Тръпката
Шрифт:
Той поклати бавно глава и му трябваше известно време, докато се досети, че никой от тях не виждаше движенията му в сумрака.
— Мне — никога не говоря за това. Придържам се към правило номер…
— Едно!
Този път не си беше въобразил, беше сигурен. Чу същия тих шепот някъде отдясно и се изправи несигурно. Светът се клатеше и на него му бе трудно да фокусира.
— Какво ти е, Томи, стари приятелю, не ти ли е добре?
Този глас му беше познат — беше Венсан. Но какво правеше той тук?
Французинът се стовари между възглавниците и го прегърна.
— Ето, приятел, дръпни си и ще се почувстваш много по-добре.
Той подаде чибука на наргилето на HP, който след известно колебание го взе.
Бълбукащият звук го успокои и той изпусна бавно дима през носа.
Чу Венсан да казва нещо, последвано от още смях, но когато ръцете на мъжа внимателно го положиха между възглавниците, HP вече спеше дълбоко.
Сянката се приближи бързо и тя почти веднага разбра кой беше.
Заопипва с ръце покрай колана, но в съня нямаше оръжие и тя усети как паниката се надига. После мъжът се подаде иззад облака прах.
Ръката му беше протегната напред и лъскавият револвер сочеше право към нея.
Сега оръжието беше още по-голямо, отколкото си го спомняше — цевта беше като непрогледен дълбок кладенец.
Тя стисна очи, стегна тялото си и зачака гърмежа.
Но не се случи нищо.
Защо той не стреля?
Щом отвори очи, всичко се беше променило.
Сякаш облакът прах, мъжът и неговият револвер никога не ги бе имало.
Сън в съня…
Вместо това тя стоеше насред някаква пустиня.
Накъдето и да погледнеше, пред нея се разпростираха идентични пясъчни дюни чак до хоризонта.
В далечината бавно кръжаха няколко черни птици. Кръг след кръг над същата точка в пустинята.
Когато се събуди, чаршафът лепнеше по тялото и, а образът на черните птици бе все още запечатан върху ретината и.
— Гарвани, които носят нещастие — смотолеви тя на себе си, без да знае защо всъщност.
Павилионът беше празен, той лежеше сам сред възглавниците, а наргилето беше изгаснало.
Навън целият лагер се къпеше в бяла светлина.
Големите прожектори бяха включени и той виждаше как хора тичат напред-назад по площада. Музиката беше затихнала, чуваше викове на различни езици, но мислите му се движеха тегаво и не можеше да разбере какво казват.
После чу приближаващ шум от двигател — глухи пулсиращи тонове. Звучеше като хеликоптер или може би няколко? Главата му беше буца бетон, езикът лепнеше за небцето и щом се опита да се надигне, забеляза, че тялото не го слуша съвсем.
Шумът се засилваше все повече и внезапен въздушен порив разлюля диво пердетата около него. Той ги бутна настрани и направи няколко несигурни крачки към изхода.
В същия миг учуден осъзна, че туристическите му дрехи ги нямаше и вместо
За няколко секунди започна да подозира, че всичко, което се беше случило в лагера, е било просто фантазия.
Че танците, птиците, които носят нещастие, шепнещият глас и всичко останало са били просто детайли от напушен сън, от който току-що се бе събудил.
Едва когато, залитайки, излезе на светло и хората започнаха да го сочат, той откри, че ризата му беше напоена с кръв.
6. Double dealing
Форум Крепителите на обществото
Публикувано на: 11 ноември, 09:13
От: MayBey
Всички добри полицаи рано или късно попадат във ВР 24 …
публикацията има 32 коментара
24
Вътрешни разследвания. — Б.пр.
„Разпит на полицейски инспектор Ребека Нормен във връзка с подозрения за служебно нарушение или грубо служебно нарушение при инцидент в провинция Дарфур, западен Судан, осемнадесети ноември.
Разпитът е информативен и присъстват разпитващите инспектори Валтерш и Вестергрен от Държавния отдел за полицейски дела, както и собственият свидетел на Нормен, комисар Лудвиг Рунеберг.“
Валтерш беше закръглен мъж на петдесетина години с вид на чичко и с мижащ поглед. Той се отмести назад и нагласи микрофона, който се намираше между тях.
Значи служебно нарушение — бе принудена да извади наказателния кодекс, когато получи призовката, сякаш за да провери да не би всичко да беше някаква абсурдна шега.
Но не, с първи параграф от двадесета глава на кодекса шега не биваше.
Ако при упражняване на дадена му власт, някой, умишлено или по невнимание, чрез действие или бездействие пренебрегне възложената му задача, той следва да бъде осъден на глоба или до две години затвор за служебно нарушение.
И малко по-долу на същата страница:
Ако престъпление от типа, описан в първия параграф, е извършено умишлено и се счита за грубо, извършителят следва да бъде осъден на най-малко шест месеца и най-много шест години затвор за грубо служебно нарушение. При оценката на грубостта на престъплението се взема под особено внимание дали извършителят сериозно е злоупотребил с позицията си, или дали действията му са довели до сериозни вреди или значителни неправомерни облаги за конкретно физическо лице или за обществеността.