Шанхайска афера
Шрифт:
— Ще приемам наддавания до девет часа сутринта. Парите трябва да са доставени в кеш до обяд — кимна Грейс. — А ако бъда проследена на излизане оттук, отпадате от наддаването. Повярвайте ми, мога да разбера дали ме следят — заключи тя.
Той я изгледа преценяващо през полупритворените си подпухнали клепачи. Грейс сви рамене, обърна се и излезе от офиса, без да му даде време да изпита задоволство от случилото се.
02:10
квартал Чаннин
Шанхай
Грейс приготви малко замразено свинско със сос в микровълновата и двамата с Нокс хапнаха на балкона на тайната квартира. Пиха и бира. Гледката пред тях не беше очароваща — само редици от проснато пране.
— Облечен си изцяло в черно — каза Грейс. — Целият си потен и очите ти са кървясали от недоспиването и превъзбудата.
— Както и твоите — отвърна Нокс.
— Видя ли го? — попита тя. — Монголецът там ли беше?
— Кажи ми какво стана с Маргарт и с Йонг Ченг — смени темата той.
И двамата мълчаливо отпиха от бирите си.
— Още чакам — каза тя.
— Както и аз.
— Това е детинско… — отбеляза Грейс.
— Отидох до стаята на монголеца, както се бяхме разбрали. Естествено, преди това се уверих, че той не е там — каза Нокс. — Поразрових се…
— И какво намери?
— Ами ако кръстосаш монах с войник, ще се получи точно този тип. Всичко е чисто и спретнато, има съвсем малко лични вещи, ако не броим фалшивата стена зад молитвеното килимче — отбеляза Нокс.
— Обясни, моля те — настоя тя.
— Имаше фалшив панел в стената, закрепен с четири болта. Този крие разни неща там. — Нокс се намръщи от внезапна болка в раната. — Вътре имаше професионална видеокамера. Беше доста поочукана. И два пистолета — руски модели. Имаше и значително количество юани, може би бяха към осемдесет-сто хиляди.
— Липсващият оператор — досети се Грейс. — Онзи, когото Желязната ръка издирва.
— Да. И ако и той е в такова състояние, в каквото беше камерата му, мисля, че можем да го зачертаем от списъка с живите — допълни Нокс.
— Имаше ли нещо записано на камерата?
Нокс й подаде айфона си.
— Качеството е лошо. Снимах от малкия монитор отстрани — обясни той и допи бирата си с няколко шумни глътки.
— Бригада за полагане на асфалт? — учуди се на заснетото Грейс. — Не разбирам — призна си тя.
— И аз не разбрах отначало. Продължавай да гледаш.
— Кои са те? — попита тя.
— Образите са прекалено малки, за да разпознаем някого. Ще ни трябва по-голям монитор и видео с по-високо качество. Но този тип вляво е достатъчно едър, за да е нашият монголец, а другият е достатъчно дебел и добре облечен, за да си личи, че е богаташ.
— Взел си касетката, нали? — попита тя.
— Беше диск. Но не, оставих го в камерата.
— Защо? — изгледа го изумена
— Знаем къде да го намерим. Освен това, ако изчезне, онзи ще разбере и ние ще сме изиграли ръката си. Продължавай да гледаш нататък…
Грейс отново се взря в екрана на айфона.
— Асфалтираща бригада, работеща през нощта. Изглежда, в някоя от индустриалните зони на града е — обясни той и нави ръкава на ризата си, разкривайки няколко китайски символа, записани с химикал на ръката му. — Този знак се вижда на табелата на сградата отзад.
— „Чун“ — назова го тя. — Означава „чест“, „достойнство“. Остров Чунмин…
— Да. И на мен ми хрумна точно това. Продължавай да гледаш, ще го видиш всеки момент — каза той.
— За какво им е било да заснемат полагането на асфалт? — недоумяваше Грейс.
— И защо да държат записа в камерата, ако онзи човек е мъртъв? А ако ръката му е отрязана, много вероятно е вече да не е между живите… — отвърна Нокс. — Ако монголецът работи за полицията, за онзи инспектор, тогава нещата си идват на място. Ченгетата събират доказателства, за да изградят обвинение или…
— Или за да изнудват — довърши мисълта му тя.
— Да. Или пък като гаранция — допълни Нокс.
— А ако този дебелият до монголеца е някой партиен член от Пекин… — каза тя и изведнъж шумно си пое дъх.
— Имаш набито око — похвали я Нокс. — Аз го забелязах чак при втория оглед.
Грейс върна записа малко назад и го спря на пауза, когато в кадъра за кратко се появи мъжка глава. Подаде се иззад една от бетонните огради и надникна във вътрешния двор. След това кадърът се премести, за да проследи шпионина, и камерата даде лицето му в по-близък план.
— Познах го от снимките на дигиталната фоторамка — призна си Нокс.
На екрана на айфона се виждаше размазано изображение на лицето на Едуард Лу. Гледаше право към камерата, а изражението му бе като на елен, попаднал в светлината на фарове.
— О, Еди! — извика, пребледняла, Грейс.
— Който и да е полагал този асфалт, не е искал да го прави през деня — отбеляза Нокс.
— Ние сме в Китай! — ядоса се Грейс. — Работим по всяко време на денонощието. Това не означава нищо.
— Крият нещо, бъди сигурна — каза той.
— И Еди го е видял.
— Както и дебелака — допълни Нокс. — Видял е и дебелака. Както и онзи другия, който и да е той.
— Затова се е опитал да ми се обади — прошепна тя.
— Не може вечно да се обвиняваш за това.
Когато Грейс вдигна глава, в очите й личаха напиращите сълзи. През следващите няколко минути и двамата не казаха нищо, което поизнерви Нокс. Самият той се радваше, че бе успял да заснеме видеото от екранчето на камерата, и то така, че да могат да различат детайлите. Реши, че на по-голям екран и при запис с по-добро качество щяха да могат да разпознаят и лицата на хората.