Шестият
Шрифт:
— Не се съмнявам, защото много добре знам какво представлява като човек. Но за разлика от вас той има ограничен достъп до хората, които вземат решенията.
— Работата е там, че аз вече бях приета от президента и го запознах с плановете си за отстраняването на Бънтинг. А той ги одобри и ми даде пълна свобода на действие.
— Което ще рече, че ако сега се появите в Белия дом с обвинения срещу Куонтрел, президентът ще престане да ви вярва, така ли?
— Точно така. Ще заприличам на лъжливото овчарче.
— Може
— За какво говориш? — остро попита тя.
— Президентът ви е дал пълна свобода на действие.
— А Куонтрел?
— Част от неизбежните загуби. Не е толкова трудно, колкото звучи. Отстраните ли Куонтрел, проблемите ви са решени. Няма компрометиращи факти срещу вас. Той си отива и пътят е чист.
Фостър се замисли.
— Може би ще се получи — кимна най-сетне тя. — Но как ще го обясним?
— Вече сме окаляли Бънтинг с всичко, за което сме се сетили. Защо не и с това? Нещата изглеждат напълно естествени. Двамата са непримирими съперници и всички го знаят. Няма да е трудно да съберем доказателства за ненавистта на Бънтинг към Куонтрел.
— Значи отстраняваме Куонтрел и хвърляме вината върху Бънтинг?
— Да.
— Но Кели Пол твърди, че той отдавна е изчезнал.
— Наистина ли вярвате на всичко, което ви е казала?
— Ами… — Тя млъкна за момент, после притеснено промълви: — Май някои неща ми се губят…
— Подложена сте на огромен стрес, но трябва да се справите с него, госпожо министър. Иначе няма как да оцелеете.
— Седни, Джеймс, моля те. Престани да стърчиш пред бюрото ми.
Харкс се подчини.
— Как ще го направим? — умолително го погледна тя.
— За да се получи нещо, Бънтинг трябва да е налице и да участва в играта.
— Защо?
— Защото не е от хората, които се оттеглят с подвита опашка. Доколкото ми е известно, в момента той работи с Кели Пол и екипа й.
— С Пол? Но защо?
— Бънтинг се срещна с Шон Кинг. Веднага след това аз го притиснах със заплахи срещу семейството му. Той реагира с фалшивия опит за самоубийство на жена си. Ако действително е избягал, щеше да вземе и семейството си. Дори вие признавате, че много се грижи за тях.
— Има логика в думите ти — призна Фостър.
— Не забравяйте, че целият този театър се разигра веднага след срещата му с Кинг.
— Не е случайно, така ли?
— Няма нищо общо със случайността — кимна Харкс. — Останалото е очебийно. Кинг и Максуел помагат на Едгар Рой. Доказателство за това е посещението им в „Кътърс Рок“ заедно с Пол. Явно работят заедно, а Бънтинг вече се е присъединил към тях.
— С какви мотиви?
— Госпожо министър, ако трябва да бъдем откровени, той е невинен. И е успял да ги убеди в това. А Кинг и Максуел отдавна би трябвало да са наясно, че Едгар Рой не е убивал никого. Шансовете на Бънтинг са ограничени, а Пол и вероятно Кинг и Максуел
— Много ми се иска да получим потвърждение, че тези хора работят заедно.
— Вече го имате. Появата на Кели Пол в Ню Йорк.
— Какво искаш да кажеш? — остро попита тя.
— Пол е използвала поканата на мисис Бънтинг, за да присъства на благотворителния галаконцерт. Ние вече знаем, че Пол, Кинг и Максуел действат като екип, а това означава, че разполагаме с неоспоримо доказателство за връзката между Пол и Бънтинг.
— По дяволите! Как съм могла да пропусна подобно нещо?!
— Нали затова съм тук?
Фостър се усмихна и докосна ръката му.
— Благодаря ти.
— Сега трябва да открием стръвта, с която да ги измъкнем на светло. Тя трябва да е нещо ценно за тях. Предстои ми да извървя дълъг път, за да оправя нещата.
Той я погледна изпитателно.
— Мисля, че разполагам с онова, което ни трябва — кимна Фостър, написа нещо на таблета пред себе си и го извъртя към Харкс. На дисплея се виждаше килия с един-единствен обитател.
— Това е моят коз — тържествуващо обяви тя.
Стените и подът на помещението бяха бетонни. Обзавеждането се изчерпваше с тясно легло и тоалетна чиния в ъгъла.
Меган Райли седеше на леглото и почти не приличаше на себе си.
78
Лъчите на залязващото слънце удължаваха сенките. Съвсем скоро щеше да се мръкне. Шон хвърли още дърва в огъня и разрови жарта. Рой го изчака да седне на мястото си и подхвърли:
— Кел ви е разказала за Е-програмата, нали?
— Да.
— А за Стената?
— Не.
— Тя представлява гигантско количество едновременно подадени данни. Аз ги поемам от огромен екран, пред който седя по дванайсет часа в денонощието.
— Какво имаш предвид, като казваш гигантско количество? — попита Мишел.
— Всички данни, събрани от американското разузнаване и съюзниците ни по света, които споделят информация с нас.
— Това не е ли твърде много? — попита Шон.
— Повече, отколкото можеш да си представиш.
— А какво правиш с тях? — пожелае да узнае Мишел.
— Анализирам ги, обединявам постоянните величини и пиша доклад. Те проверяват заключенията ми, които впоследствие стават гръбнак на съответния план за действие на американската политика в различните точки на света. Всичко това става доста бързо.
— Благодарение на ейдетичната ти памет?
— Всъщност на нещо повече — скромно отвърна Рой.
— Какво може да бъде повече от нея? — учуди се Мишел.
— На практика пълна ейдетична памет се среща доста рядко. Много хора са в състояние да запаметяват нещата, които виждат, но не всичко. Освен това тази памет има свойството да намалява с времето. Аз обаче не забравям нищо.