Текила и синьо дайкири

Ливайн Пол

— Мисля, че съм сбъркала стаята.

— Трябва да правим повече неща заедно. Да идем на курс по готварство. Или да се запишем при любителите на операта. Пък и на балета? Ти обичаш балет.

— Но ти го мразиш!

— Няма значение. Искам да правя разни неща за теб.

— Какво има в системата?

— Не знам, защо?

— Искам да поръчам един кашон.

Някой почука на отворената врата и в стаята влезе Уилис Раск. Пистолетът в кобура се поклащаше на хълбока му.

— Преча ли?

— Не пречите

изобщо, шерифе.

— Уилис — провикна се Стив. — Обичам те, брато.

— Супер, Стив. Говорих с лекарите ти.

— Имам лекари?

— Посттравматична амнезия. Ще си спомниш всичко. — Раск им се ухили. — Направили са ти скенер на мозъка и не са открили нищо.

— Това добре ли е? — попита Стив.

— Мисля, че шерифът се шегува — отвърна Виктория.

— Виждам, че си получил цветята. — Раск кимна към нощното шкафче до леглото.

— От теб ли са? — Стив го дари с идиотска усмивка, която сякаш принадлежеше на лицето на някой друг.

— Поръчах ги и дадох инструкциите. Видя ли картичката?

Стив се надигна на лакът, но бързо се отпусна отново назад.

— Вик, ти я виж.

Виктория свали картичката от пластмасовия харпун и прочете на висок глас:

— До понеделник да си на крак. Бързо оздравявай, уаху* да ловим. Подпис „Джими Б“.

[* Голяма тропическа риба. — Б.пр.]

— Много мило от негова страна — отвърна Стив. — Адски мило.

— Значи наистина познаваш Джими Бъфет? — попита Виктория.

— Толкова го обичам! — изгука Стив.

Под зоркия поглед на Виктория шериф Раск в продължение на няколко минути се опитваше да измъкне някакви показания от Стив, който непрекъснато се отнасяше и се впускаше в прочувствени словоизлияния колко обичал Кийс, включително рибите и птиците, както и всеки алигатор, и как Боби му спасил задника, като твърдял, че било делфин, и не е ли Боби най-страхотното хлапе и старият Хърбърт — най-страхотният баща на света, и знаел ли Уилис, че Виктория била страхотна в леглото, по-добра от гъвкавата малка гимнастичка от Обърн, с която се бил запознал по време на плейофите в колежа преди толкова години?

Раск си водеше записки, но Стив не му даде кой знае колко полезна информация. Не бил видял номера на мотора. Не можел да разпознае мотора. Не се виждало през космическия шлем. Не можа да каже дори дали хвърлячът на бутилки е мъж или жена.

— Цямам никаква представа кой би искал да ме убие.

— Ако е искал да те убие — изтъкна Раск, — е щял да използва пистолет, не буркан с моторно масло. Прилича ми повече на предупреждение.

Шерифът го попита дали е ядосвал скоро някого и Стив спомена Пинки Любер, но не мислеше, че малката топка за боулинг кара Харли.

Раск му каза, че на пътя, където кадилакът бил изхвръкнал от моста, били разпилени позиви и

Стив си спомни, че Дарт Вейдър беше изхвърлил листове от дисагите.

— Все за Океания — каза Раск. — „Спрете замърсителите! Спрете унищожаването на рифовете!“ От този сорт неща. Всичките с логото на „Кийс на крак“. Знаеш ли я тази група?

— Делия Бустаманте — изтананика Стив. — Сладурана, има ресторант.

— Не й ли подгряваше фасула?

— Стара история — отвърна Стив.

— Щом се разчу за Океания, Делия отвори ей такава уста. Оглави противниците на проекта.

Виктория вдигна щорите, за да влезе слънце в стаята. Навън бризът от залива си играеше с листата на извисяващите се кралски палми.

— Мислите, че Стив за малко не беше убит, защото защитаваме Хал Грифин?

Раск повдигна рамене.

— Ако отървете Грифин, Океания ще бъде построена. Ако не успеете, проектът потъва. Но момчетата от „Кийс на крак“ не са екотерористи.

— Сигурен ли си?

— Повечето са хора, които обичат да си джапат по плажа, без да си цапат краката с мазут.

— Делия Бустаманте беше на „Форс мажор“ малко преди да потегли от кея — каза Виктория. — Какво ще кажеш за това, Стив? Още ли мислиш, че не е способна на насилие?

Стив отговори със смирено хъркане. Очите му бяха затворени и идиотската усмивка все още стоеше върху лицето му.

— Мислиш ли, че след като премине действието на лекарствата, ще си получим обратно стария Стив? — попита Раск.

— Дано да не е скоро — отвърна Виктория. — Новият подобрен модел ми харесва.

След няколко минути Раск си взе довиждане — веднъж с Виктория и веднъж с хъркащото й приятелче — и си тръгна.

Виктория седна на стола до леглото на Стив и прехвърли събитията от деня. Вече беше решила, че не е моментът да къса със Стив. Беше проява на лошо възпитание да зарежеш гаджето си, докато е вързано за система. Пък и не само това — чакаше ги много работа. Чичо Гриф й се беше обадил по телефона, докато прекосяваше Севън Майл Бридж на път за болницата. Беше чул за Стив и питаше дали може да й помогне с нещо. Частен самолет да го откара в Маями или да докара специалисти в Кийс… каквото и да е. Каза също, че искал „Соломон и Лорд“ да продължат със защитата му. Той й вярвал, надявал се, че и тя му вярва.

След като се поколеба, Грифин беше добавил:

— Отношенията между мен и майка ти са много специални, Принцесо. Ние сме скъпи близки приятели. Толкова близки, колкото могат да бъдат хората, без да са любовници. Не сме направили нищо, от което да се срамуваме. Това е истината.

Вярваше ли му? Връзката на чичо Гриф с истината беше по-скоро като с далечна братовчедка, отколкото с родна сестра. Въпреки това се извини за отправените обвинения и той изшътка, като каза, че разбирал, знаел под какъв стрес се намирала.