Тръпката
Шрифт:
Вестергрен се намеси.
— Но така се случи, че имаме късмета шефът ти да присъства като свидетел, така че можем да съобщим и на двама ви, че ти, Нормен, от този момент си считана за основателно заподозряна за служебно нарушение или грубо служебно нарушение.
Той се ухили и кимна към Рунеберг.
— Комисар Рунеберг ще ти съобщи какво предстои, но когато става дума за подозрение за неправомерно изпълнение на служебните задължения, няма голям избор. Новите правила са кристално ясни. Може би ти искаш да продължиш, Луде?
Рунеберг беше пребледнял. Той отвори уста, като че ли за да възрази, но я
— От този момент си освободена от служба, Ребека. Оставаш на пълна заплата, но докато трае разследването, трябва, за съжаление, да те помоля да предадеш ключовете и електронната си карта.
Те се разходиха заедно обратно до участъка. Въздухът беше сух и студен и от време на време надолу прехвърчаха по няколко жалки снежинки, само за да се разбият в черния асфалт. Никой от двамата не говореше много.
Рунеберг изсумтя няколко къси изречения за процедурите при вътрешните случаи и после малко празни приказки как всичко сигурно щяло да се нареди. Ребека едва събра сили да отговори.
Щом стигнаха до отдела, тя трябваше да остави картата си за достъп и ключа за шкафчето със служебното си оръжие.
Можеше да задържи значката си.
С други думи, все още беше полицай — поне засега.
Все беше нещо.
Рунеберг изглеждаше, сякаш му тежеше още нещо, но тя нямаше желание да слуша. На излизане засече Каролина Мудни, но другата жена просто я поздрави кратко, като внимателно избягваше да срещне погледа и.
В момента, в който вратата на полицейския участък се затвори зад нея, отново я обзе онова странно усещане като насън. Сякаш нищо от това, което се случваше, всъщност…
… не беше наистина.
И преди беше лежал в ареста, вярно, у дома, в Швеция, но процедурите навярно са горе-долу същите. Като начало трябваше вече да са го разпитали няколко пъти.
Да са му обяснили в какви престъпления го подозират и евентуално също така да са му осигурили някакъв вид юридически представител. Не се пропиляваха ценни часове в това да оставят заподозрения да зъзне в килията, достатъчно беше човек да погледа малко „От местопрестъплението“, за да схване the basics. И като стана дума за разследване на местопрестъпления…
Не го бяха боли за кръв, не му бяха взели отпечатъците, дори не му бяха направили снимка, поне не и доколкото си спомняше. Тревата му беше докарала кървене от носа, докато къртеше. И преди беше имал напушен нос 25 , винаги изглеждаше много по-зле, отколкото бе всъщност, и сигурно беше изкарал акъла на хората в лагера. Ако ченгетата не му бяха взели кръв, докато беше в несвяст, то ризата му със сигурност съдържаше всички проби, които им бяха нужни.
Но точно както цялата тази проклета страна целият сценарий изглеждаше фейк, почти като нагласен.
25
Състоянието, което описва HP, е необичайно — между канабиса и кръвотечението няма пряка връзка и на пръв поглед думите му звучат странно. Възможно е обаче сухият въздух в комбинация с дразненето от издишване на дим през носа и разширяването на кръвоносните съдове, причинено от канабиса, да доведе до кървене, особено при хора с тънка носна лигавица.
Друго възможно обяснение е наличието на големи количества пестициди в канабиса (тъй
Едва завърши мисълта си и получи сърцебиене и се принуди да поеме няколко дълбоки глътки въздух.
Фактите бяха, че както и да го сучеше, колкото и да въртеше всички подробности от изминалите денонощия, просто не можеше да се отърси от мисълта, че всичко беше някакъв вид…
Игра…
7. Boardgames
Форум Крепителите на обществото
Публикувана на: 12 ноември, 23:18
От: MayBey
Има само три типа граждани — полицаи, арестувани и още незаловени.
публикацията има 36 коментара
Вратата се тресна и те влязоха в килията. Четирима потни пазачи и един грамаден офицер с белези от шарка по лицето и мръсна риза.
HP не успя дори да се надигне, преди да му се нахвърлят.
— Name, you tell me name now! — изкрещя белязаният, доближавайки лицето си само на педя от това на HP.
Преди да смогне да отговори, те извиха ръцете му зад гърба, вързаха краката му с някакъв каиш, след което го понесоха като пакет. Всичко стана толкова бързо, че той не можа дори да се изплаши.
Стаята, в която го замъкнаха, беше малко по-голяма от килията му. В средата стоеше тясна носилка и той видя висящи ремъци от двете и страни. Носилката беше наклонена, но вместо да го сложат с глава откъм високия край, те го завързаха наобратно. Беше доста неприятно да лежи с главата надолу, а когато затегнаха ръцете и краката му, стана още по-лошо.
Усещаше как сърцето му бие силно в гърдите.
— You tell me name! — изсъска Скарфейс, а лицето му бе толкова близо, че той усещаше киселия аромат на тютюн в дъха на мъжа.
— Т-томас Андерсен — отговори HP, но не успя да прозвучи толкова cool, колкото бе възнамерявал. На влизане бе мярнал камерата в единия ъгъл на стаята и сега беше почти сигурен:
Играта го беше открила!
Имаше всички основания да бъде изплашен, при това за живота си.
И все пак, колкото и странно да беше, пулсът му не препускаше само от страх.
Скарфейс кимна на един от орките пазачи, той надяна черна качулка над лицето на HP и всичко почерня. Чуваше траповете да говорят помежду си, отново без да разбира и дума. Но му се стори, че едно нещо схвана.
Ако наистина искаха да се отърват от него, нямаше причина да протакат нещата. Но вместо да го заровят в пустинята, те отделяха време и усилия за цялата тази шарада. Това трябваше да означава нещо.
Внезапно той долови шума от течност, която капеше по каменния под.
Какво, по дяволите, правеха те всъщност?
В следващия миг някой притисна мокър парцал към лицето му.
Първите две секунди не бяха толкова опасни — все още можеше да диша, макар че усещаше как качулката се затяга по-здраво, когато вдишваше. Миришеше на мокър хавлиен плат, което бе по-скоро успокояващо, отколкото плашещо. Но после дочу мокър, бълбукащ звук и изведнъж през плата започна да се процежда вода право в носа и устата му.