Школа за магии (Книга първа)
Шрифт:
— Саша, това ли е Новодевическият манастир?
— Да. Петър Велики затворил там жена си и разпътната си сестра до края на живота им. — Саша се усмихна към Холис. — Сега не е така лесно човек да се отърве от жените, които го тормозят.
— Амин, братко — отговори Холис на английски.
Лиза го мушна в ребрата.
Саша продължи:
— Трябва да отидете там някоя неделя. Вярващите имат служба в църквата. Веднъж ходих и аз. Беше много… интересно. После отидете в гробището. Нали
— А Гогол? — попита Холис.
— О, да. И той е там.
Холис погледна Лиза, която му се усмихна. Саша продължи:
— Освен това там е гробът на Хрушчов, а и на други видни партийни ръководители. Защо мислите, че са искали да ги погребат в свещена земя, а не в Кремъл? Кой знае? Сигурно не са искали да рискуват. — Саша пак се засмя.
Отново се качиха във волгата.
— Остават ви още два часа, за които сте платили — каза Саша.
— Достатъчно ни беше — отговори Холис.
— Добре. И на мене. А сега ви каня на вечеря у дома. Жена ми много иска да се запознае с американци. Казах й, че някой ден ще заведа гости вкъщи. Вие сте първите, които срещам да говорят нашия език. А пък и много ми харесвате.
Лиза погледна Холис и кимна в знак на съгласие, но Холис отказа:
— Благодарим ви, но не можем да приемем поканата.
— Знам кои сте. Снощи ви видях по телевизията. Но сега вече имаме гласност. Няма проблеми.
Холис се чудеше откъде руската телевизия се е сдобила със снимките им.
— Страхувам се, че това минава границите на гласността и може да има проблеми. За вас, не за нас — каза той.
Саша се ухили.
— Навярно ще ме изритат и мен.
— Знаете ли къде е американското посолство?
— Та кой не знае.
— Карайте натам.
Волгата се спусна надолу по Ленинските възвишения, пресече Москва река и се насочи към посолството по крайбрежната улица.
Лиза положи глава на рамото на Холис.
— Зает ли си довечера?
— Имам среща докъм 9 часа.
— С кого?
— С едни шпиони.
— Искаш ли след това да дойдеш вкъщи?
— С удоволствие.
— Ще останеш ли през нощта?
— Ще остана до края на седмицата, ако искаш.
Тя се усмихна.
— Добре. Пренеси си багажа. Събери очите на дипломатите и на старомодните им съпруги.
— А ти ще простираш бельото ми на твоя простор.
— Нямам простор, но ще сложа името ти на моя звънец.
Волгата се носеше по мъгливия крайбрежен път, който следваше извивките на реката. Светлините на червената тухлена сграда на посолството се появиха сред мъглата над реката.
— Мислех, че вече си приключил със служебните си задължения — каза Лиза.
— Аз само давам инструкции или пък мене ме инструктират.
—
— Поне засега не. Но и това ще стане, ако не си затваряме устата.
— Ти все още работиш по случая, нали? Все още работиш със Сет.
Холис не отговори веднага, но след малко каза:
— От тая война не уволняват много лесно.
Той се надвеси над предната седалка и каза на Саша:
— Не намалявайте, докато не стигнем до входната врата, после спрете рязко, колкото се може по-близо до вратата.
Саша го погледна.
— Не мога да прегазя милиционерите на тротоара.
— Не, но се приближете максимално. Ще се измъкнем от колата светкавично, ето защо сега ще си вземем довиждане.
— Довиждане — каза Саша в отговор.
— Някой ден ще дойдем на вечеря у вас.
— Някой ден.
Холис нахлузи шапката си и се сниши на седалката. Лиза също се облегна назад до него.
— Това необходимо ли е?
— Не, просто обичам да се забавлявам.
Саша поддържаше скоростта, после изведнъж удари спирачки и спря рязко до бордюра. Холис отвори вратата откъм тротоара и двамата с Лиза профучаха покрай милиционерските постове, които светкавично излетяха от будката.
— Стой! Паспорт!
Холис извика на американския пост:
— Отваряй, момче!
Електронната врата започна да се отваря, а Холис чу, че зад гърба му някой тича. Бутна Лиза през процепа, след това влезе и той, като отвърна на поздрава на дежурните. Холис хвърли един поглед през рамо към двамата милиционери пред вратата, които го гледаха в недоумение и ужас. Зад гърба им видя, че във волгата при Саша се бяха качили двама от наблюдателите на посолството и той не му изглеждаше никак спокоен.
— За днес ми стига! — каза Лиза. — Свалям рицарското наметало и шпагата и няма да се правя повече на таен агент. Сега първо ще си пийна едно, после, докато ти си на твоята среща, ще ти пренеса нещата у дома. Може да помоля някой от обслужващия персонал да ми помогне. Например семейство Келъм.
— Не, не. Предпочитам двамата с теб да свършим това сами по-късно. Окей?
— Окей.
Влязоха в административната сграда и Холис каза:
— Ще се кача за малко в кабинета си, а после отивам на срещата.
— Сет ще бъде ли там?
— Сигурно. Защо?
Тя се поколеба за миг, после каза:
— Ревнуваш, че сме били гаджета, нали?… Аз пък ревнувам, че двамата сте приятели…
Според Холис двете неща бяха съвсем различни, но не отговори.
— Пази се от него, Сам — продължи Лиза.