Тръпката
Шрифт:
А после какво? След всичко това той беше съвсем сигурен, че Водачът нямаше да го остави да си тръгне…
— The money yes? — изхълца той.
Скарфейс го изгледа странно и вдигна ръце.
— No money, nono!
По някаква причина мъжът изглеждаше почти обиден.
— Следващ въпрос — повтори той и се вторачи ядосано в HP, докато вадеше бележник от джоба на изцапаната си риза.
— Did… you… — прочете полицаят и HP кимна.
Време беше да сложи край на всичко това.
— Did you… kill her…?
Сега вече нищо не разбираше.
— Говори
— Всъщност не — отвърна Ребека лаконично.
Тя прокара гребен през мократа си коса и после я събра в стегната конска опашка при врата.
— Вече знаеш основното, какво друго има да се каже? Отстранена съм, докато приключи разследването, а дотогава ми остава само да си играя на познай кой ме натопи.
Тя и Нина Бранд се бяха срещнали още в полицейската академия и после бяха работили в един и същи патрул две години. В действителност бяха доста различни не само на външен вид. Твърде различни, че да могат да станат близки приятелки. И все пак се разбираха много добре, поне на повърхностно ниво.
Нина Бранд за разлика от нея беше руса, ниска и със заоблени форми. От типа, след който по коридорите се обръщат и момчета, и момичета и тя знаеше как да се възползва от това максимално.
Нина обичаше вниманието и се чувстваше най-добре сред други хора — колкото повече, толкова по-добре, което сигурно беше и причината да работи в екипа, който следеше заведенията.
Самата Ребека никога не би си помислила да кандидатства там.
Кръчмарска обстановка и внимание бяха две неща, за които определено не копнееше.
Но предимството беше, че Нина познаваше всички собственици на ресторанти и фитнесзали в града, и за нея беше лесна задача да намери алтернативно място за тренировки на Ребека сега, след като беше отстранена от участъка.
И то какво място…
За този фитнес само беше чувала да се говори. Което може би не беше толкова странно — в залата не идваха обикновени простосмъртни. Очевидно тук се събираха звездите — истинските, не онези с петнайсетминутна слава…
Според слуховете дори кралските деца тренираха тук и сигурно беше така. Мястото беше суперлуксозно — повече като спа, отколкото като съоръжение за тренировки. Рецепционистката им даде кърпи и хавлии, преди да ги придружи до миришещата на сандалово дърво съблекалня и да им покаже шкафчетата им.
Ребека винаги си бе мислела, че фитнесът в участъка е един от най-добрите, които беше виждала. Но това тук… Общо помещенията сигурно бяха близо хиляда квадрата — всички страхотно проектирани и в отлично състояние. Голи тухлени стени, стоманени греди със спот лампи и прозорци с високи сводове. Естествено, по подовете от благородна дървесина нямаше и петънце.
Можеше само да предполага колко струваше членството.
Във всеки случай значително повече, отколкото можеше да си позволи един полицай…
Но Нина беше уредила да влизат гратис, така че Ребека не можеше да се оплаче.
— Ти ли я уби? — повтори Скарфейс.
HP
Мислите в главата му отново се завъртяха като в барабан на пералня.
— Г-жа Аргос, ти ли уби г-жа Аргос — засрича раздразнено Скарфейс от бележника и отново впери поглед в HP.
— Кк-во, ъъ… не, за бога! — успя да каже той, докато барабанът в главата му превключваше на по-висока скорост. — Аз дори не знаех, че тя… чуйте ме!
Скарфейс даде сигнал с глава на един от орките и изведнъж отново надянаха качулката на главата му и го притиснаха обратно към носилката.
— Неее! — изрева той и се опита панически да се освободи. — Нее, мамка му, невинен съм…
Кърпата заглуши виковете му, а водата след това го накара да млъкне.
Миризмата на хлор в стаята се смеси с тази на топъл амоняк.
— Странна работа, дето Рунеберг е имал някаква стара кавга с вътрешния следовател — Вестерберг, така ли се казваше?
Нина застана до нея пред огледалото и заоправя косата си. Въпреки че огледалото беше гигантско, а другата жена беше с една глава по-ниска от Ребека, тя сякаш моментално превзе цялото пространство.
— Вестергрен — допълни Ребека и несъзнателно направи крачка встрани. — Работили са заедно в патрул Б в Нормалм 27 преди сума ти години. Явно още тогава са си имали зъб, а после Луде е отхвърлил кандидатурата на Вестергрен в Сепо.
Нина завъртя очи, докато нагласяше две руси къдрици, от които изглежда не беше съвсем доволна. Въпреки тренировката и сауната тя изглеждаше достатъчно свежа, че да може да излезе направо навън в града, без да се прибира.
27
Въпросният патрул Б е известен с твърди действия и мачо отношение. — Б.пр.
— Звучи прекалено просто, не мислиш ли? — измърмори тя и очерта устните си с молив. — Искам да кажа според теб господата направо са щели да се сбият. Хората не правят така заради отхвърлена молба и стари разправии от времето, когато са патрулирали. Това трябва да е било десет години назад във времето — поне!
Ребека сви рамене, вдиша спортните си обувки от облицования с варовик под и започна да оправя чантата си.
— Луде не навлезе в големи подробности, а определено не вървеше да го питам точно в този момент.
Бранд изостави огледалото и се обърна към Ребека.
— Слушай, между другото, преди да тръгнеш, има нещо, което трябва да ти кажа…
Когато му свалиха качулката за трети път, беше напълно готов.
Изкашля се два пъти, изповръща още една доза водниста слуз по себе си и се опита трескаво да си поеме дъх.
— Чакай! — отсече той, когато Скарфейс отново кимна на пазачите. — Чакай малко, по дяволите!
Онзи даде знак и орките му помогнаха да се изправи.