Школа за магии (Книга първа)
Шрифт:
— Трябва. Изслушайте ме, генерале. Вие сте, както казваме на английски, като заблудена овца. Разбирате ли? Още когато сте направили първата стъпка, сте се изложили на смъртен риск. Както и Наташа. Мога да ви разоблича тук или да ви застрелям в Лондон. Мога и да ви върна живота. Може да ви лъжа, но вие не знаете дали ви казвам истината или не. Вие просто нямате друг избор, освен да правите онова, което ви казвам. Разберете, че сега играта се води по моите правила.
Тялото на генерал Суриков сякаш омекна. Под обвивката на изпънатия в горда стойка военен се криеше уморен старец,
— Ние тук не разбираме нищо от вяра и доверие. Не са ни учили на тези неща, когато сме били деца. Доверяваме се само на семействата си. Не вярваме в нищо.
— Не разбирате ли, че ако ми дадете този списък и нещо ви се случи, аз няма да мога да живея в мир със себе си? — каза Холис. — Не разбирате и този начин на мислене? Съвестта. Слушахте ли свещеника, или мислите ви са били някъде другаде?
— Чух го — рязко отвърна Суриков. — Но всичко това е ново за мен, само от две години. Смятате ли, че за две години мога да се превърна в светец? Смятате ли, че мога да повярвам, че вие сте светец само защото ходите на църква и използвате благочестиви думи?
— Аз не съм светец, приятелю — усмихна се Холис. Той не вярваше, че думите доверие, вяра и съвест бяха особено свети думи, но предполагаше, че ако човек ги чува достатъчно рядко, те биха могли да бъдат опияняващи, вълнуващи или и двете.
— Трябва ми време, за да помисля. Ще се срещна със заместника ви следващата неделя…
— Не. Няма какво да обмисляте. Най-добре ще бъде да вземете решението си още сега и да ми дадете думата си. Тогава и аз ще ви дам своята и ще се погрижа да ви изведат оттук. Ще се срещна с вас на Запад, ако искате.
Генерал Суриков сякаш възвърна самоувереността си.
— Добре — изправи се той. — Вие сте много по-жесток, отколкото предполагах, полковник. Но може би наистина имате съвест. Ето какво ще получите: микрофилм с досиетата на всички хора, които са минали през Школата за американско гражданство — така я нарича КГБ. На този микрофилм ще видите снимките на хората, руските им имена, отпечатъците на пръстите им, датите на раждане, кръвните групи, отличителните белези, описанията на зъбите им и т.н. Пълни лични досиета. Няма да откриете новите им американски имена и адреси. Дори и аз не мога да ви кажа колко от тях действително са стигнали до Америка. Само КГБ разполага с тази информация. Така че вашите хора там, във ФБР, ще трябва доста да се потрудят. Това е всичко, което мога да ви дам.
Холис кимна утвърдително.
— Колко са?
— Малко повече от три хиляди.
— И всичките са на микрофилма?
— Да. Между другото, официално тези хора са починали. Загинали са по време на военната подготовка. Червената армия ги е удостоила с военни почести на погребенията. В затворени ковчези. Погребали сме доста пясъци. В КГБ сметнаха, че ще е подходящо да използват материално-техническата ни база, парите ни, кандидат-пилотите ни и прикритието на смъртта по време на изпълнение на военния дълг за тази широкомащабна операция.
Холис кимна сякаш на себе си. В Съединените щати три хиляди смъртни случая по време на военно обучение биха предизвикали
— Къде е микрофилмът? — попита Холис.
— Ще ви съобщя къде ще го намерите, когато стигна до Лондон. Такава беше сделката. Половината сега, половината в Лондон.
— Казах ви, че вече имам първата част. Ще ми дадете този микрофилм сега.
— Защо сега?
— Защото от сега нататък, до момента, в който се опитаме да ви измъкнем оттук, могат да ви арестуват по всяко време. Защото го искам сега.
Суриков се загледа в празното пространство и Холис забеляза, че е ядосан, но това нямаше значение.
— Добре — кимна Суриков. — Моят живот и животът на внучката ми са във ваши ръце. Ще донеса микрофилма при следващата ни среща или ще го оставя в един от тайниците ни, както предпочитате.
За момент Холис се замисли. Тайниците бяха за предпочитане, но инстинктът му подсказваше, че в този случай предаването трябваше да стане на ръка.
— Утре в девет часа сутринта ще отидете в антикварния магазин на „Арбат“. Един човек ще ви попита къде може да намери царски монети. Той говори свободно руски. Носете микрофилма със себе си.
— И това ще бъде последното, което ще чуя от американците. — Суриков си запали цигара.
— Ако наистина го вярвате, значи не искате да живеете на Запад, генерале. Можете да си останете тук.
— Добре, ще видим дали съмненията ми са основателни. И този човек ще ми каже как ще заминем на Запад?
— Да.
— Имам по-добра идея. Вие ще ми го кажете още сега. Искам да знам. Преди да предам микрофилма.
Холис помисли, че и генерал Суриков има нужда от някаква победа, но си спомни за предупрежденията на Алеви да внимава. Той всъщност може да иска да разбере как извеждаме хората оттук. Но нямаше време за предпазливост.
— Добре. Ще ви кажа нашата тайна. Можете ли да пътувате до Ленинград в събота и неделя?
— Да.
— Ще отидете в Ленинград тази събота. Човекът в антикварния магазин на „Арбат“ ще ви обясни как да се срещнете с човек, който ще ви даде повече подробности за операцията. Но по принцип всичко е много просто. Отивате в един от парковете за отдих на остров Киров, като си носите риболовни принадлежности. Вие с Наташа ще наемете лодка и ще стигнете до устието на Нева, но без да се отдалечавате дотолкова, че да привлечете вниманието на патрулните лодки. Ще ловите риба в обозначените за това канали. Щом видите товарен кораб, който плава под флага на страна, членка на НАТО, излизащ или навлизащ в устието на реката, ще подадете сигнала, който ще ви посочи човекът в Ленинград. Един от тези товарни кораби ще ви качи на борда си и някой там ще се погрижи за вас. Когато намерят преобърнатата ви лодка, ще решат, че сте се удавили. Ако срещата тази събота се провали, ще направите същото и в неделя.