Школа за магии (Книга първа)
Шрифт:
— Благодаря. А като говорим за манипулиране, знаеш ли за кого работи Чарли Банкс?
— Вероятно за разузнавателния отдел на Държавния департамент.
— Точно така. По-проницателен си, отколкото изглеждаш. — Алеви тръгна към групата японски бизнесмени, които оживено разговаряха на висок глас и им осигуряваха добро прикритие срещу насочените микрофони. Холис го последва. Алеви продължи: — Разузнавателният отдел на Държавния департамент отделя по-голямата част от времето си тук, за да шпионира хора като теб и мен. Те смятат, че ние се стремим да провалим дипломатическите им инициативи.
—
— Нямам никаква представа. Но при всички случаи разузнавателният отдел щеше да бъде напълно безобиден, ако не представляваше клон на уважавания и влиятелен Държавен департамент. И в случая с Школата за магии Чарлз Банкс наблюдава ситуацията много внимателно и докладва, мисля, направо на президента.
— Той наблюдава внимателно теб. Това, което не разбирам обаче, е как ще разрешим проблема с Школата за магии, ако не вдигнем всичко във въздуха.
— Има начини въпросът да бъде разрешен съвсем тихо. Поне докато Додсън не се появи.
— А какво ще стане, ако се появи?
— Съмнявам се, че ще успее да мине през стената — отговори Алеви. — Милиционерите и хората на КГБ имат заповед да стрелят на месо. Но ако по чудо успее да влезе в посолството или да се свърже със западен журналист в Москва, Банкс, държавният секретар и президентът ще трябва да запеят нашата песен.
— Продължавам да си мисля — каза Холис, — че ако Додсън все пак премине през стената, може да не стигне благополучно до вкъщи. Смяташ ли тази мисъл за безумна?
— Да, но е правилна. Мисля, че благопристойният Чарли Банкс има заповед да убие Додсън, за да го накара да замълчи. — После добави: — А ти мислиш, че аз съм безсърдечен и неморален. Нашето правителство е готово да отпише триста американски авиатори в името на някаква абстракция, която те наричат eclaircie*. По дяволите, аз дори не мога да го произнеса, а шибаните руснаци изобщо нямат дума за това нещо.
[* разведряване (фр.). — Б.пр.]
— Сет, ще се опитам да разбера кои са добрите и кои са лошите по време на полета. Нека да се срещнем във Вашингтон и ще поговорим с някои от моите хора в Пентагона. Няма да допусна да бъда въвлечен в заговори, но можем да обсъдим какви са начините да върнем тези мъже обратно вкъщи, вместо да ги превръщаме в залог на нечия игра на сила.
— Добре. Ще се срещнем във Вашингтон.
— Между другото, какво мислиш за генерал Суриков? — попита Холис.
— Говорих с него в подземието на антикварния магазин в продължение на половин час. Мисля, че не му се харесах.
— Не е необходимо да те харесва. Той няма да работи с теб. Той заминава.
— Това е другият въпрос. Съгласен съм с теб, че напълно отговаря на всички условия, за да бъде изведен от страната. Но мисля, че животът на Запад няма да му понесе.
— Много хора, които вече живеят на Запад, не могат да се справят с живота там. Това не е твоя грижа. Просто го прехвърли.
— Сам, казвам ти, че той ще умре, ако напусне майчицата Русия. Познавам този тип хора.
— Той е вярващ.
— Бих искал да остане тук на поста си. Ще бъде най-високопоставеният агент, който сме имали някога в съветската армия. Бих го прехвърлил на Бърт Милс
— Я не ми пробутвай тези глупости за това как нямало да оцелее на Запад. И ако в теб е останало поне грам състрадание към хората, щеше да забележиш, че този човек страда. Ако някога успеем да победим тази система, то ще се дължи на това, че искрено сме дали лъч на надежда на свестните хора тук. Аз така и не можах да разбера какви са мотивите на Суриков, защото изобщо не се сетих за най-очевидния — човекът иска да бъде свободен, независимо какво може да му струва това. Той изпълни обещанието си, сега е твой ред.
— Добре… Това беше само една идея…
— Вземи си отпуска, Сет. Имаш нужда.
— А, да, знам. Между другото, прегледах микрофилма и намерих снимката на нашия домакин, господин Келъм, роден Анатоли Владимирович Кулагин, в Курск, СССР.
— Значи пипнахме първия — кимна Холис. — Ами госпожа Келъм?
— Все още не съм попаднал на нея. Има още много работа. Може и да е истинска американка, а може дори да не знае кой е съпругът й.
— Какво ще правиш със семейство Келъм?
— Ще ги заключа в една килия и ще ги разпитвам няколко месеца. Знаем, че Дик е виновен, а според мен Ан е виновна за съучастничество. Във всеки случай не мога да ги върна в Америка и да ги изправя пред съда. Не стават и за разменна монета, защото руснаците никога няма да си ги поискат. Така че… — Алеви се почеса по главата. — Не знам. Имаш ли някаква идея? Какво да направя с Дик и Ан, Сам?
— Защо не им изпратиш по един куршум в главата и да ги хвърлиш в Москва река?
— Чудесна идея! Как така не съм се сетил?
— Трябва да тръгвам — каза Холис.
Алеви сложи ръка на рамото на Холис.
— Когато бях още млад и учех в колежа, бях либерал. Тогава се чудех как американските пилоти могат да пускат бомби над Виетнам. Сега вече съм пораснал, хладнокръвно наблюдавам убийствата, извършвани в името на моята страна, а един военен пилот ме гледа от високо. Няма начин да спечеля тази надпревара.
— Ти ме убеди. Извини ме. Прави каквото трябва да правиш.
— Благодаря. Ще го направя. Е, добре, толкова за работата. Добрата новина е, че този микрофилм е невероятен удар в контраразузнаването. Три хиляди агенти. Господи, Сам, това е най-значителният еднократен улов в историята. А сега, с тези руски американци в джоба си, можем да се заемем и със самата Школа за магии.
— Да я изтъргуваме?
Алеви кимна.
— Три хиляди от техните срещу триста от нашите. Това е някаква възможност. И трябва да благодарим за това на теб. Ти го направи, Сам. Мисля, че успя да върнеш колегите си вкъщи.
— Но аз мисля, че във Вашингтон има хора, които не желаят това.
— Ще поработим върху този въпрос. Ти самият сега имаш определено влияние. Когато се върнеш във Вашингтон, ще те посрещнат като герой и победител. Разбира се, без шумотевица. Много тихо даже. Но висшите представители на ЦРУ и хората ти в Пентагона ще ти дадат някакви награди. Действителни награди. Ще имаш и среща с президента. Не се учудвай, ако закачи генералска звезда на пагоните ти. Току-що ми го съобщиха по телеграфа. Бих искал да присъствам, ако нямаш нищо против.