Версия Пеликан

Гришам Джон

— Кога ще бъдат готови първите броеве? — запита Войлс.

— Машините работят цяла нощ. Почва се в десет и половина вечерта — обясни Кийн.

— В кое издание ще пуснете материала?

— Във вечерното. Няколко минути преди полунощ. То е най-голямото.

— Ще има ли снимка на Коул на първа страница?

Кийн погледна Краутхамър, който от своя страна се взря изпитателно във Фелдман.

— Струва ми се, че би трябвало. Ще те цитираме да казваш, че досието е било предадено лично на Флетчър Коул, когото също ще цитираме да заявява, че Матис е дал на президента четири милиона

и двеста хиляди. Да, мисля, че лицето на мистър Коул трябва да се появи на първа страница, заедно с останалите.

— И аз така мисля — кимна Войлс. — Ако изпратя човек в полунощ, ще мога ли да получа няколко броя?

— Разбира се — усмихна се Фелдман. — Защо?

— Защото искам лично да занеса един на Коул. Искам да почукам на вратата му в полунощ, да го видя по пижама и да му хвърля вестника в лицето. След това искам да му кажа, че ще се върна с призовка от съда, а малко по-късно и с обвинителния акт. И съвсем малко след това — с белезници.

Каза го с такова удоволствие, че другите чак се стреснаха.

— Радвам се, че не сте злопаметен — обади се Грей.

Само Смит Кийн реши, че е смешно.

— Мислите ли, че ще бъде осъден? — запита невинно Краутхамър.

Войлс погледна отново Дарби.

— Той ще поеме удара заради президента. Би застанал пред наказателната рота, за да спаси шефа си.

Фелдман си погледна часовника и се надигна.

— Мога ли да ви помоля за нещо? — попита Войлс.

— Естествено. С какво можем да ви услужим?

— Искам да поговоря няколко минути с мис Шоу. Насаме. Ако тя няма нищо против, разбира се.

Всички погледи се насочиха към Дарби. Тя сви рамене в знак на съгласие. Редакторите и К. О. Луис се изправиха едновременно и излязоха от стаята. Дарби хвана Грей за ръката.

— Остани, моля те.

Двамата седнаха срещу Войлс.

— Исках да говорим насаме — каза директорът и погледна Грей.

— Той ще остане — заяви Дарби, — нищо няма да се записва.

— Много добре.

Тя побърза да атакува първа.

— Ако имате намерение да ме разпитвате, няма да говоря без адвокат.

— Нищо подобно — поклати глава той. — Просто се питах какво смятате да правите от тук нататък.

— Защо трябва да ви казвам?

— Защото можем да ви помогнем.

— Кой уби Гавин?

Войлс се поколеба за миг.

— Никакви записи, нали?

— Никакви записи.

— Ще ви кажа кой според нас го е убил, но първо вие ми кажете за какво разговаряхте с него, преди да умре.

— Обадих му се няколко пъти. В събота и неделя. Уговорихме се да се срещнем миналия понеделник и да напуснем заедно Ню Орлиънс.

— Кога за последен път говорихте с него?

— В неделя вечерта.

— И къде беше той?

— В стаята си, в хотел „Хилтън“.

Войлс пое дълбоко дъх и вдигна очи към тавана.

— И с него уговорихте срещата в понеделник?

— Да.

— Познавахте ли го отпреди?

— Не.

— Човекът, който е убил Гавин Верхик, е бил същият, с когото сте се държали за ръка, когато са му пръснали мозъка.

Тя се побоя да зададе въпроса. Вместо нея го направи Грей.

— Кой е бил той?

— Големият Камел.

Тя ахна, притисна

длани към лицето си и се помъчи да каже нещо. Но не успя.

— Доста изненадващо, няма що. — Грей направи опит да изглежда спокоен.

— Наистина. Мъжът, който уби Камел, е частен детектив, нает от ЦРУ. Бил е на местопроизшествието, когато е загинал Калахан, и ми се струва, че там е срещнал Дарби.

— Рупърт — прошепна тихо тя.

— Това не е истинското му име, естествено, но и Рупърт ще свърши работа. Сигурно има поне двайсет имена. Ако наистина е човекът, за когото си мисля, тогава е англичанин, истински професионалист. Напълно може да се разчита на него.

— Можете ли да си представите колко объркано е всичко? — Дарби още не се беше опомнила.

— Мога.

— Защо Рупърт е бил в Ню Орлиънс? Защо я е следил? — Беше ред на Грей да задава въпроси.

— Това е дълга история, а и аз не знам всички подробности. Опитвам се да не се бъркам в работата на ЦРУ, повярвайте ми. Имам си достатъчно проблеми и без тях. Всичко опира пак до Матис. Преди няколко години му трябвали пари да задвижи колосалния си проект. И взел, че продал някаква част на либийското правителство. Не съм сигурен, че всичко е било съвсем законно, защото тук на сцената излиза ЦРУ. Явно са проявили голям интерес към Матис и либийците, защото когато съдебният процес започнал, Управлението проследило най-внимателно развоя му. Не съм убеден, че са подозирали Матис в убийствата на съдиите, но Боб Гмински получи копие от малкото ви досие няколко часа след като ние го предадохме в Белия дом. Нямам представа на кого е казал за него, но явно е чул и не който трябва и ето че двайсет и четири часа по-късно Калахан е убит. А вие, скъпа моя, имахте невероятен късмет.

— Тогава защо не се чувствам особено щастлива? — усмихна се невесело тя.

— Не разбирам какво общо има Рупърт — намеси се Грей.

— Не съм абсолютно сигурен, но подозирам, че Гмински веднага е изпратил Рупърт по петите на Дарби. Струва ми се, че първоначално досието е подплашило най-вече Гмински. Вероятно е пратил Рупърт да я следи, та и отчасти да я пази. После колата гръмва и изведнъж мистър Матис потвърждава съдържанието на досието. Защо иначе ще убиват Калахан и Дарби? Разполагам с достатъчно данни да твърдя, че след експлозията в Ню Орлиънс е имало поне десетина души от ЦРУ.

— Но защо?

— Досието се оказва вярно и Матис започва да убива хора. По-голямата част от търговските му интереси са в Ню Орлиънс. И ми се струва, че Управлението е било твърде загрижено за сигурността на Дарби. За неин късмет. Намесиха се, когато трябваше.

— Щом ЦРУ съумя да действа така бързо, вие защо не успяхте? — попита тя.

— Хубав въпрос. Откровено казано, нямахме особено високо мнение за досието, а и не знаехме и половината от онова, с което разполагаха в Управлението. Кълна се, че всичко изглеждаше толкова отвлечено, а ние имахме цял списък заподозрени. Подценихме го. Чисто и просто го подценихме. Освен това президентът ме помоли да не правим нищо и така беше най-лесно, защото никога не бях чувал за Матис. Не ми беше и работа. После убиха моя приятел Гавин и аз изпратих момчетата.