Текила и синьо дайкири
Шрифт:
— Как, Фоулс? Какво направи?
Хайде, Фоулс, разкажи ми за теб, Делия и Океания.
Но англичанинът само поклати глава и каза:
— Знаеш ли къде се намираме сега?
Не сме в Канзас, помисли си Стив.
— Насред Океания, ако някога бъде построена — отвърна Фоулс. — Сграда номер две, казиното, щеше да е точно тук с кабели, които се спускат под ъгъл на триста метра дълбочина. — Фоулс махна в далечината. — Кабелите щяха да са вързани към колони, забити в океанското дъно. Знаеш ли
Стив си спомни диорамата в къщата на Грифин. Хотелът и казиното приличаха на три летящи чинии, закотвени на дъното на морето. Чинията, която се намираше най-близо до рифовете, имаше подводни стаи с люкове. На диорамата рибите бяха от плексиглас. Тук бяха живи същества.
— Според проучванията на Грифин теченията ще отнесат отлаганията далеч от рифа.
— Това е в най-добрия случай. Без бурите и разлетия нефт. А Делия разполагаше с противоположни данни.
Пак Делия. Добре, разбрах. Не можеш ли да поведеш, не може и да откраднеш начален удар.
— Делия излъга, нали? — каза Стив. — Не си бил с нея онзи ден да ядеш стриди и да пиеш сангрия, нали?
За миг не се чуваше нищо друго, освен плясъка на вълните в торпедото. Фоулс каза:
— Не исках никой да бъде убит. Реших, че ако някой друг плати на Стъбс повече, отколкото му дава Грифин, той ще спре Океания, но не стана точно така.
— А как стана?
Тогава, и двамата чуха моторницата в далечината. Стив прислони очи от яркото слънце. Едва можа да различи силуета.
— Е, как стана? — повтори той. — Кой плати на Стъбс да се обърне?
Фоулс примижа, опитвайки се да различи лодката.
— Към нас се движи, нали? — Явно се мъчеше да остане спокоен.
— Чакаш ли някого?
Фоулс погледна назад към „Фоли Фарфарата“, която беше закотвена на около миля. Явно преценяваше разстоянието и времето, за което щеше да стигне до корабчето.
— Какво става, Фоулс?
Торпедото се повдигаше и спускаше от лекото вълнение. При всяко спускане наближаващата лодка изчезваше. С всяко издигане се приближаваше по-близо.
— Кажи ми, Фоулс.
— Малко съм късоглед. — Фоулс посочи към лодката. — Какво виждаш?
— Движи се с огромна скорост и се е изправила. Дълга и тънка. Направо за състезания.
Точно като лодката на сателитните снимки, която следеше „Форс мажор“.
— Трябва ли да се връщаме на корабчето, Фоулс?
— Няма значение. Не можем да избягаме. — Гласът му изчезваше.
Ревът се засили. Стив си спомни как „Форс мажор“ наближаваше плажа на Сънсет Кий. Звукът от наближаваща лавина. По-скоро вой, като от реактивен двигател.
— Господи, Фоулс! Какво става, по дяволите?
— Затвори си устата и ме слушай. Нямаме много време. Стана горе-долу
Точно както каза Грифин, когато най-сетне си призна истината.
— И двамата се наливаха цял ден и се вдигна адска разправия. Мистър Джи настояваше да разбере кой е другият играч, но онази мижитурка не искаше да каже. Крещяха си здраво. Мистър Джи явно беше извадил харпуна, защото Стъбс се изсмя и попита дали не е забравил нещо. Тогава мистър Джи се разсмя. Харпунът нямаше стрела. И двамата се поукротиха и Стъбс каза, че щял да откаже на другия и ще вземе парите на мистър Джи плюс сто хилядарки всяка година. Това явно реши проблема. Мистър Джи се качи обратно на мостика и насочи яхтата към Сънсет Кий.
Отново точно както Грифин им го беше разказал, помисли си Стив, като погледна към „Фарфарата“. Моторницата се беше изравнила с корабчето за гмуркане. Може би човекът, който я караше, още не ги беше видял как подскачат по вълните.
— Значи когато Грифин си тръгна, Стъбс е бил в добро здраве и още е дишал?
— Но стана бял като призрак, когато ме видя да влизам през капака отдолу. Питам го дали не е забравил, че току-що е взел четирийсет хиляди долара като предплата от някой друг.
— Парите, които полицията откри в хотелската му стая.
— Точно така. Тъпото животно ми каза, че щял да ми ги върне. Мислеше си, че подкуп се връща като панталони. — Фоулс се извърна, видя как моторницата се отдалечи от „Фоулс Фарфарата“ и се насочи право към тях. — Казах му, че съм дошъл, за да се убедя, че няма да се отметне и че иначе ще го изхвърля през борда.
— Кой ти нареди? За кого работеше?
— Няма значение кой. Такива бяха заповедите ми, но аз блъфирах. Никога нямаше да го убия.
Моторницата беше на петстотин метра разстояние и пореше право към тях.
— Малката гадина полудя — продължи Фоулс. — Грабна харпуна и натъпка стрелата вътре, но явно не я беше сложил както трябва. Започна да го размахва и аз го сграбчих. Сборичкахме се и проклетията гръмна. Стрелата се заби право в гърдите му. Панирах се. Веднага побягнах и се хвърлих през борда. Стоях и чаках, докато моторницата не ме прибра.
— Щом не си имал намерение да убиваш Стъбс, можеш да кажеш, че е било при самоотбрана.