Верига от улики
Шрифт:
— Едно от хубавите неща на средната възраст — прошепна тя в ухото му по начин, който предизвика у него студени тръпки, — е, че човек знае какво му харесва… какво го кара да се чувства добре… — Тя помилва гърдите му. — Какво го възбужда. И даже още по-добре — добави тя, — той не се страхува да си създаде радост. — Тя му помогна да се освободи от чашите и като прекрачи страничните облегалки на шезлонгите, се настани върху Дарт. Погледите им се срещнаха. — Знаеш ли това? — попита тя.
— Мина много време — каза й той като извинение.
— Аз съм много търпелива
Той обви силно ръцете си около нея и ги задържа, а тя мушна брадичката си в шията му, целуна го веднъж леко и измърка страстно.
— Няма нищо на този свят толкова удивително, колкото една добра прегръдка — каза тя. — Сексът свършва, преди да си разбрал, но прегръдката, ако е такава, каквато трябва да бъде, трае вечно.
— Такава ли е тази прегръдка? — попита той.
— Можеш да се обзаложиш, че е — отговори тя.
Тридесет минути по-късно, когато един отдалечен градски часовник удари полунощ, тя взе ръката на Дарт и го издърпа от шезлонга, за да го отведе покрай книжния японски параван към малката спалня, която побираше скрин от борово дърво, два дълги реда от закачени дрехи и матрак с пухени завивки на пода. Обърна се с лице към него и издърпа блузата си над главата. Сутиенът й прозираше, зърната й бяха твърди. Тя разкопча джинсите си и излезе от тях, а Дарт трябваше да си спомни за нощта в стаичката. Погледна го игриво:
— Направи ми една услуга, като поне си свалиш обувките.
Тя се плъзна под завивките с гръб към него. Дарт се съблече и зае място до нея, притискайки се плътно към гърба й. Ръцете му я обвиха, а дланите му обхванаха гърдите й. Докато я държеше така, тя издаваше тихи проточени звуци. Затвореният под завивките въздух носеше миризмата на нейната възбуда и пронизваше Дарт от край до край. Останаха така в продължение на няколко дълги минути, Дарт нежно милваше гърдите й, Аби с наведена глава целуваше раменете и ръцете му. Той беше с чувството, че са заедно от много години и че всеки от тях познава тайните и удоволствията на другия. Докато пръстите му я изследваха, тя се освободи от бельото си, измъкна един презерватив от шкафчето до леглото, спомена нещо на тема безопасен секс, обърна Дарт по гръб и му го сложи. След това го целуна и превъртя себе си и него, така че Дарт да легне върху нея.
— Бъди нежен в началото — помоли го тя, притискайки го силно към себе си по начин, който й носеше трепетно удоволствие. — И груб в края. — Тя му помогна да проникне в нея, като го държеше здраво, за да ограничи навлизането му. Заедно намериха общия ритъм. — По-дълбоко — посъветва го тя, обгръщайки го с ръце и придърпвайки го в себе си.
Той прокара езика си по твърдото й зърно и почувства как през нея премина вълна от енергия, когато тя извика и започна да го дърпа към себе си по-силно и по-бързо.
— Дай, дай ми го! — И извика силно, докато Дарт се издуваше в нея.
Тя свърши първа, Дарт я последва след секунда, като я вдигна от матрака и насочи главата й към стената, от която тя се отблъсна, за да го принуди да проникне даже още повече в нея, и тя отново извика, като очите й бяха широко отворени в наслада, докато спазми на удоволствие му съдействаха в постигането на облекчение, до момента, когато двамата рухнаха в потънала в пот прегръдка, задъхани и достигнали крайната точка на изтощението.
Тя леко целуна шията му, прокара пръстите си по гърба му и се засмя одобрително.
— Знаех, че ще е така — промърмори тя щастливо и това бяха единствените думи, за които можа да се досети. Държеше го здраво в ръцете си и не му разрешаваше да се отлепи от нея и това продължи, даже след като телата им, плъзгайки се едно в друго, започнаха да се разминават, потрепервайки в славата на момента.
— Ще останеш ли? — попита тя.
— Ъхъ — отговори той, целувайки я зад ухото, спускайки се надолу по шията й, достигайки гърдата й и я целуна и там.
— Може би прегръщането идва на второ място — промълви тя малко по-късно, когато Дарт заспиваше с усмивка.
Събуди ги бибикащ звук, който идваше от дрехите на Дарт.
Той се измъкна от леглото.
— Протестирам! — оплака се тя. — Имаме договор — напомни му.
Той отнесе пейджъра в другата стая, където беше светло, и прочете на дисплея телефонния номер на своя отдел. Обади се на Дженингс роуд и проведе разговор със сержант Хейт. Веднага след това затвори, влезе в стаята и събра нещата си.
— Трябва да заминавам — каза й той шепнешком, радостен от това, че тя, за разлика от Гини, разбираше тези неща.
— Ще се върнеш ли? — попита. — Моля те.
— Ще се опитам. Западен Хартфорд. Ще бъда там поне няколко часа.
— Защо трябва да се занимаваш с нещо си в Западен Хартфорд? — попита тя, като се разсъни малко повече. Западен Хартфорд не влизаше в тяхната юрисдикция. Тя веднага си отговори сама, потвърждавайки, че даже полузаспала е в състояние да мисли по-бързо от повечето детективи: — Пак самоубийство.
— Точно така. — Той окачи пейджъра на колана си и провери оръжието си. — Пак самоубийство — потвърди. — От Западен Хартфорд помолиха за помощ. — Много от съседните градове почти не разполагаха с нещо повече от патрулни отряди и използваха за по-крупни разследвания или полицейския отдел на Хартфорд, или държавната полиция.
— Някакво досие? — попита тя, запалвайки нощната лампа и по този начин не проявявайки склонност към скромно поведение. Отдавна беше преминала възрастта на млада красавица, но нямаше какво да крие.