Тръпката
Шрифт:
— Не, никой не ме е проследил, всичко е окей. Аз съм на другата страна на земното кълбо — чу я той да мърмори на английски точно преди да я сграбчи за ръката.
Погледът и беше почти толкова ужасен, колкото си го беше представял горе в хотелския салон и точно както във фантазиите му гневът се изпари от него на мига. Минаха само няколко секунди, докато тя си възвърна самообладанието и ядосано се отърси от хватката му — но все пак беше схванал.
Която и да беше Анна Аргос, колкото и cool и savvy да го раздаваше,
— Пусни ме, нещастник гнусен!
— Сори — смотолеви той и направи няколко несигурни крачки назад, вдигнал ръце пред себе си. — Май ми дойде малко в повече… Peace!
Тя му хвърли яден поглед и отново му обърна гръб.
— You know, сестра ми ходеше с един такъв… насилник на жени.
Тя завъртя глава и го изгледа изпитателно. Когато няколко секунди по-късно отвори уста, гласът и не беше чак толкова недружелюбен.
— И?
— Убих копелето — ухили се той и се заклатушка обратно към лагера.
Бяха свалили радиоапаратите и бронираните жилетки, заключили оръжията в специалните им кутии и се бяха преоблекли в цивилни дрехи. Андерберг беше заел една конферентна зала за задължителния дебрифинг и сега всички чакаха нетърпеливо той да започне.
Щеше да им отнеме поне час да прегледат цялата случка и още един, преди да могат да се приберат у дома при семействата си.
Но макар че беше не по-малко уморена от останалите, тя не бързаше да се прибира.
— Чакаме Рунеберг — каза Андерберг, който явно забелязваше нетърпението на групата.
— А, ето го и него.
Рунеберг влезе в стаята.
— Ще има малко промени — каза той лаконично. — Нормен, ти ще караш дебрифинга си сама, след като другите приключат. През това време можеш да напишеш доклада си за случилото се.
Тя потръпна и отвори уста, за да възрази. Това не беше обичайната практика и нямаше никакво желание да я изхвърлят току пред екипа и.
Но преди да успее да каже нещо, Рунеберг я отряза.
— Тръгвай, Нормен, колкото по-бързо свършим, толкова по-бързо ще се приберем…
Секунди по-късно вратата на конферентната зала се затвори зад нея.
Най-накрая!
Лежеше сред възглавниците в наргиле павилиона и поемаше дълбоки отпускащи дръпки. Наргилето пред него бълбукаше приятно, докато хладният влажен дим се разпростираше в гърлото му и се плъзгаше надолу по трахеята към закопнелите му дробове.
Sweet!
Някой от французите — не си спомняше кой — беше забъркал сместа. Малко трева на дъното и после умерено количество тютюн отгоре, преди фолиото с въглена. Който и да беше пичът, очевидно си знаеше работата. Изживяването беше почти перфектно балансирано.
Compliments to the chef.
Сега
Не можа да не погледне надолу към туристическата си тениска и внезапно го напуши смях.
Деба, колко нелепа беше и колко ли нелепо изглеждаше самият той, който я носеше и който на всичкото отгоре си беше купил шибана покривка и си я беше увил около главата.
Той кудкудякаше от смях и веселието му изглежда се разпространяваше сред останалите в павилиона.
— Hey Thom"ass. Какво е толкова забавно?
— Нищо конкретно, пич, нищо конкретно — каза сподавено той, без да може да спре да се смее. — Просто тая проклета страна. Толкова fucking фейк е, схващаш ли?
Той направи още една дълбока бълбукаща дръпка, задържа дима няколко секунди, след което се отпусна обратно между възглавниците.
— Разбира се, схващаме, Томи — отговори един от французите. — Всичко е фейк, не е наистина, d’accord?
Той каза нещо на френски и всички се засмяха.
— Именно… — промълви HP към тавана, докато Щази агент 007 Блунд най-накрая се появи, отпусна мускулите около клепачите му и бавно пусна щорите.
— Нищо не е наистина. Всичко е просто…
— Една Игра?
Той отвори очи. Шепотът дойде отдясно, някъде в близост до входа, но на слабата светлина той успя да различи единствено тъмни силуети.
— К’во? К-кой каза нещо за…
Никакъв отговор, просто още смях. Беше му се причуло, може би бе оставил момчешкия хор на абстиненцията пак да нададе глас?
Той премигна няколко пъти и се опита да проясни погледа си, но пелените в мозъка му бяха тежки. Може би сместа в наргилето все пак беше малко по-силна…
— Някога правил ли си нещо наистина истинско, Thom"ass?
Този път говореше французинът до него.
— Какво имаш предвид? — каза той неясно и прочисти гърло.
— Нещо, което да те накара целия, тяло и душа, да се почувстваш съвършено присъстващ в настоящето. Сякаш целият свят е спрял, за да гледа само теб?
Още смях, включително и от него самия, макар и да не знаеше защо всъщност се смее.
Постепенно започна да подозира, че французите се хилеха на него — че се бъзикаха с него, но изпушеният му мозък не можеше съвсем да зацепи по какъв начин.
— Не можеш и да си представиш, пич — промърмори той и установи, че внезапно е заговорил на шведски.
Повтори изречението на английски. Тия пичове трябваше да знаят с кого делят наргилето… Шибана, fucking легенда, това беше той!
Тънките бели щори на входа на павилиона се люлееха напред и назад на хладния пустинен бриз.
Напред…
… ииии…
… назад.
— И какво си направил, Том, разказвай?
Този път беше едно от момичетата, може би онази хубавата, с която беше танцувал?