Верига от улики
Шрифт:
— Мъх? — попита Браг.
Дарт отговори:
— Някой е минал с прахосмукачка тази част на килима, Бъз, много преди да дойдем.
— Минал с прахосмукачка? — изуми се Браг.
— Какво? — добави след него Ковалски.
Отправяйки поглед към Ковалски, Дарт поясни:
— Някой, който се е надявал да отстрани космите и влакната, с цел да скрие това, което действително се е случило на това място.
Браг, явно изнервен, се обърна към детектива:
— И какво действително се е случило
— Убийство, Бъз. Държа да се счита за убийство.
— Кой е натоварен със случая? — попита Браг.
Ковалски, зашеметен и в много лошо настроение, трябваше да отклони погледа си от Дарт.
— Аз — оповести той авторитетно, предизвикателно. — И докато не ми кажеш, че разполагаме с доказателства в полза на противното, Теди, ще го считаме така, както го виждаме: самоубийство. Ако имаш някакви основания да се съмняваш, аз нямам нищо против да си сменим конете, ако и когато разберем нещо. — На Дарт додаде: — Да имаш информация, с която аз не разполагам?
Дарт само го изгледа втренчено. Мислеше, че е отишъл прекалено далеч, че беше дошло време да действа твърдо.
13.
Даже банята нямаше да послужи за целите му. Дарт се нуждаеше от изолирано място, място, където не съществува възможност да бъде подслушан, и за предпочитане такова, че да не предизвика учудено повдигане на вежди. Той се отказа и от едната, и от другата стая, където се провеждаха разпити, защото те щяха да привлекат прекалено голямо внимание. Отказа се от стаичката — можеше да влезе някой. Би свършила работа една кола, въпреки че ако двамата влезеха заедно, това щеше да изисква известна допълнителна стратегия, а на настоящия етап и преговори.
И в този момент се сети: асансьора. Това, че Ковалски използваше асансьора в двуетажна сграда, беше повод за много шеги.
Възможността се представи няколко минути след времето за обяд, когато Дарт и Ковалски бяха призовани да се явят в офиса на Теди Браг. Дарт намери Ковалски зает с реденето на пасианс на компютър, който принадлежеше на друг детектив. Ковалски въобще не се извини за това, че прекарва времето си по такъв начин. Вместо това той промърмори:
— Само минутка, съгласен ли си, Дартели? Почти успях. — Дарт го изчака, като нетърпението му се усилваше. Най-накрая Ковалски се обърка окончателно, изключи играта от монитора и се завъртя в стола си. — Шибана работа — изсумтя той.
— Ти игра валето каро не където трябва — информира го Дарт, без да разбира напълно защо беше започнал с конфронтация.
— Осрах се. Предполагам, че играеш тази игра повече от мен, а? Не мисля, че е така. Гледай си работата.
— Браг иска да слезем долу. Започнал е с Пейн.
— Разбира се. Защо не?
Когато Ковалски стана от стола, Дарт отново си помисли за това, колко огромен и здрав беше този човек. Изведнъж идеята за конфронтация един срещу друг в асансьор престана да изглежда брилянтно хрумване. Но не можеше да направи нищо друго и реши да не се отказва.
Когато
— По стълбите ли ще се качваш?
— Не. Нека се повозим — каза той, с което явно изненада Ковалски. Натисна бутона за повикване и малко след това двамата влязоха в празната кабина. Почувства учестените удари на сърцето си и пулсирането на дължаща се на умора болка в слепоочията си. Това малко приличаше на решение да яхне див бик. Натисна бутона, отбелязан с 1 и вратата се затвори. Опита се да успокои нервите си, съзнавайки много добре, че Ковалски ще реагира с възмущение. Дарт отброи до три и натисна червения бутон за спиране. Кабината се разтресе и спря.
— Какво става?
Дарт се обърна с лице към него. Ковалски имаше тъмна, характерна за хората от средиземноморието кожа, агресивни кафяви очи и тежки мъжествени черти. Ако беше петнадесет години по-млад, щяха да го вземат да работи за специални реклами. Предните му зъби бяха потъмнели от пушене на цигари без филтър, а гласът му звучеше така, сякаш някой разкъртваше лед.
Дарт обясни:
— Люилън Пейдж.
— Кой?
— Люилън Пейдж — момичето, което се е оказало свидетел на убийството на Лорънс.
Ковалски протегна ръка към бутоните, но Дарт осуети намеренията му.
— Остави това нещо да се движи.
— Исках да поговорим насаме — обясни Дарт. — Целта ми не е да те поставям натясно, а да разбера какво мислиш. Твоите разсъждения. — Това беше оксиморон в пълния смисъл на думата.
— Лорънс?
Все едно да говориш на слон.
— Самоубийството на улица Батълс — напомни му Дарт.
— Обесването? — попита риторично детективът, вече беше ясно за какво става дума.
Дарт не можеше да каже дали Ковалски се преструва, или не, всеки детектив съдържа в себе си един актьор.
— О, тя — кимна Ковалски.
— Да, тя — съгласи се Дарт.
— Какво има да се говори?
— Ти си я интервюирал. Записал си това интервю. И не си го включил в доклада си. Защо?
Ковалски изглеждаше объркан — дете, което се опитва да реши труден ребус. Чудеше се откъде Дарт се е добрал до такава информация, какво друго знаеше и по какъв начин всичко това го засяга. Той запелтечи:
— Тя е дете, Айви. Какво, по дяволите? — Правейки нов опит да стигне до бутоните въпреки съпротивата на Дарт, продължи нервно: — Остави това нещо да се движи — тръпки ме побиват от стоенето тук.
Не асансьорът, а темата беше причина за тръпките, както се досети Дарт.
— Тя е свидетел — изрече той натъртено.
— Глупости. Тя е загубено негърче, което вижда в белите лоши хора. Тя не е виждала други бели, освен ченгета. Те идват и отвеждат някого със себе си. Създават неприятности. Бъди умен, Дартели. Опитва се да съчини някаква история за някой си, който е убил Лорънс. Престани с това. Как се борави с тези бутони? — Той пристъпи напред.