Школа за магии (Книга втора)
Шрифт:
— Обажда ли се някой друг?
— Слава Богу, не…
— Има ли нещо, което да ми докладваш оттам?
— Не. Всичко е спокойно. Ничего.
— Добре, по телефона вече не може да ти звъни никой освен нас.
— И двата радиопредавателя непрекъснато боботят.
— Почакай. — Алеви отиде до радиопредавателите и увеличи звука. Заслуша се за няколко секунди, после каза на Бренън: — Всичко е нормално. Не се притеснявай за това.
— Добре. Поехте ли командването?
— На път сме.
—
— Да, сега и двамата са с нас.
— Чудесно. Поздрави ги от мен.
— Добре. Слушай сега, Бил, ако вашата част от операцията тръгне към провал, ти и капитан О’Шей трябва да бягате. А ако сте още там в три и четиридесет и пет, но ние не се появим, вие трябва да се разкарате, преди газът да стигне до вас. Разбра ли?
— Разбрах.
— До нови нареждания, Лиза ще остане в тази свързочна.
— Добре.
— Ще се видим по-късно. — Алеви се обърна към Лиза. — Подръж малко ръката на Бренън. Свързвай всички обаждания, които минават през таблото, и ги слушай. С другото си ухо следи радиотрафика на двата предавателя. Разбра ли?
Тя кимна.
— Не би трябвало да се бавим повече от петнадесет минути — каза й Алеви. — Ако чуеш, че нещо става, се обади на Бренън, след това бягай на вертолетната площадка. Нужен ми е поне един свидетел, който да успее да се измъкне от това място. Разбра ли?
Тя погледна към Холис, който кимна.
— Добре — каза Алеви. — Хайде да отидем до стаята, в която следят подслушвателните устройства.
Холис стисна ръката на Лиза, отиде до вратата и бавно я отвори.
— Чисто е.
Алеви и Милс го последваха във фоайето. Холис ги поведе по малък коридор към черна метална врата, на която пишеше „Зала за подслушване“. Тримата мъже извадиха пистолетите си и Холис бавно завъртя дръжката на вратата. След малко я пусна, погледна към Алеви и поклати глава.
— Заключено е.
Вдигна ръка, за да почука, но забеляза звънеца на касата на вратата и го натисна.
— Кой е? — обадиха се отвътре след малко.
— Челцов — отговори Холис.
— Да, сър.
Холис се отмести към неподвижната част на вратата, а Алеви и Милс прибраха пистолетите в кобурите.
— Остани тук на пост — прошепна Алеви на Холис.
Вратата се отвори и оттам се показа млад мъж по риза. Той погледна към Алеви и Милс, отскочи бързо назад и козирува, като очите му шареха напред-назад, за да открият лейтенант Челцов.
Алеви и Милс влязоха в залата за подслушване — малка стая от бетонни панели, осветена от неонови лампи. Вътре имаше шестима мъже, отделени в индивидуални сепарета, които носеха слушалки, и както Алеви предположи, следяха информацията от многобройните електронни подслушвателни съоръжения, разположени из лагера, като от време на време превключваха каналите.
Покрай отсрещната стена на стаята бяха подредени няколко ролкови магнетофона. На лявата стена бе закачена карта на лагера с обозначени на нея цифри, които, както Алеви предположи, бяха местоположенията на подслушвателните съоръжения в лагера.
Младият мъж все още стоеше в положение мирно.
— Какво мога да направя за вас, майоре? — попита той.
— Продължавайте да работите — троснато отговори Алеви.
Младежът побърза да се върне в кабината и да сложи слушалките си.
Алеви и Милс останаха по средата на стаята и се огледаха. Алеви забеляза, че над вратата има червена лампичка, която предположи, че светва, когато някой натисне звънеца, за да може операторът със слушалките да разбере, че пред вратата има човек.
— Как искаш да подходим към тях? — тихо попита Алеви.
— Те не са въоръжени, Сет — изкашля се Милс. — Не можем ли да ги обезвредим, без да проливаме кръв?
— Бих го направил, Бърт, ако имах малко повече време. — Алеви забеляза, че няколко от войниците се заглеждаха в него и в Милс, затова ги погледна сурово, с което ги върна към работата им. — Ти ще вземеш тези тримата — каза Алеви на Милс, — а аз онези тримата, ще се срещнем по средата. Започваме при три — едно, две, три… — Алеви и Милс извадиха пистолетите със заглушители и започнаха да стрелят.
Зад вратата Холис чу как телата падат на земята, чупейки разни неща. Някой извика. Той тръгна към вратата, но тя се отвори и отвътре излезе Милс, който според Холис изглеждаше така, сякаш той самият бе загубил кръв. Алеви го последва и затвори след себе си.
— Килиите — каза той на Холис.
Холис ги отведе обратно във фоайето, след това зави по дългия коридор, който водеше към задната страна на щабната сграда. Стигнаха до вратите на килиите и набързо ги провериха, докато намериха една заключена. Холис я отвори и погледна вътре. На земята лежеше мъж и дори на слабата светлина Холис успя да забележи, че дрехите му са разкъсани, а тялото — смазано от бой.
— Предполагам, че това е Додсън — каза Алеви.
Холис коленичи до човека и провери пулса му.
— Жив е. — Занеси го до свързочната зала. Чакай ме там с Лиза — обърна се Алеви към Холис.
— Вие двамата къде отивате? — изправи се Холис.
— Къде можем да намерим някаква кола?
— Отзад трябва да има един или два зила. — Той тръгна към вратата на килията. — По този коридор.
— Добре — каза Алеви. — Ще го докараме отпред. Сам, ако не пристигнем до десет минути, ти и Лиза тръгвайте за вертолетната площадка. — И добави: — Не се опитвайте да влачите Додсън със себе си. Разбра ли? Ако не се видим след малко, къде да намерим Буров? — попита Алеви.