Шанхайска афера
Шрифт:
17:40 часа
Не му харесваше идеята всички да се намират по едно и също време в една и съща стая — като прасета на заколение — но нямаше друг избор. Непрекъснато оглеждаше улицата, за да види дали не го следят. Носеше само черна раница с фоторамката на Едуард Лу. Променяше по нещо във външния си вид на всеки няколко пресечки — смъкваше ниско козирката на бейзболната си шапка, слагаше си тъмни слънчеви очила.
Пристигна на уговореното място по-рано. Беше малък салон за
Спря се за миг, за да погледа групичка играчи на зарове, които се бяха надвесили над обърнат кашон под сянката на един чинар. От влажните им устни стърчаха запалени цигари. Мъжете плюеха късчета тютюн, сърбаха студен чай и си разменяха свирепи погледи — играта ставаше все по-разгорещена.
Ейми пристигна първа в салона, без да спазва някакви особени мерки за безопасност. Последва я Грейс, която също бе обходила квартала, преди да влезе. Селена й беше изпратила по имейла банковата декларация на Маргарт и когато излезе, Нокс я бе оставил да я разучава, чудейки се дали няма да се отнесе и да забрави за уговорената среща. За щастие, не беше забравила.
Изчака преминаването на един от градските автобуси, за да се прикрие зад него, в случай че го наблюдаваха откъм отсрещния тротоар, и точно в момента, в който автобусът преминаваше покрай него, Нокс побърза да се вмъкне в салона.
Ейми седеше на най-десния от трите стола, косата й беше обгърната в пяна, а фризьорът я обливаше със струя вода. Грейс се беше настанила на средния стол и чакаше да бъде подстригана. Нокс поздрави собственика — четиридесетгодишен здравеняк с плътна катаракта, покриваща зеницата на лявото му око. Мъжът погледна Ейми в огледалото. Тя му кимна.
— Бихте ли изчакали няколко минути, моля? — попита мъжът на приличен английски. — Чакалнята е отзад, зад завесата — добави той.
Нокс и Грейс си размениха многозначителни погледи. Той се учуди дали и тя бе забелязала монголеца, който беше проследил Ейми. Чудеше се как бе възможно монголецът да е направил връзката с нея — дали беше след коктейла? Или след срещата им в неговата квартира?
Завесата представляваше чаршаф с щампа на анимационни герои, закрепен с кабарчета за рамката на вратата, а зад него имаше само една миниатюрна мивка и табуретка. Нокс се принуди да се извърне настрана, за да мине покрай мивката и да стигне до тесния коридор, който водеше към задната врата. Огледа я и провери ключалката. Изходът водеше към заден двор, в който беше простряно пране. Не се виждаха никакви хора. Обърна се и видя анимационните герои да му се усмихват от чаршафа.
Полиците в малкия склад бяха претъпкани с хавлиени кърпи, продукти за коса, тенджера за приготвяне на ориз, дървена дъска за хляб и пластмасова панерка със зеленчуци. Покрай далечната стена беше поставена вратичка от прогнил шкаф, която служеше за импровизирано бюро, а пред него, застанал с гръб към Нокс, седеше двадесетинагодишен младеж с разрошена прическа. Момчето пишеше яростно нещо на лаптопа пред себе си и натискаше клавишите толкова бързо и силно, че щеше
Обърна се към Нокс. По лицето му едва бе набола рядка брада. Дъвчеше дъвка, лилава на цвят.
— Готов съм, когато кажете, професоре — каза момчето вместо поздрав.
— Аз съм Том — представи се Нокс и му показа фоторамката.
— Ранди — отвърна младежът.
В този момент при тях се появи Ейми, обвила раменете си с хавлия, а насапунисаната й коса стърчеше на всички страни.
— Вие двамата запознахте ли се? — попита тя.
— Да — кимна Нокс.
След нея влезе Грейс и мястото изведнъж стана прекалено тясно. Тя се взря изучаващо в Ейми и Нокс.
— Нека да погледнем — заяви небрежно Ранди. Репликата прозвуча превзето, сякаш момчето специално я беше репетирало пред огледалото.
Нокс му подаде дигиталната рамка. Ейми беше уредила всичко, а в момента на лицето й се четеше изражението на угрижена домакиня.
Грейс изглежда се интересуваше повече от Ейми, отколкото от случващото се на лаптопа.
— Тук е доста пренаселено — каза тя. — Ще трябва да освободим място, за да може момчето да работи.
Нокс остана. Нямаше да зареже насаме непознат с рамката и с това, което тя вероятно съдържаше. Ранди свърза устройството с лаптопа си и започна да пише. Изминаха десет минути, но на Нокс му се сториха като половин час.
— Паметта е разделена на две — обясни момчето. — Едната част е криптирана. Държите ли на рамката? — попита то.
— Важно е само съдържанието — отвърна Нокс.
Ранди извади отнякъде отвертка и за ужас на Нокс за секунди успя да отвори рамката. Продължи да обяснява, докато разпарчетосваше устройството:
— Често срещана грешка е да се опитвате да разбиете кода… — Момчето извади интегралната схема с паметта на рамката. Разгледа я под лупа, докато ръката му на сляпо търсеше отвертката из бюрото.
— Но ние искаме именно това — отговори Нокс. — Трябват ни данните от кодираната част на паметта.
— Разбирам — съгласи се Ранди, — но разбиването на такъв код може да отнеме дори седмици.
— Нямаме толкова дни на разположение — възрази Нокс.
— Не, но имате това. — Момчето посочи с отвертката нещо върху интегралната схема. — Това е вградената батерия — допълни то, изправи се и се обърна към Нокс. — Също както при лаптопите, този чип използва малка батерия за часовник, от която се захранва частта, която пази паролите. Ако няма батерия, няма парола. Понякога батериите са запоени за чипа, за да не могат да се отделят. Такъв е и случаят тук. Отвертката е прекалено голяма, ще ми трябва кламер.
— Искаш ли фиба?
— Какво? — не разбра момчето.
— Фиба за коса? На правилното място сме, ако тя ще ти свърши работа — отвърна Нокс.
— Отлично!
Няколко минути по-късно Ранди използва метална фиба, за да предизвика късо съединение на интегралната схема и да източи заряда на малката батерия. Пълната директория на кодираната част от диска се изписа на екрана на лаптопа му.
Жените отново влязоха при тях.
— Какво е съдържанието? — попита Нокс.
— Файлове на Excel. Excel на Windows. Има и няколко малки аудиофайла и снимки. Ще ви ги сваля.