Шестият
Шрифт:
— Именно.
— Но защо казваш, че сме получили повече от това, на което си се надявал? — погледна го Пол. — Става въпрос за позиционна промяна на спътника — нещо, което е показателно, но само по себе си не представлява престъпление. Със сигурност съществуват още много причини за подобна промяна и Фостър със сигурност ще се възползва от този факт.
— Напротив, няма да може.
— Защо? — остро попита Бънтинг.
— Защото се оказа, че точно по същото време и Куонтрел е осъществявал непрекъснато наблюдение на хамбара на Рой. Ти беше прав
— Това означавали, че разполагаме с видео за внасянето на труповете в хамбара? — попита Шон.
— Да. Разполагаме с изключително качествен видеоматериал. От него става ясно, че изпълнителите са бивши сътрудници на Фостър от времето, когато е работила в Далечния изток. Предполагам, че тя е предпочела тях, защото не е била сигурна, че Куонтрел ще свърши работа. Те вече са арестувани и съдействат по всякакъв начин на ФБР за изграждането на солидно обвинение.
— Срещу възможно най-добрите и приятни хора — промълви с видимо облекчение Бънтинг.
— Съжалявам, че бях принуден да ви държа на тъмно — потупа го по ръката Харкс. — Съжалявам и че се държах грубо с вас и заплашвах семейството ви. Но тези хора са умни и изключително опитни. Държаха ме изкъсо, непрекъснато ме наблюдаваха. Бях длъжен да играя по правилата до самия финал, за да спечеля доверието им.
— Стига проповеди, Харкс. Тук трябва да призная, че за пръв път се усъмних в твоята роля, когато остави Ейвъри жив. — Бънтинг замълча за момент, после тихо добави: — Този човек много ще ми липсва…
— Съмнявам се — поклати глава Харкс. — В понеделник сутринта ще ви чака в нюйоркския ви офис.
— Какво?! — зяпна Бънтинг. — Ами онова телефонно обаждане?
— Те наистина искаха да го ликвидират, но аз успях да ги убедя, че могат да го направят и по-късно. Така стигнахме до решението да ви извъртим онзи малък номер. Нямаше да им позволя да убият момчето.
— Слава богу!
— А семейството ви е живо и здраво и е под охраната на федералните власти.
— Знам, вече се чух със съпругата си. — Бънтинг се поколеба за момент, после добави: — Мисля да си взема малко отпуск. Надявам се, че Е-програмата ще може да се справи и без мен, поне за известно време.
— Много добра идея — кимна Пол. — Честно казано, Еди също се нуждае от малко почивка. Отсега нататък той ще прекарва много повече време в компанията на голямата си сестра.
След тези думи Харкс си тръгна, нетърпелив да довърши задачата, която беше поел преди много време.
— Хубаво е да имаш за съюзник човек като него — прошепна Кели Пол.
— Убеден съм, че и той мисли така за теб — подхвърли Бънтинг.
— В такъв случай да кажем, че сме постигнали едно полезно споразумение и за двете страни.
Шон понечи да добави нещо, но телефонът му иззвъня и той погледна дисплея. Изписаното върху него име му беше познато.
Това обаждане щеше да промени живота на Шон Кинг.
86
Огромният
Вратата се отвори и Мейсън Куонтрел започна да слиза по подвижната стълбичка. Беше облечен с изгладени джинси, бяла риза и яке. В ръката му се поклащаше куфарче. Изглеждаше отпуснат и спокоен.
Усмихна се и махна на Харкс, който надникна през страничното прозорче на по-близкия автомобил.
— Как мина полетът? — попита Харкс, след като го изчака да се настани до него.
— Много добре. Получих съобщението ти в мига, в който вече се спускахме към „Дълес“. От него разбрах, че всичко е минало добре.
— По-добре не можеше и да бъде — кимна Харкс.
— С нетърпение очаквам да ми разкажеш. Защо не отскочим до къщата ми в Грейт Фолс? Готвачът ми е учил в Париж, а избата ми е готова за инспекция. Ще хапнем нещо и ти ще ме запознаеш с развоя на събитията. — Замълча за миг и попита: — Фостър знае ли вече?
— Запазил съм най-хубавото за десерт — усмихна се Харкс.
— Прекрасно — засмя се Куонтрел. — Цял живот ще ми бъде благодарна, защото отървахме стегнатото й задниче. Оттук нататък ще бъде принудена да ми отпуска всеки бюджет, който й поискам.
— Налага се да направим едно малко отклонение — рече Харкс.
— Къде? — погледна го Куонтрел и едва сега забеляза, че джипът продължава да стои на място.
Харкс отново спусна страничното стъкло и махна с ръка.
— Какво правиш, Харкс?
Страничната врата рязко се отвори и Куонтрел се сви при вида на четиримата мъже, изправени до колата.
— ФБР — обяви водещият агент. — Мейсън Куонтрел, вие сте арестуван!
Докато четяха правата на Куонтрел, Джеймс Харкс слезе от колата, затръшна вратата след себе си и бавно се отдалечи.
Не се обърна нито веднъж.
Работата беше наполовина свършена.
Елън Фостър взе вана, после се зае с прическата и облеклото си. Накрая се прехвърли в дневната на луксозната си къща в сърцето на модерния и богат квартал. Беше убедена, че именно тук е нейното място. Беше преодоляла неописуеми препятствия, за да стигне до този етап от живота си.
А сега?
Не беше подготвена за съобщението, което получи преди известно време. Очакваше, че е Харкс с напълно заслужени добри новини. Но животът често поднася изненади и за съжаление това беше една от тях.
Докато седеше пред огледалото в банята и се занимаваше с грима си, тя се замисли за последните години от живота си — изпълнени с много успехи и малко на брой, но неизбежни провали. Един от които беше бракът й. Съпругът й беше богат, но далеч не толкова прочут и известен като нея. И това му се отрази. Безкрайно несигурен въпреки богатството си, в крайна сметка той унищожи всичко, което някога беше изпитвала към него.