Шестият
Шрифт:
— Добре си се пазарил — рече с уважение тя.
— Така е. Но решителна роля изигра фактът, че ченгетата са открили куршума, който едва не ти е видял сметката.
— Чудесно. Какъв е?
— Ремингтън четирийсет и пети калибър, с метално покритие.
— Различен от онзи, с който беше убит Бърджин — констатира тя. — Един куршум с пълна метална обвивка със сигурност би пробил черепа му.
— Освен това не е дело на онзи, който ми се изплъзна в Мейн. Няма как да е бил на две места едновременно.
— Все още
— Няма. Но мога да се обзаложа, че ще открият още един четирийсет и пети калибър в тялото й.
Половин час по-късно вече пътуваха към адреса на Кели Пол с ленд крузъра на Мишел — разбира се, след като Шон върна наетата кола.
Използваха магистрала 64, за да стигнат до пресечката й с магистрала 81, откъдето поеха на юг. Няколко часа по-късно, малко преди границата с Тенеси, напуснаха магистралата и се насочиха на запад, преминавайки през няколко градчета с по един светофар в центъра. Десет минути след като последното от тях остана зад гърба им, Мишел намали и погледна към дисплея на джипиеса.
Шон се прозя и направи справка с часовника си.
— Два и половина през нощта — отбеляза той. — Ако скоро не получа осем часа здрав сън, главата ми ще се разпадне.
— Аз се наспах в ареста — рече Мишел.
— Нищо чудно, защото видях леглото в дома ти. В сравнение с него затворническото ти се е сторило истински лукс.
— Когато беше в същото това легло, не се оплакваше — подхвърли тя.
— По онова време имах други приоритети — не й остана длъжен той.
— Как ще действаме? Според джипиеса адресът е по-надолу по този път, вляво. Но аз не виждам нищо, освен голо поле. Да не би да живее във ферма?
Шон погледна през страничното стъкло.
— Това не е голо поле, а царевична нива — констатира той, напрегна поглед и добави: — А онова отпред трябва да е някаква ферма, въпреки че не виждам къща.
Мишел включи дългите светлини, които уловиха очертанията на пощенска кутия край пътя.
— Кутията е празна, но трябва да е тук — каза тя.
— Кели Пол и Едгар Рой. Каква е връзката помежду им?
— Може би му е роднина, а Пол да е фамилията на съпруга й.
— А може би изобщо нямат роднинска връзка — въздъхна Шон.
— Но ти сам каза, че трябва да има нещо. Бърджин едва ли е приел да представлява Рой само защото тази Кели Пол го е помолила за това. Нали трябва да има адвокатско пълномощно или нещо друго от тоя сорт?
— По принцип, да. Но съществува възможност Рой да е изгубил ума си след ареста. Технически е невъзможно да е подписал адвокатско пълномощно, след като е превъртял.
— Не знаем кога точно е станало това. След ареста би трябвало да последват и обичайните съдебни процедури — определяне на гаранция, психоекспертиза и изпращането му в Мейн.
— Права си — кимна Шон. — Ако е наел Бърджин, това трябва да е станало, преди да замлъкне. Но защо
— Добре де, въпросите са много. Надявам се, че това няма да ни попречи да почукаме на вратата й.
— Почукването на нечия врата в този час на нощта може да доведе до стрелба с тежки последици за някой от нас. Предлагам да отбием от пътя и да подремнем. Лично аз съм готов да го направя веднага.
— Единият трябва да остане буден и да наблюдава.
— Какво, кравите ли?
— Да бъдем разумни, Шон. Вчера едва не ни убиха.
— Добре, права си.
— Аз съм първа — добави тя. — Ще те събудя след два часа.
Шон свали облегалката максимално назад и затвори очи. Броени минути по-късно купето се изпълни с тихото му похъркване. Мишел го погледна, после издърпа някакво одеяло от пространството зад седалките и го зави. След това влезе в ролята си на часовой. Оглеждаше пространството пред колата и после страничните огледала. Ръката й легна върху ръкохватката на пистолета и остана там.
Шон се протегна, отвори очи и премигна срещу ослепителните лъчи на слънцето. После изведнъж подскочи и се завъртя към Мишел, която почукваше по волана и отпиваше от бутилка с безалкохолно.
— Защо не ме събуди?
Той машинално погледна часовника си, който показваше осем без нещо.
— Спеше като бебе — отвърна тя. — Сърце не ми даваше да те събудя.
Той забеляза одеялото, с което го беше покрила.
— Направо изтръпвам от фактора чувствителност в поведението ти, който бележи драстично увеличение.
— В ареста се наспах до насита — поясни тя. — А сега и двамата сме свежи.
— Това ми звучи малко по-смислено.
Стомахът му се разбунтува.
— Ако искаш, мога да ти откъсна една-две царевици — подхвърли с усмивка тя.
— Не искам. По-добре ми дай някое десертче от онези, които винаги държиш на задната седалка. Страх ме е да ровя в бъркотията, която цари там.
Тя се протегна назад и му подхвърли една станиолова опаковка.
— Двайсет грама чист протеин. Направо ще те нокаутира.
— Някакво движение в къщата?
— Никакво. Не са пристигали коли, не са излизали. Не забелязах и човешко присъствие. Видях само една черна мечка и животинче, което ми заприлича на бобър.
Шон свали страничното стъкло и напълни гърдите си с чистия студен въздух.
— Мехурът ми сигнализира, че трябва да се облекча — каза той.
— Аз вече свърших тая работа — отвърна Мишел и посочи нивата оттатък асфалта. — Ей там, в долчинката.
Той се върна след минута-две.
— Мисля, че е време да се запознаем с Кели Пол.