Школа за магии (Книга първа)
Шрифт:
— Сега минаваме покрай нашия патрул — каза Бети Ешмън.
Когато наближиха до тротоара, един от милиционерите изскочи от будката, застана пред колата и вдигна ръка. Бети Ешмън натисна клаксона и педала за газта. Милиционерът подскочи назад и изкрещя:
— Пизда!
Пати Уайт се засмя.
— Досега не бях виждала съветски гражданин да се движи толкова бързо.
— Имаме ли си опашка? — попита Холис.
Двете жени отпред погледнаха в страничните огледала и казаха, че не виждат никакви коли зад тях.
Бети Ешмън зави по крайбрежното
— Притеснявам ли те така?
Двете момичета отзад се усмихнаха леко.
— Какво правите там отзад? Сам, дръж се прилично — каза Джейн Елис.
Всички жени се изсмяха. Холис си помисли, че не трябваше да се отказва от първоначалната си идея да пътува в багажника.
Пътят зави на юг, където реката правеше най-голямата си извивка под Ленинските възвишения.
— Всички ще си имате неприятности, когато се върнете. Съжалявам — каза Холис.
— Да го духат! — отговори Джейн Елис и веднага след това възкликна: — О, забравих, че сме тръгнали на църква.
Всички се засмяха.
— Манастирът е точно пред нас — съобщи Бети Ешмън.
— Спри край оня парк пред манастира, за да се изтърсим — заяви Лиза.
— Благодаря ви, че ни докарахте, момичета — каза Холис.
— За нас беше голяма чест да возим носителите на наградата Джоуел Барлоу — отговори Джейн Елис.
Бети Ешмън отби колата в парка и спря на една от алеите. Холис и Лиза отвориха вратите и слязоха със светкавична бързина. Автомобилът потегли и Холис го проследи с поглед, докато изчезна по виещия се покрай реката път.
— Май сме сами — каза той и се огледа.
Лиза оправи гънките на шлифера си.
— Дяволски начин да отидеш на църква, а?
— Да се махнем от пътя.
Тръгнаха през парка към високата назъбена ограда от тухли и варовик на манастира.
— Все още ли ми се сърдиш? — попита Лиза.
— Не.
— Добре. А съжаляваш ли?
— За какво?
— За това, че се скарахме. За това, че спа на дивана. За…
— Да, да. Съжалявам. — Той погледна часовника си. — В колко часа започва службата?
— В десет. Съветското правителство е определило два часа за църковни служби в цяла Русия в десет сутринта и в шест вечерта.
— Така е по-лесно. — Холис се загледа в изящно украсените бойни кули по стените на манастира. — Невероятно място. Стените са по-красиви дори от кремълските. Откъде се влиза?
— Ела.
Тръгнаха към северната стена, където се намираше Преображенската църква. Поток от хора, предимно възрастни, идваше откъм близката метростанция и се вливаше в църквата през масивната врата. Холис вдигна
— За какво разговаряхте със Сет чак до 4 сутринта? — попита Лиза.
— За секс, спорт и религия.
— Та той не разбира копче от тия неща. Нито пък ти.
— Точно до тоя извод стигнахме към 4 часа и аз си тръгнах.
— Знаеш ли, всеки човешки живот се нуждае от някакво духовно измерение, иначе не е пълноценен. Не ти ли се струва, че нещо липсва в живота ти?
— Да. Липсват сексът, спортът и религията.
— Мислех, че и аз съм от отбора. Вие двамата не играете честно. Не може да ме използвате и в същото време да ме държите в неведение.
— Кажи го на Сет.
— Мисля че не ти е много приятно да разговарям с него.
— Можеш да разговаряш с когото си искаш.
— Помни какво ми казваш.
Минаха през входната врата и се озоваха в двора на манастира. Хората наоколо оглеждаха с любопитство скъпите ботуши и хубавото палто на Лиза от непромокаем плат. Холис бе облечен в широко синьо палто, с шапка с тясна периферия, а новите му обувки скърцаха.
Холис и Лиза вървяха ръка за ръка по една мокра павирана алея, покрита с изпочупени клонки и окапали листа. Лиза обясни:
— Това е дворецът „Лопукин“. Тук Борис Годунов се е възкачил на трона. Освен това, както ни обясни Саша, в него Петър Велики затворил сестра си. Той обесил политическите й привърженици точно под прозореца на килията й.
Холис огледа дългия прозорец, богато украсен с гипсови орнаменти.
— Ако тогава прозорците са били толкова мръсни, колкото и сега, тя едва ли е забелязала.
Лиза продължи, без да обръща внимание на неговата забележка:
— Манастирът е бил не само женски метох, но и място за усамотяване на високопоставените дами. Бил е и крепост, както сам виждаш, твърдина срещу набезите от юг към Москва. Странна комбинация, но това е нещо обичайно за древна Русия. Манастирът съществувал чак до революцията, когато комунистите се отървали от монахините никой не знае какво точно се е случило с тях и мястото станало клон на Държавния исторически музей. Но всъщност никой никога не го е било грижа за Новодевическия.
Холис сам виждаше, че градините се задушаваха от плевели, а дърветата се нуждаеха от подкастряне — клони стигаха чак до земята и препречваха алеите.
— Но тук все още е доста красиво и спокойно. Хората идват, за да се отдадат на размислите си. Това е нещо като неофициален център на религиозното пробуждане тук, в Москва — каза Лиза.
— И сигурно точно поради тая причина гъмжи от агенти на КГБ.
— Да, сигурно. Но засега те се задоволяват само с имена и снимки. Все още не е имало инциденти. — Тя стисна ръката му. — Благодаря ти, че дойде с мен. Всъщност можеш да се възползваш от възможността да посетиш гроба на Гогол.