Верига от улики
Шрифт:
— Това е работа на частна фирма — каза той.
— Да, частна. И какво, те могат да ми разгонят фамилията в съда. Предпочитам да си имам работа с вас, отколкото с някоя корпорация.
— Могат да те преследват по един или друг начин, но няма да го направят. — Корпорациите рядко прибягваха до услугите на съдилищата. Те огласяваха случая и демонстрираха, че системата им е уязвима на електронна атака. Предпочитаха да не се вдига шум, като често пъти се отказваха от всякакви обвинения, като в замяна се задоволяваха с някаква
— Ще лежа в затвора. Знам. — Тя кръстоса ръце и сви рамене. — Изплашена съм до смърт, Дартели — промълви тихо. — Но ти открих името на компанията. Поне не идвам с празни ръце.
— Хората, които са купували тези полици?
— Те са плащали от корпоративна сметка под името „Роксин инк“.
Бъд Гормън щеше да отговори на въпросите, свързани с „Роксин“. Дарт си записа името.
Тя каза:
— Мислех, че това ще ти хареса.
Дарт вдигна глава от бележника си, все още й беше много сърдит.
— Защо, Гин? Защо трябваше да рискуваш?
— Какво, сърдиш ми се за това, че ти помагам?
— Високо оценявам тази помощ. Работата не е в това, че…
Тя го прекъсна:
— Искам да сме пак заедно.
Гласът й беше единственият звук в нагорещената стая, когато Дарт отклони погледа си отново към бележника, а Гини започна да драска по нещо залепнало върху масата.
— Липсваш ми — почти прошепна тя.
— Ти също ми липсваш — отговори той честно. — Ти си с някого — напомни й той.
— От това, което чувам, и двамата сме.
— Да, аз също. Нещо такова.
— Нещо такова?
— Съм.
— Аби Ланг — подсказа тя.
Той нямаше какво да каже. Гини го беше изоставила. Това, което правеше сега, си беше негова работа и само негова.
Каза:
— Фирмите имат свои собствени системи за компютърна сигурност, така ли е? И следят за пробиви в системата. Например тази банка.
— Да.
— Така че, ако някой знае нещо за теб, това ще е тази частна фирма или самата банка.
— Направих го от вкъщи — поясни тя, както винаги изпреварвайки го. — Всичко е на домашния ми компютър.
— Могат ли да стигнат до теб по обратния път?
— Зависи от това колко ги бива — отговори. — От колко време подозират съществуванието ми. Нормално не биха могли да ме хванат, но бях твърде дълго в системата. Биха могли. Зависи.
— А ако са успели?
— Биха могли да действат или да изчакат втори мой опит. Два или три опита са нещо по-убедително… ще им е по-лесно да ги използват срещу мен.
— Но ти няма да правиш такива опити.
— Не. — Тя се засмя нервно. — По всяка вероятност.
— Значи изчакваме — каза той. Тя
— Разтревожена.
— Разбирам — съгласи се той.
— Ако са частна агенция, могат да ме наблюдават, нещо такова. Мисля, че това главно ме тревожи — мисълта за това. Знаеш, наблюдение.
— Биха могли — отстъпи той. — Но ако направят грешна стъпка — напомни й, — тогава можеш да направиш кръгом и да ги съдиш — и това може да доведе до отпадане на обвиненията.
Тя кимна, но страхът очевидно не я беше напуснал.
— Това е една мисъл — продължи той. — Ако заподозреш нещо такова — електронно наблюдение, каквото и да е подобно на това — трябва да ми съобщиш. Може би ще успеем да обърнем положението срещу тях. — После попита: — Добре ли си? — Тя изглеждаше ужасно.
Тя отново кимна, но беше престорено.
— Какво ще кажеш за това нещо? — попита тя. — Какво ще стане с нас?
— Зелър ми казваше: Ако пътят пред теб се разклони, дръж и двете посоки — отговори Дарт.
Това изтръгна от нея усмивка. Тих смях. Дарт се изкашля.
— Мисля, че се намирам пред такова разклонение — каза той, — пред това разклонение на пътя.
— Разбирам.
— Не казвам не.
— Разбирам.
— Аби може да се опита да си подобри отношенията с нейния бивш. Ако това стане и излезе успешно… Кой знае?
— И това те задоволява? — попита тя недоверчиво.
— Това е особена връзка — отговори той. — На вълната на момента.
— Не мога да кажа, че не изпитвам ревност.
— Що се отнася до Аби и мен, утрешният ден е далече.
Тя го погледна със сълзи в очите. Той пусна ръката й.
— Съжалявам — промълви тя.
— Разбирам — кимна Джо Дарт. — Аз също.
Дарт потърси Бъд Гормън вкъщи и го улови, преди да си е легнал.
— Искам още една услуга — поде Дарт предпазливо, като се опитваше да разбере дали в последно време не беше вече поискал твърде много. И като мислеше за глобите за превишаване на скоростта, добави: — Ще ти бъда много задължен след толкова много услуги.
— Ти остави глобите. Търся да си купя джип. Вчера ударих едно малко парче желязо — мантинелата на разделителната линия. Движех се с около седемдесет… — „Вероятно в зона с разрешение до тридесет и пет“, помисли Дарт. — Това нещо подскочи и ми проби резервоара. Истински късмет, че не гръмнах. Днес следобед оглеждах джипове по магазините. По тези места е опасно.
— Става дума за една компания на име „Роксин инкорпорейтид“.
— Нарича се „Роксин лаборатории инкорпорейтид“ — поправи го Гормън. — Занимават се с биотехника, генетика. Вярвам, че си получил това, което ти изпратих.