му Нокс.
— Но това беше преди месеци — обади се Томи.
— Да, именно. — Нокс се впечатли от факта, че брат му си спомняше.
— Нямаше ли да знаем, ако трансферът не е минал? — попита Томи, който все още се бореше с концепцията за прехвърляне на реални пари по интернет.
— Да, трябваше да знаем — отвърна Нокс.
— Искаш да кажеш, че аз трябваше да знам — натърти брат му.
— Не съм споменал такова нещо.
— Но това си мислиш.
— Недей да приказваш така, Томи, не си мисля това — отговори Нокс.
— Смяташ, че аз съм прецакал нещата — настоя брат му.
— Ако ти си ги прецакал, щях да ти кажа, че си виновен. Кога е имало случай да не ти говоря направо?
— Тогава за какво се обаждаш?
— Защото дължим много пари на важен доставчик и искам да изясним нещата. Това е всичко. Недей да преувеличаваш — спокойно каза Нокс.
— Ще трябва да проверя какво е записано при Ев — отговори брат му, споменавайки счетоводителката им Евелин Ритер.
— Да, точно така. Оттам трябва да започнем. Вземи данните за банковия трансфер и виж дали има някаква причина да не е минал… Ще го изпратим отново — каза Нокс. — Записваш ли си?