Шестият
Шрифт:
— А Бънтинг е пожелал да я ръководиш ти. Сигурен съм, че притежаваш необходимите качества, но това не е ли негова работа?
— В онези години неговият бизнес се разширяваше с много бързи темпове и той беше принуден да наеме още хора. Моята кариера се развиваше много успешно и това не убягваше от вниманието на хората в нашия бизнес. Привлякох вниманието му. Бяхме връстници, с близки възгледи за живота. Новата работа щеше да ми донесе много пари и да ме измъкне от една доста опасна по своята същност
— А на практика? — попита Шон.
— По много причини бях на ръба да приема офертата — отвърна Пол и остави празната си чаша на масата. — По онова време Еди още работеше в данъчната служба, изглеждаше щастлив и доволен, готов за нови предизвикателства. Разбира се, ако изобщо имаше такива. Но тогава почина майка ни.
— И той остана сам?
— Да. Не бях сигурна, че ще може да се справи, а новата длъжност ми даваше възможност да бъда край него, да се превърна в част от живота му.
— Какво се случи? Всичко се е нареждало перфектно.
— В крайна сметка се оказа, че не мога да приема. Не бях готова нито да седя зад бюро, нито да изпълнявам нечии нареждания. Вече бях свикнала сама да съм си началник. Бънтинг имаше славата на педантичен мениджър, а аз не бях готова за това.
— Вероятно не си била готова и да се превърнеш в бавачка на брат си — подхвърли Шон.
— Може би — призна с въздишка тя. — Всъщност беше много егоистично от моя страна. Поставих кариерата си над нуждите на собствения си брат. И май винаги съм го правила.
— Не си нито първата, нито последната.
— Това е слаба утеха. — Поколеба се за миг, после добави: — Цял живот го закрилях.
— От баща му? — тихо подхвърли Шон.
Пол стана, пристъпи към прозореца и се взря в бурната нощ.
— Той беше малко момче. Не беше в състояние да се защитава.
— Но ти си го правила вместо него.
— Бях сигурна, че постъпвам правилно.
— Какво ще кажеш за смъртта на втория си баща?
Тя се обърна да го погледне.
— Имала съм много угризения, но това не беше сред тях.
— И така, на по-късен етап ти си препоръчала брат си за работата на Анализатор?
Пол изглеждаше облекчена от смяната на темата.
— Никой не можеше да се сравнява с него по отношение на уменията, които изискваше програмата — кимна тя и се върна на мястото си. — Беше толкова добър, че много скоро му дадоха ниво Е-шест, което до този момент не беше достигано от никого.
В гласа й се усети сестринска гордост.
— А какво стана с Бънтинг и с теб?
— В смисъл?
— В смисъл, че двамата с Еди сте били избрани за важни позиции в Е-програмата, а Бънтинг няма как да не е бил наясно, че сте брат и сестра.
— И
— Но със сигурност допуска, че работиш задкулисно, за да му помогнеш.
— Вероятно е така. Но пак ще повторя, че Бънтинг не го приема като заплаха. Ако отпаднат обвиненията срещу Еди, той ще може да си го получи обратно.
— Поведението на брат ти в „Кътърс“ е много странно. Гледа в тавана, не казва нищо, нито едно мускулче по лицето му не трепва. Игра ли е?
— И да, и не. Трудно е за обяснение. Еди е в състояние да се вглъби в себе си до степен, която е непостижима за околните. Правеше го още като дете.
— Заради баща си?
— Понякога.
— Означава ли това, че сегашното му вглъбяване е някаква форма на защита?
— Той се страхува.
— Но ако бъде осъден за тези убийства, вероятно ще бъде екзекутиран. Какво е по-страшно от смъртоносната инжекция?
— Тя поне е безболезнена.
48
Посоченото от Мърдок място на срещата се оказа пощенска станция, разположена на три километра от главния път между Истпорт и Макиас. Беше едноетажна тухлена сграда с остъклена фасада и асфалтиран паркинг отпред. На десетметровия пилон от неръждаема стомана се вееше американското знаме.
На паркинга имаше само една кола, спряла непосредствено до улея за пускане на писмата.
Дори отдалече се виждаше, че зад волана се очертава фигурата на мъж. Фаровете осветиха задния номер, който се оказа държавен. Мишел спря до него, изгаси двигателя и слезе. Мъжът зад волана се размърда.
Тя внимателно огледа околността. Сградата беше разположена в центъра на парцел от четири декара, обрасъл с трева. Сред нея се очертаваха бетонирани алеи с малки тротоари от двете страни, които ограждаха и отлично поддържания паркинг. Наоколо цареше абсолютна пустош.
Къде ли е Добкин, запита се тя. Имаше много възможности за избор. На негово място тя би избрала мястото вляво от сградата, съвсем близо до малката горичка, която предлагаше достатъчно прикритие и отлична възможност за наблюдение.
— Благодаря, че дойде — слезе от колата си Мърдок.
— Каза, че е важно.
— Наистина е така.
Тя се облегна на джипа, кръстоса ръце пред гърдите си и обяви:
— Имам един предварителен въпрос.
— Какъв въпрос? — намръщи се Мърдок.
— Веднага след като се появихме тук, ние с Шон станахме обект на мръсните ти номера. Въпросът ми е искаш ли да работим заедно оттук нататък?
Мърдок лапна парче дъвка и кимна.
— Вярно е, че прекалих, но нещата излязоха от контрол.