Школа за магии (Книга втора)
Шрифт:
— Вероятно даже ще си плащат и данъците.
Буров се взира в Холис няколко секунди, после продължи:
— Вторият ми мотив е чисто интелектуален. Просто съм очарован от предизвикателството да превръщам руснаци в американци. Мисля, че никога не е правено нищо подобно в такъв широк мащаб. А предвиждам и значително разширяване на възможностите в бъдеще. Следвате ли мисълта ми?
— Опасявам се, че да.
— Да. Планирам създаването на още подобни училища.
— И откъде ще си доставите инструкторите?
— Ще ги отвлечем, както
— Как може това да ви кара да се усмихвате? — каза Лиза. — Толкова е жестоко.
— Това е война — отговори Буров. — Знаем, че е жестоко. Вие не го разбирате. — Той отново насочи вниманието си към Холис. — След десет години ще имаме училища, подготвящи представители на всички основни индоевропейски нации по света. В цяла Европа, Южна Америка, Канада, Северна Африка, Австралия и Нова Зеландия — навсякъде, където етническият руснак може да мине за местен жител, ще има руснаци, които ще са се загнездили в самата тъкан на тези нации. До края на века ще покрием земята с мъже и жени, които изглеждат и се държат като германци, французи, англичани и всякакви други, но ще работят за Москва. Какво ще кажете? — попита той Холис.
— Това е много амбициозна програма за страна, която от седемдесет години се опитва да създаде новия съветски човек и още не може да се похвали с успех.
— Прекомерно много приказвате — каза Буров, като се наведе към Холис.
— Знам. Често ми навлича неприятности.
Буров кимна.
— Ето, това ми дава сили да работя.
— Добре. Сега може ли да си вървим?
— Не. Имам и други въпроси.
В стаята влезе възрастна рускиня, която носеше поднос с чайник и чаши. Тя остави подноса върху печката, погледна към Холис и Лиза и излезе.
— Заповядайте — каза Буров.
— Ако тази жена е затворник — отговори Лиза, — няма да се докосна до нищо, донесено от робинята ви.
— Какви скрупули имате! — Буров щракна с език. — Всъщност това е любимата ми майчица. — Той се изправи и наля три чаши чай. — Да. Имам майка. Имам и жена и сладка малка дъщеричка, Наталия. — Подаде чаша на Лиза, която тя прие, след това даде чай и на Холис и остана да стои до печката. Известно време се взира в Лиза, след това я попита: — Питам се дали не бихте искали да работите тук. В тази къща. Бих желал да учите Наталия на английски. Тя сега е на десет. Може би ще се съгласите да й станете нещо като гувернантка.
— Полковник Буров, вероятно се шегувате.
— Не. Искате ли да се запознаете с Наталия?
— Не.
— Нима ни намирате толкова отблъскващи?
— Имам много руски приятели, но вие не сте между тях.
— Ще видим — сви рамене Буров. — Времето лекува много рани.
— Това ли е единствената причина да ни поканите тук? — попита Холис и остави чашата си на пода до стола.
— Не. За съжаление възникна малък проблем. Началниците ми в Москва не одобриха решението ми да ви дам седмица за размисли. Така че трябва да вземете решението си сега. Надявам се, ще се съгласите, че е по-добре и за двама ви да бъдете тук, отколкото в някой неизвестен гроб.
— Отговорът ми е не — Холис стана.
— Не? Няма да работите тук за нас? — изгледа го с недоверие Буров.
— Точно това казах.
— Тогава ще трябва да ви разпитаме най-подробно, след което да ви застреляме.
— Следователно, няма какво да губя, ако сега ви убия.
Буров остави чашата си на камината и се дръпна настрани от Холис. Лиза се изправи. Изглежда, Буров не можеше да реши дали да извика дежурния, или не.
— Въоръжен ли сте? — попита той Холис.
— Нямам нужда от оръжие, за да ви убия.
— Така ли? Мислите се за толкова силен? Аз също се грижа за формата си.
— Чудесно. Тъкмо ще бъде по-интересно. — Холис се приближи до Буров.
— Останете на мястото си! — рязко му заповяда Буров.
— Сам, моля те — намеси се Лиза. — Ще работя за вас — каза тя на Буров. После се обърна към Холис. — Моля те, Сам. Говорихме вече. Не си заслужава да платим с живота си за това. Кажи „да“. Моля те. — Тя сграбчи ръката му. — Какво значение има дали ще се появят още двама инструктори? — После отново се обърна към Буров. — Ще се съгласи. Само му дайте малко време.
Буров сякаш се замисли. Загледа се в Лиза и отговори:
— Заповядано ми е днес да получа отговор от вас. Ако до шест часа не кажете „да“, незабавно ще бъдете отведени в килиите. Разбирате ли?
Лиза кимна.
— Днес съм в добро настроение и ще ви кажа защо — продължи Буров. — Заловихме майор Додсън. Беше на по-малко от двеста метра от западната стена на посолството ви. И така, на чия страна е съдбата, какво ще кажете?
Холис не отговори и се обърна, за да си ходи.
— Да, сега можете да вървите — каза Буров. — Съобщете ми какво сте решили в кабинета ми в шест часа следобед. — И той посочи вратата.
Холис и Лиза излязоха в преддверието и дежурният им отвори да си вървят. Тръгнаха надолу по пътеката към караулката, където един от часовите на КГБ им отвори портала. Продължиха да вървят по главния път.
— Искаш да спечелиш време, нали? — попита Лиза.
— Да, но нямаше нужда да правиш това — каза Холис.
— Направих го за теб, Сам. Видях че самолюбието заслепява разума ти. Никога не съм предполагала, че можеш така да загубиш самообладание.
— Нищо ми нямаше, когато влязохме там — отговори Холис. — Но… после се замислих за него.
— За онова, което ми е причинил? Не трябваше да ти казвам.
Холис не отговори.
— Ядоса се и на това, което той каза за Америка.
— От всичко по малко. Благодаря ти, че разреди напрежението. Сигурен съм, че не ти е било лесно да го направиш.