Текила и синьо дайкири
Шрифт:
— Влюбена съм в Гриф.
— Поздравления.
— Но не бях, докато беше жив баща ти.
— Така ми каза. Онази нощ за пръв път си оправила Гриф. Какво друго е толкова важно, че не може да чака?
— Вчера ходих до Маями и се отбих в банката. До сейфа си. Взех предсмъртното писмо на баща ти.
Виктория спря рязко до камара изпочупени кошове за омари.
— Сега! След всичките тези години трябва да го направиш сега? Защо?
— Не мога да понасям да ме мразиш.
— Моля те, майко. Не мога да се разправям с това сега.
Един
— Знам под какво напрежение си, Принцесо, и Господ ми е свидетел, че искам да спечелиш, но…
— Нищо не знаеш! Не искам да виждам писмото.
— Нямаш избор.
— Вече не съм на дванайсет, майко. Сама взимам решенията си.
Кралицата бръкна в тъмнооранжевата си кожена чанта. Виктория тръгна да си върви веднага щом видя какво излезе от нея. Старовремски хартиен плик с връвчици за връзване.
Кралицата забърза след нея на проклетите си змийски сандали.
— Обожавах баща ти. Никога не съм му изневерявала. С Гриф бяхме само приятели. Партньори за бридж. Харесвахме едни и същи неща. Синатра. Френски филми. Постмодерно изкуство.
— Майко, не ме интересува, разбра ли?
— Никога не съм спала с него.
— Добре, сега го хвърли.
— Баща ти ми изневери.
Виктория се извъртя. Под яркото слънце, в раирания костюм, лицето й пламна, помисли, че може да припадне.
— Лъжкиня!
— Знаех, че така ще кажеш. Затова донесох писмото на Нелсън.
Айрини се опита да й даде плика, но Виктория се дърпаше, все едно е целият в пламъци.
— Сигурно е подправено. Никога не бих ти го простила.
— Не нося фалшиви перли, не използвах хартиени чинии и не подправям предсмъртни писма. Време е да разбереш истината. Баща ти имаше връзка с Филис.
— Филис Грифин?
— Да, с Филис Грифин. Срещаха се тайно през последните няколко месеца.
— Знаех си, че лъжеш.
Жената на чичо Гриф, майката на Джуниър! Самата мисъл беше абсурдна.
— Когато разбрах, казах на баща ти, че искам развод. Молеше ме да му простя, но аз не можех. Удари го на психология. Каза, че не обичал Филис. Било заради напрежението в работата, съдебните разследвания, даже и омразата към Гриф, задето им докарал съдебни проблеми. Предложи да идем на брачна консултация само и само да спасим брака си. Казах му да върви по дяволите. Заплаших, че ще се разведа и ще те взема. Гордостта ми беше наранена и нямаше да му дам друг шанс.
Виктория усети лек бриз. Лодките изскърцаха, закотвени на дока, въздухът беше натежал от развалена риба.
— Дай ми го.
— Така че съм виновна, скъпа. Виновна съм, че бях груба и не исках да простя. Виновна, че бях толкова егоцентрична и не можах да видя колко болен беше баща ти. Самоуби се в нощта след разрива ни.
Писмото беше написано на ръка на бланка на „Грифин-Лорд Кънстръкшън“.
Скъпа моя Айрини,
Не
Моля и двете ви да ми простите.
Нелсън
Над главата й изкряка чайка. Виктория чу звука на дизелов двигател, водата до кърмата на рибарската лодка завря.
— Съжалявам, че не ти казах по-рано — каза Айрини. — Исках да помниш баща си по друг начин. И вероятно донякъде съм се чувствала унизена.
— Защо? — Изведнъж всичко се беше променило. Майка й беше жертвата в брака, а не злодеят. — Татко ти е изневерил, той е решил да се измъкне като страхливец.
— Чувствал е, че има нужда от някой друг. Не е нещо, с което мога да се гордея. През всичките тези години се питах дали ако се бях държала по друг начин, той щеше да е още жив?
— Не можеш да се виниш.
— И аз така си казвах. Но аз бях единствената, която можеше да го спаси. А не го направих. — Тя си взе писмото обратно, скъса го, хвърли парченцата от дока и те запърхаха от бриза като криле на жерави.
Виктория имаше нужда да си прочисти съзнанието. На ъгъла на Саутхард и Дювал слезе от тротоара и налетя на розово такси. Шофьорът наби спирачки, наду клаксона и я напсува на креолски.
Опитваше се да проумее чувствата си. Майка й, която можеше да бъде толкова празноглава и повърхностна, сега беше отишла в другата крайност. Поемаше моралната вина за смъртта на съпруга си. Но какво искаше от себе си? Какво свръхчовешко разбиране и съчувствие си мислеше, че трябва да притежава?
„О, Нелсън, скъпи, не се депресирай! Прощавам ти, че си изчукал най-добрата ми приятелка.“
Не, предателството и срамното увлечение бяха на баща й.
_А писмото, за което толкова копнеех?_
Сега, когато го беше видяла, сега, когато го беше държала в ръцете си, последното нещо, до което се бяха докоснали ръцете му преди да полети като лебед от покрива на небостъргача… писмото нямаше никакво значение.
_Съжаляваш, че не си ме видял как пораствам? Проклет да си! Можеше да си тук!_
Сега, когато знаеше какво се беше случило, истината не й помогна да се почувства свободна. Знанието не й донесе покой, вместо една болка — друга. Какво каза Стив, че му бил казал неговият баща? Че трябвало да внимава, когато обръща камъните. Отдолу може да има змии, а не цветя.
В този момент повече от всякога й се искаше Стив да е тук. Когато мина покрай дървото на моравата пред съда — последното място, на което го беше видяла, — извади мобилния си и набра номера му. Не го вдигна, но тя изслуша цялото съобщение на гласовата поща, само за да чуе гласа му.