Тръпката
Шрифт:
Подхранване, а не отслабване… 63
Добави!
На бой срещу данъчните мъки… 64
Enter!
После обратно към обора за подкрепления. Сам беше създал нови попълнения специално за този случай.
Knotty, Lise18 и DPtr0t.
Гласовете се сливаха в главата му и преминаваха в еднороден бръмчащ звуков фон. Потта течеше, гъделичкаше веждите му, но вместо да спре да пише, той се наведе напред и отърка чело в ръкава си.
63
Крайнодесните
64
Препратка към Интернационала; в шведския поетичен превод на песента стихът Бой последен е този, звучи буквално На бой срещу мъките. С добавянето на данъчните към мъки тук Интернационалът иронично е използван в подкрепа на десните, а не на левите. — Б.пр.
Ето, готово!
Нови прозорци — нови гласове. Мамка му, ама че фън беше това! Той беше господарят на Астротърфа. The Buzziest bee in the hive. Дресьорът на тролове с главно Д. Шибаният fucking Пеле Гюнт 65 , това беше той…
— МАНГЕ!
HP надигна неохотно поглед от мониторите. В стаята беше настанала тишина и Филип Аргос стоеше на вратата.
— В офиса ми след десет минути — каза той лаконично и посочи към HP.
— Всъщност нещата далеч не са толкова черно-бели, колкото ти се струват — измърмори Рунеберг. — С Тереса се познавахме още от Полицейската академия, още тогава флиртувахме малко, може да се каже. Но това така и не прерасна в нещо повече.
65
Пеле е галено от Петер или, както в случая, от Пер. Става дума за Пер Гюнт, герой от норвежкия фолклор (откъдето Хенрик Ибсен заимства мотиви за известната едноименна пиеса). Пер е ловец и разказвач и приключенията му включват срещи и битки с тролове. — Б.пр.
Погледна я, сякаш очакваше някаква реакция, но след като не получи отговор, продължи.
— Следващия семестър тя беше заедно с Пеле и тримата се виждахме понякога. Но не е като да сме били най-добри приятели или нещо такова…
Още един поглед, на който тя не отвърна.
— Във всеки случай — продължи той — след Академията с Пеле ни разпределиха в един и същи патрул. Продължих да се натъквам на Тереса от време на време и флиртът ни така и не изчезна напълно, макар че с времето и двамата създадохме собствени семейства. Преди няколко години се оказахме заедно по време на мисия на ООН и… ами да?
Той сви рамене.
— Когато си далеч от дома и преживееш куп ужаси заедно с някого, е лесно да си станете близки. Може би твърде близки…
Той се размърда неспокойно в стола, сякаш седалката жулеше едрото му тяло.
— Когато се прибрахме, Тереса искаше да продължим, да напуснем половинките си и да заживеем заедно, но аз не исках. Децата ми бяха още малки, а и честно казано…
Той въздъхна.
— Тереса си имаше проблеми още от началото и ООН мисията определено не подобри нещата. Аз се бях…
— … изморил — допълни тя с учудващо сдържан глас.
Офисът на Филип беше на деветнайсетия етаж.
Макар че
С Франк се долепиха до двете срещуположни стени, като всеки упорито избягваше да срещне погледа на другия.
Това наистина беше грешка от библейски пропорции. Какво всъщност си беше мислил?
Че ще се дегизира, ще потърси работа под фалшиво име и саморъчно ще опита да разгадае някакво шибано мистериозно убийство? Честно, за кого, по дяволите, се мислеше — fucking Nancy Drew 66 ?
66
Героиня от поредица детективски романи на писателя Едуард Стрейтмайер. По тях има и филм от 2007 г. — Б.пр.
Нямаше ли си вече достатъчно проблеми и без да си навлича допълнителни?
Нито пък беше действал разумно, като се опита да не изпъква…
О, не, естествено, той тотално беше превъртял, и то в лош момент.
Добра работа, HP!
Вратите на асансьора се отвориха, те излязоха и Франк посочи стъклена врата с логото на фирмата, абсолютно същата като тази на техния етаж.
Обикновено тук също имаше човек на рецепцията, но сега вратата беше заключена и Франк беше принуден да почука.
— Електронните ни карти не работят тук горе — прошепна той на HP. — Само Филип, секретарката му Ева и близнаците детективи имат достъп.
— Близнаците к’во?
— Шшш, по дяволите, не толкова високо! Ще разбереш…
Вратата отвори късо подстриган червенокос мъж, също облечен в костюм, който стоеше гладко като ръкавица по едрото му тяло.
— Здрасти, Елрой. Филип каза да се качим.
Франк направи половин крачка напред, но се спря във въздуха, след като червенокосият не понечи да се отмести.
— Не ти, само той — измърмори той и кимна към HP.
Франк отвори уста, за да възрази, но се спря.
— Успех тогава… — смотолеви той с крайчеца на устата си, докато HP минаваше покрай него.
Рецепцията приличаше на тази на долния етаж. Малка, стилно обзаведена чакалия с няколко стола със стоманени тръби и кожена тапицерия, плюс обичайния избор от лайфстайл списания. После беше самото рецепционно бюро от матово стъкло, а зад него имаше две по-малки заседателни зали. Но с изключение на това този етаж изглеждаше по-различно. Вместо открития просторен пейзаж, ограден само със стъклени стени, тук имаше заключена стоманена врата с четец от едната страна.
Дискретният малък глобус на камерата наистина беше подобен на този на долния етаж, но тъй като таванът тук беше по-нисък, HP го виждаше толкова ясно, че даже му се стори, че забелязва как обективът вътре се мърда така, че да следи движенията им.
Той преглътна тежко няколко пъти, но все още усещаше устата си пресъхнала.
Вместо да извади карта, червенокосият просто притисна десния си палец към четеца. Лампичката на индикатора светна от червено в зелено и HP чу бръмченето на мотора на автоматичната ключалка. По някаква причина не можа да потисне потръпването, което премина през тялото му.
17. The hive
— Ами доносът тогава, какво е положението с него?
— Вече не разбирам какво точно имаш предвид, Бека?
— Полицейската докладна за служебно нарушение, знаеш ли кой стои зад нея?
Той отново се размърда.
— Знам, естествено…
— И тогава кой е, Сикстен Глад?
— Не, чисто формално всъщност съм аз…
Тя се изправи от стола.
— Колко низко, Луде, аз…
— Бека, успокой се, по дяволите!
Той вдигна ръце пред себе си.