Верига от улики

Пиърсън Ридли

— Не е необходимо да говориш за това — повтори тя. Бяха изминали няколко минути. Той разбра, че не беше докоснал храната си. — Но аз искам да чуя, ако наистина имаш желание да говориш.

— Бягах — повтори той. Почувства паренето в очите си и се замисли дали не трябва да напусне масата. — Бягах — каза го отново. Преглътна. Имаше чувството, че в гърлото му беше заседнала пилешка кост. — И се научих да се крия, докато тя се укроти. По-точно, докато загубеше съзнание. Често я намирах на пода. Като кит, излязъл на брега. Легнала.

Не можех да я мръдна. Мислил съм си, че е мъртва. Предполагам, че съм искал да бъде така. — Той почувства, че в очите му се появяват сълзи и че няма сила да им се противопостави.

Аби не изглеждаше силно повлияна. Тя продължаваше да го гледа напрегнато, но той чувстваше, че от нейна страна нямаше присъда. Тренирана е за такова нещо, помисли, като изведнъж разбра защо беше избрал да каже всичко това точно пред тази жена. Тя е подходящата.

Той продължи:

— И така, аз се криех. Шкафът. Мазата. Имаше една мебел в столовата, където можех да се настаня. Но тя ме намираше. Почти винаги. Докато не открих сушилнята. Сушилнята за дрехи.

Лицето й оставаше спокойно, не разкриваше никакво мнение, никакво съчувствие, никаква жалост и все пак той беше убеден, че тя го е чула. Чудеше се дали може да бъде толкова обективна, толкова спокойна вътрешно или това беше някакъв вид поведение, което е усвоила като професионалист.

— Не й мина нито веднъж през ум да погледне в сушилнята — обясни той. — Това се превърна в мой първи избор и много пъти, когато съм се занимавал с прането, съм го измъквал оттам и бързо съм се вмъквал вътре.

— Горещината — разбра тя. — Дробовете ти.

Той кимна. Нещо дразнеше гърлото му, но не искаше да кашля пред нея, защото изведнъж му се стори, че това би могло да изглежда умишлено. Затова само преглътна и каза просто:

— Да. Мисля, че като съм се крил там, съм ги изпържил.

Той отпи. За да прави нещо. Ръцете му да са заети. Да спрат да треперят. За да има нещо, към което да отклони погледа си. Имаше чувството, че може би пет минути са преминали в пълна тишина. Повече приличаше на час.

— Благодаря ти — каза тя.

Изведнъж той се почувства неудобно. Беше свалил маската си и изглеждаше невероятно уязвим.

— Жива ли е още?

— Не, но остана жива дълго време. Бях на осемнадесет. И все още живеех с нея. Не питай защо. — Той се поколеба. — Контролираше положението. Предполагам, поради това.

Аби излезе от креслото си и го приближи. Перна с тялото си неговото кресло, плъзна единия си крак над Дарт и седна в скута му с лице, обърнато към неговото. Пооправи косата му и повтори:

— Благодаря ти. — Изтри следите, които бяха оставили сълзите му.

Той почувства нещо подобно на виене на свят след поглеждане от голяма височина, обхванат от облекчението, че се е изповядал пред някого. Тя като че ли плуваше

над него, той почти не чувстваше, че е седнала, въпреки че беше възбуден от контакта. Топлината й. Тя се наклони, за да го целуне, като го доближаваше с игриви движения, търсейки всички възможни видове контакт, дотам, където краката й погълнаха талията му и го обхванаха здраво. Целувката беше нежна, но по никакъв начин невинна. Той я зацелува, тръгвайки от брадичката й и продължавайки надолу по шията й, и тогава тя прошепна:

— По-грубо. — И той засмука нежната кожа на шията й в устните си.

Тя потрепери и замърка. Той почувства надигащата си ерекция.

Тя се притисна нежно към тялото му, протърквайки леко гърдите си срещу него, бедрата й следваха същото движение. Той я наклони назад и устните му намериха мястото, което не беше закрито от пуловера, езикът му я рисуваше, докато ръцете й се спуснаха зад него и издърпаха ризата му. Топлите й пръсти заиграха по гърба му, изпращайки светкавици нагоре по гръбнака му, които караха кожата му от главата до петите да настръхва.

Аби познаваше добре обекта на вниманието си. Гърбът й се беше нагорещил и колкото повече той целуваше шията й, толкова повече растеше възбудата й, докато накрая тя сподави един многозначителен смях, дал глас на удоволствието и сигнал, че вече бяха излезли от някаква рамка. Той целуна гърдите й през пуловера, при което тя се освободи от него с решително освобождаващо движение и устните му намериха твърдостта на зърната й. Тя сложи ръка зад главата му и притисна здраво устните му към себе си и отново пропя със същия предизвикателен приятен звук. Плъзна надолу ръцете си и дръпна ципа на джинсите си. А след това в една експлозия на енергия за кратко време играта беше обсебена от нея. Тя слезе от креслото и го поведе през коридора в спалнята, разсъбличайки се по пътя.

Когато стигнаха леглото, тя беше гола над талията, а бикините й свлечени до глезените. Обърна се към него, съблече го бързо и го дръпна към себе си. Притиснаха се един към друг и той можа да почувства бързите ритмични удари на сърцето й. Кожата й беше невероятно нежна — нямаше нищо твърдо в тялото й. Тя не беше тежка, но не беше и стегната. Кожата й беше кремава, еластична — той като че ли за първи път беше с тази жена. Тя се притисна срещу ерекцията му, ноктите й се плъзнаха надолу по гърба му.

Ръцете й го обхванаха здраво и го задържаха срещу нея, докато тя леко разлюля бедрата си и изведнъж той почувства нейната влага. Дарт целуна рамото й и продължи по шията, а тя отпусна глава назад и той видя, че се усмихва.

— Знаеш ли какво? — попита го, без да очаква някакъв отговор. — В деня, когато говорехме за папката на Лорънс? Исках да скоча върху теб, точно тогава, направо. — Тя простена, когато той очерта с език топъл кръг около зърното й. Потрепна, когато почувства зъбите му.